Китай и религиозните проблеми на Тибет

Дългогодишният конфликт между Китай и Тибетското правителство в изгнание има основно политически характер, но в резултат от него възникват и спорове на религиозна основа. От една страна китайските власти не признават висшестоящите тибетски духовници и назначават на тяхно място други, пак тибетци, но подчинени на правителството. От друга страна Тибетското правителство в изгнание не признава новоназначените. Този проблем достига своята кулминация с отвличането на Панчен Лама. Друг сериозен проблем са религиозните междуособици сред самите тибетци, от които се възползва Китайската комунистическа партия.

 

През първата половина на XX в. Тибет представлява теократична и силно централизирана държава, напълно изолирана от външния свят. През 1949 г. обаче Китайската народна република изпраща войски в страната, в резултат на което е подписано т. нар. "Споразумение за мирното освобождение на Тибет". С него Тибет се присъединява към КНР като автономна област. През 1959 г. избухва въстание с цел отделяне от Китай, което е потушено с жестокост. Далай Лама, заедно с правителството и множество бежанци, се установява в Дхарамсала, Северна Индия. Там той създава Тибетското правителство в изгнание, което се бори за освобождението на страната с мирни средства, най-често апелирайки към международната общност. Конфликтът между правителството в изгнание и китайските власти придобива социално-икономически и даже религиозни аспекти.

Панчен Лама е втората по важност фигура в тибетския будизъм. Той е традиционно избиран от Далай Лама. През 1995 г. специална комисия от монаси начело с Чардел Ринпоче трябва да определи кой ще застане на мястото на вече починалия десети Панчен Лама. Комисията получава разрешение от Китайската комунистическа партия, но Чардел Ринпоче води тайна кореспонденция с Далай Лама. Така двамата определят шестгодишният Гендюн Чокий Нийма за единадесетия Панчен Лама. Веднага след това обаче той и родителите му са задържани от китайските власти и от тогава не са виждани. Чардел Ринпоче е обвинен в държавна измяна и арестуван, а на негово място комунистическата партия поставя Сенгчен Лобсанг Гялцен. Новият началник на комисията е стар противник на Далай Лама и на починалия десети Панчен Лама – именно затова той си спечелва симпатията и подкрепата на китайските власти. Непризнавайки назначението на Нийма, Китайската народна република и Сенгчен Гялцен определят друго момче за единадесети Панчен Лама – петгодишният Гянцайн Норбу. Както обаче Китай не признава Нийма, така и Тибетското правителство в изгнание не признава назначението на Норбу. Новият Панчен Лама не е признат и от повечето тибетци. От тогава проблемът остава актуален. До днес не се знае какво е станало с отвлечения Гендюн Нийма. Избраният от китайското правителство Гянцайн Норбу е възпитан и израснал под зоркото напътствие на Китайската комунистическа партия. През 2010 г. той е назначен за заместник-председател на Китайската будистка асоциация. Като такъв той предлага на Далай Лама да се завърне в Тибет и даже да стане председател на асоциацията, но само при положение, че се откаже от антикитайската си пропаганда и от идеите си за независим Тибет. Далай Лама обаче отказва на предложението.

Спорът относно култа към Дордже Шугден е от изключително значение за тибетците. За да бъде разбран този проблем, трябва да се вникне по-надълбоко в самия култ и да бъде проследена неговата еволюция. Кой е Дордже Шугден? Според тибетските легенди, той е бил „зъл и отмъстителен дух“, живял в Южен Тибет, известен още като „Крал-демон“(тиб. Долгиал). Бил е не само непопулярен, но и слабо известен сред повечето тибетци. По-късно обаче неговият образ претърпява еволюция. През XVII в. е провъзгласен от школата Гелуг за „малък пазител“ (подобно на “ангел-хранител“ в християнството). Самата Гелуг е най-късно възникналата и най-малобройна школа, но с най-голямо политическо влияние, тъй като към нея се числят Далай Ламите. С други думи, това е школата, която управлява страната. През 1930 г. е извършена религиозна реформа, с която Шугден е обявен за „земно божество и просветлен дух“, както и за основен Пазител на школата Гелуг. Самият XIII Далай Лама обаче не одобрява реформата и култът затихва, но някои духовници остават негови привърженици. Така от образ на демон, Шугден се превръща в образ на добър дух и просветлено същество.

 

Култът към Дордже Шугден се превръща в сериозен религиозен и политически проблем през 1976 г. Тогава XIV. Далай Лама, изхождайки от това, че Шугден е фактически „зъл дух“, а не „просветлен дух“, решава напълно да отхвърли култа към него. Почитането му в рамките на школата Гелуг е забранено. Миряните и монасите, принадлежащи към тази школа, трябва или да се съгласят с Далай Лама, или да напуснат. На последователите на култа е разрешено да продължат да почитат Шугден, тъй като Далай Лама подкрепя свободата на вероизповеданието, но не и в рамките на школата. С други думи онези тибетци, които искат да продължат култа, биват изключени от тибетското общество. Те нямат право да се молят в будистките храмове и нямат право да стават монаси, тъй като учението им е „вдъхновено от демон“. Изолацията на последователите на Шугден се засилва през 1996 г., когато сред тях се появяват фанатични и агресивни групи. Тъй като агресията и фанатизмът противоречат на будистките принципи, те стават още по-малобройни и още по-непопулярни. Останалите будистки школи напълно подкрепят решението на Далай Лама.

 

Междувременно култът е придобил особена популярност в САЩ и Великобритания. Гелугски монаси го разпространяват на Запад, тъй като е невъзможно култът да се разпространи сред тибетците. По това време в Запада има „глад за духовност“ и източната философия е, така да се каже, „на мода“. Много американци и най-вече британци, незапознати с това, че Шугден е „зъл дух“ и незапознати с подробностите и проблемите на тибетския будизъм, приемат без колебание „романтичното и мистично учение на Изтока“. Далай Лама не одобрява популярността на култа на Запад и моли гелугските монаси да спрат да заблуждават западните хора, търсещи духовен път. Той също така предупреждава европейците и американците, че този култ не следва принципите на будизма, но вече е късно – само във Великобритания по това време последователите на Шугден са 40 хиляди души.

Китайските власти внимателно следят целия проблем и решават да се възползват от него. Голяма част от монасите и миряните от Гелуг са приели решението на Далай Лама и са се отказали от култа, но някои остават фанатични последователи. За тях Далай Лама е най-големият враг. Това от една страна създава междуособици сред тибетските бежанци в Индия. От друга страна проблемът се пренася и в Тибет, където последователите на Шугден са също изключително малко. Но макар и да са малцинство, те получават подкрепата на Китайската комунистическа партия, тъй като имат общ враг – Далай Лама. Чрез култа към Дордже Шугден китайските власти искат да спечелят повече тибетци на своя страна, да изолират Тибетското правителство в изгнание и да нанесат сериозни удари по авторитета му. Последователите на култа, както сред тибетските бежанци в Индия, така и в самия Тибет, получават финансова и политическа подкрепа от КНР. Отдел „Общ фронт“ на КНР, който се занимава с не-китайските етноси в страната, извършва финансирането и разгръща силна пропаганда в полза на култа. Далай Лама е представен като „недемократичен диктатор, който забранява свободата на вероизповеданието“.

 

Тъй като култът е разпространен във Великобритания и САЩ, много западни медии също критикуват и обвиняват Далай Лама в „погазване на човешките права“ и „лицемерие“, което е само в полза на китайските управляващи. Последователи на култа получават изява и в западните, и в китайските медии и наричат тибетския духовен водач „фалшив лама“ и „лъжец“. Така Далай Лама се оказва до голяма степен изолиран от Запада – неговият традиционен поддръжник.

 

През 1997 г. проблемът достига своята кулминация. Група фанатични последователи на Шугден от Китай (автономна област Тибет) навлизат в Северна Индия и извършват тройно убийство в Дхарамсала. Убити са един лама и двама млади монаси, след което извършителите успешно бягат обратно в Тибет. Убитият лама е Лобсанг Гяцо – близък приятел на Далай Лама.

 

Проблемът с избирането на Панчен Лама и спорът за Дордже Шугден ясно показват, че Китайската комунистическа партия, макар и атеистична, не се дистанцира от религиозните пререкания в Тибет, а напротив – възползва се от тях и заема страната на онези тибетски духовници, които отхвърлят авторитета на Далай Лама. Наред с това самата ККП превръща млади духовници в свои марионетки. Така, чрез монасите, които са изконно настроени против Далай Лама, и чрез монасите-марионетки, китайските власти разгръщат силна пропаганда, целяща да спечели тибетското население и по този начин да изолира Далай Лама както от Запада, така и от собствения си народ.

Публикувано на 18 Септември 2014 в 16:15 часа от
Кирил Петров


Ключови думи:Китай, Тибет, религиозни проблеми

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас