Какво ако Сирия се предаде на Асад?



Какво ако Сирия се предаде на Асад?

Анализ на Хазем Ал Амин относно последните събития в Африн и източна Гута.

Партията „Демократичен съюз“, най-влиятелната политическа сила сред кюрдите в Сирия, бе поставена пред избора кой да влезе в град Африн – турската армия или милицията, приближена на сирийското правителство, като изборът падна върху втората.

Това опростяване е необходимо на друг етап от дискусия, проведена наскоро в сирийския град. Преди това обаче трябва всъщност да се уточни дали на партията наистина бе даден избор и да се върнем към сложната политическа картина, при която това решение надделя.

Договореностите, изразяващи се в навлизането в Африн на милиция, приближена до режима не бяха далеч от реалностите на безпрецедентното сътрудничество между Москва, Анкара и Техеран и протекоха на фона на подкрепата, която Вашингтон оказва на кюрдските СДС (Сирийски демократични сили), състояща се в обучение и въоръжаване. Милицията на режима влезе необезпокоявана от тежките реалности и няма да сгрешим ако кажем, че Анкара също избра режима да влезе в града вместо нея, дори речите на турските властимащи относно тази стъпка да съдържаше известна заплаха към правителствената армия и милиции. Избор между това режимът да завладее Африн и това градът да попадне в ръцете на историческия враг на Анкара, показа, че тя също предпочита милицията на режима пред тази на кюрдите. Това не е новост, тъй като от години действията на Анкара показват, че вижда в лицето на Дамаск по-малкото зло, а се е случвало да предпочете и ИДИЛ, ако с това ще избегне кюрдската заплаха.

Сирийският режим не е в позиция да се конфронтира с турската армия. Никога не е бил в подобна позиция, а сега по-малко от всякога. Никой не може да повярва, че проправителствените милиции влязоха в Африн против волята на Турция. На фона на тази картина, съюзът между Анкара, Москва и Техеран прави такъв конфликт нелогичен, а от това, което се вижда в настоящата ситуация не може да се каже, че подобно нещо предстои в близко бъдеще. Влизането на милицията, подкрепяща Башар ал-Асад беше логичен изход за всички страни в Африн. Активистите на сирийската опозиция трябва да са смутени, не само от посрещането на милицията от страна на гражданите на Африн с издигнати снимки на Башар ал-Асад, а и от делегацията от лидери на опозиционната сирийска коалиция, които съпроводиха турската армия до покрайнините на Африн.

Навлизането на милиции, подкрепящи режима в Сирия към Африн бе решение, задоволяващо всички страни, участващи във войната, но то също обяви края на всички проекти, целящи изолиране на режима от окончателното решение на конфликта. В този смисъл, предаването на града на Асад представлява истинското поражение за това, което е останало от силите на опозицията. На хоризонта остава само Башар ал-Асад, а това на свой ред означава катастрофа и трагедия, тъй като паралелно с въвеждането на силите на режима в Африн, същите сили пристъпваха към убийството на стотици в Източна Гута. Това, че тези събития се случиха по едно и също време навява на мисълта, че решението в Сирия се приравнява с приемане на кървавите действия на режима. А страните, които приемат това са същите сили, стоящи зад договореностите за Африн - Москва, Анкара, Техеран, а също и Вашингтон, който не остана на страна от курса на споразумението. В този смисъл, никой не е чист от сирийската кръв в Гута и това, във всеки случай, обяснява мълчанието, с което бе прието клането там. Това е истинска трагедия и когато човек разгледа картините й, във въображението му се сгъстяват десетките образи, които я обграждат и става неспособен да си обясни това падение - режимът да бъде международен избор за решаване на проблема в Африн, докато в същото време без да се крие избива стотици сирийци в Гута, без каквато и да било международна реакция, а Анкара да приема подобно решение, докато в покрайнините на града действа със сирийската национална коалиция. Въпросите, произтичащи от тази ситуация подсилват нуждата от противопоставяне на кървавите действия от страна на режима. А всеки опониращ на убийството на граждани в Гута ще бъде губещ, тъй като самата коалиция участва в тези нападения, чрез сътрудничеството си с Анкара във войната в Африн.

В тази ситуация, отговорността на кюрдите и партията на Йоджалан за навлизането на режима в града им не е по-голяма, от отговорността на сирийската опозиция, намираща се в Турция и без съмнение е по-малка от отговорността на Анкара. Равнява се на отговорността на Вашингтон. Тук връщането към парвоначалния въпрос изглежда логичен завършек на тази трагедия. Ако оставим всички елементи от картината и се върнем към истината, че СДС реши, че милицията на режима е по-близка до нея от турската армия, то това, което трябва да преразгледаме тук е действителността за историческия антагонизъм между Анкара и кюрдите в Турция и Сирия. Оттук следва, че кюрдската стъпка е логична, а това, което не е логично в нея е наличението на споразумение, в което участват покровители на сирийската опозиция, които приемат да предадат града на режима, след като преди му подариха Халеб.

Противопоставянето на курса, който поемат страните водещи войната в Сирия е безполезно. Пораженията следват едно след друго и това е неизбежно. Търсенето на по-малък брой убити е най-мирният избор на фона на това звучно поражение. Сирийската коалиция да отиде в Дамаск, вместо да ходи в покрайнините на Африн и оттам да обяви, че се предава може би било полезна крачка и би довело до по-малко жертви, в допълнение към това, че би спестило на коалицията ролята на унижения послушник. Що се отнася до Анкара, там те са част от един съюз, под чието покровителство и одобрение преминаха убийствата в Гута и там могат да очакват резултатите от тази смърт и връщането им към техния господар, който освободи пътя за режима в Африн и в Гута.

Обявлението, че се предават трябва да побърза, защото преди година признаването на поражението бе необходимост, а сега това е най-малкото, което може да направят. Утре, ако не побързат да се предадат, единственият вариант ще бъде самооубийството. Случи се сирийският режим да поиска това от човек, когото познавам.

Материалът е превод на статия от електронното издание alhayat.com 

Публикувано на 1 Март 2018 в 14:01 часа от
Джулиана Захариева


Ключови думи:Сирия, Африн, Гута, Асад, сблъсъци, режим

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас