Карла дел Понте: Всички в Сирия са престъпници

Швейцарският прокурор Карла дел Понте, бивш член на комисията за престъпленията в Сирия на ООН подаде оставка. Тя започна мисията си в началото на войната, но впоследствие напусна, тъй като повече от половин милион невинни жертви не успяха да послужат като доказателство за обвинение срещу конкретни подсъдими лица.

След напускането на Дел Понте, петчленната комисия остава само с двама души, с което най-ужесточената война в съвременната история остава без контрол. Оттеглилата се прокурорка и комисията не успяха да задействат съдебния процес,въпреки дългогодишния си опит в разследванията на нарушения на човешките права в Руанда и бивша Югославия. Дел Понте споделя, че престъпленията в Сирия са най-жестоките, които някога е виждала.

Въпреки провала, ние можем само да благодарим на Карла и екипа за техния опит и усилия. Ясно ни е, че международните сили са възпрепятствали задействането на съдебния процес, но не поради липса на желание, престъпност, или налични доказателства. Беззаконията в Сирия нямаше да се случат, ако световните „сили на злото“ не се бяха активизирали, а международните органи на реда не бяха проявили нехайство. Сирийската трагедия е дело именно на тези сили и институции. Войната, в която народите се бият за свалянето на режима, не е нито като югославската, нито като племенната война в Руанда. Престъпленията в Сирия се извършват от режима срещу цивилните граждани в бунтовническите райони. Управлението бомбандира кварталите с огнестрелни оръжия и варелни бомби, тъй като отслабените му сили, разцеплението на войските и загубите не е в състояние да се изправи срещу бунтовниците. Общото между Сирия и Босна е, че и в двата случая се цели гражданите да емигрират и да се елиминира всякаква възможност за установяването на власт над освободените земи. Разликата между двете трагедии е, че в Сирия действа самият режим, който все още съществува, а оказаната помощ на гражданите е минимална. Представителката на ООН оправдава оставката си, като заявява, че на сирийска територия не са останали добри хора и всички, които се бият са военни престъпници. Това отчасти е вярно, особено през последния етап на войната, но е оправдание за провала на международната организация и не е достатъчно основание да се откаже от един от основните ангажименти, които е поела. И защо вместо оттеглянето и неизпълнението на задълженията, не се проследят действията на всички замесени, и от правителството, и от опозицията, ако сред тях има военни престъпници?

Съдебният процес на убийците не е лишен от доказателства. Много от престъпленията в Сирия са документирани и видните международни организации са единодушни по отношение на тях. „Ако мъртвите можеха да говорят: убитите и изтезаваните в колективните престъпления на сирийсите арести“- това е заглавието на международен доклад, съставен преди три години, в който са събрани 28 000 снимки, които разтърсиха света с най-ужасяващите образи от последните 50 години. Човешки животи не са били отнемани само на бойните полета, но и в килиите от затворите на сирийското управление. Всяко убийство се е заснемало от самия режим и е било тайно документирано, с цел да се проследи дали длъжностните лица и служителите в затвора изпълняват възложените им задачи. Документираният материал, признат от международните организации, е предаден от хора, които не са могли да замълчат след видяното. Изображенията и подадената информация се разследват от международните организации, някои от които вървят по пътя на ООН, и са доказали тяхната истинност. В сирийската революция няма място за оправдания на разследващите - има заснети и доказани престъпления, което е достатъчно за критикуването на режима. Съществуват и други документи, които обвиняват и самата крайна опозиция, заслужаваща осъждане.

Трудно ми е да си представя, че участниците във войната ще се отърват без да им се държи сметка, независимо как правителствата променят своите позиции. Няма оправдание за това военните престъпници да не бъдат осъдени. Предлогът, под който членът на комисията подава оставка, а именно, че опозицията не е за предпочитане пред правителството, не е извинение, с което да си затворим очите и да избягаме от отговорност.

Тези, които днес така радостно и уверено говорят за разрешаването на политическия проблем, края на сирийската война и погребването на миналото, се заблуждават ако действително вярват, че милиони сирийци ще се завърнат в домовете си и ще забравят за случилото се. Сякаш престъпленията от последните шест години, както и жертвите, наброяващи половин милион, са само телевизионна поредица, която народът на Сирия гледа преди да заспи. На мнозина по света не им мигва окото, а за станалото не може да бъде простено, само защото правителствата са решили да забравят, пощадят и възнаградят убийците с високи постове и правомощия.

Който постави името си под такова несправедливо споразумение, от опозицията и от правителствата, името му ще бъде толкова опетнено, колкото това на режимите в Дамаск, Иран и съюзниците им.

Материалът е превод на статия от електронното сирийско издание rasd-sy.net

Публикувано на 28 Октомври 2017 в 17:42 часа от
Марина-Мател Имад Шахин


Ключови думи:Сирия, Карла дел Понте, престъпления, нарушаване на човешки права, конфликт, международна общност

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас