Изборите за нов Генерален секретар на ООН

Понастоящем надпреварата за поста на Генерален секретар (ГС) на ООН вече е в ход и е динамична. Налице са множество предпоставки за вероятни политически маневри и договорки, които са и от икономически характер. Според Могенс Ликетофт, президент на Генералната асамблея (ГА) на ООН (15.12.2015 г.), процесът по избор на нов ГС на ООН ще бъде различен от всички досегашни, тъй като сега всички 193 страни - членки на ООН ще бъдат включени изцяло в процеса по избор на следващия кандидат за поста. Целта е да се постигне по-висока степен на прозрачност и политическа ангажираност от страна на членките на ООН. В открито писмо (15.12.2015 г.) до всички държави, представени в ГА на ООН, Ликетофт призова страните да насочат вниманието си към избирането на жена за ГС.

Според Устава на ООН, ГС се избира от ГА на ООН, след препоръка от страна на Съвета за Сигурност (СС). Иновативното в процеса е, че Президентите на Генералната асамблея и СС ще позволят за пръв път на кандидатите воденето на неформални разговори и срещи с членове на различни структури. Такива срещи могат да се провеждат преди СС да е започнал съвещанията си с цел избирането на нов ГС, което ще стане факт края на юли т. г. Също така, тези неформални разговори ще могат да продължат и по време на самия процес.

До този момент изборът на нов ГС се определяше най-вече от позициите на петте постоянни членки на СС на ООН, но на предстоящия вот ще бъде от значение позицията на всяка представена в Асамблеята страна. Това ще предостави възможност към кандидатите за ГС да бъдат задавани въпроси от страна от представители на различни държави относно теми, които се считат за приоритетни (като устойчивото развитие, разрешаването на определени регионални конфликти и други подобни). По време на сесиите се очаква кандидатите да изложат и позициите си как системата на ООН ще може да работи по-ефикасно в условията на новите рискове и предизвикателства в глобален аспект. Чрез отговарянето на поставените въпросите се счита, че ще могат да бъдат оценени политическите и организационните приоритети на всеки кандидат за ГС от членките на Асамблеята, както и техните личностни и професионални качества. По време на такива консултации с кандидатите е заложено също така да присъстват и представители на медиите, които също ще могат да задават своите въпроси, с цел повишаване прозрачността и отчетността при избора.

Предварителните нагласи за сравнително големи шансове при избор на кандидат от Източна Европа се запазват. Въпреки това са налице и редица трудности пред подобна кандидатура, поради съвкупността от политическо напрежение и проблеми, които източноевропейският регион генерира, като основните от тях са социалното недоволство, провокирано от бежанската криза, разглежданите като „спорни“ санкции срещу Руската федерация (РФ), както и съмненията относно демократичността на част от взетите от унгарското и полското правителства решения, във връзка със затварянето на границите за емигранти от страните на Близкия Изток.

Налага се и общата нагласа бъдещият ГС да е жена от източноевропейския регион. Според експерти по въпросите на „ междуполовото равенството”, ако поста бъде зает от жена, съществува вероятност да бъде повишен фокусът върху превенцията и мирното разрешаване на конфликти, повишаване на диалога между конфликтните страни и елиминирането на редица рискове и предизвикателства в глобален аспект чрез увеличаване грижата за най-уязвимите - децата и жените.

Най-силни поддръжници на тази теза са организацията „Жени на ООН” и редица международни и влиятелни благотворителни организации като „Равенство сега“ и „Жени Ес Джи“.

Към настоящия етап пет балкански страни са подали официални заявки за издигането на свои национални кандидатури. Това са България, Хърватия, Македония, Черна гора и Словения.

Особеностите на националните кандидати и техните възможности за реална конкуренция на българската кандидатура Ирина Бокова:

Хърватия

Правителството на Хърватия излъчи (02.11.2015 г.) официално кандитатурата на вицепремиера и министър на външните работи на страната Весна Пусич за ГС на ООН. Тъй като по процедурни правила всички кандидатури трябва да се заявят след 15.12.2015 г., то на 11.01.2016 г. кандидатурата на Пусич бе отново депозирана в Секретариата на ООН. Кандидатурата на Пусич бе обявена официално от Президента на ГА на ООН на 14.01.2016 г.

Дясната политическа партия „Хърватска демократична общност” (ХДО), която състави правителство заедно с популистката партия „МОСТ” е против кандидатурата на Пусич. Лидерът на ХДО Томислав Карамарко счита, че експертното правителство, каквото се явява това на действащия към 11.01.2016 г. министър-председател Зоран Миланович, няма право да внася кандидатура за такъв пост. Засега те нямат кандидатура за поста, въпреки че някои споменават името на бившата крайно дясна евродепутатка Ружа Томашич. Според местни експерти, новото правителство не може да повлияе негативно на кандидатурата на Пусич, но може да изпрати писмо, че не я подкрепя. До такъв сценарий обаче едва ли ще се стигне.

Весна Пусич няма поддръжката и на хърватския президент Колинда Грабар Китарович.

Против кандидатурата на Пусич има създадена група във Фейсбук: „Не искаме Весна Пусич в ООН !“. В нея се изтъква липсата на професионализъм от нейна страна в международната и научна сфера, както и неясната част от биографията й, свързана със средното й образование. Десните избиратели също така напомнят в местните социални форуми нейното сръбско етническо потекло, което е особено чувствителна тема за Хърватия. Не са ясни биографията, както и произходът на доходите на съпруга й.

Предимствата на Пусич за поста са, че тя е активен борец за човешките права, особено за тези на жените (каквито качества има и Ирина Бокова). Недостатъците й са, че няма опит в системата на ООН. Пусич може да разчита на подкрепата на някои европейски страни и на единици от Източноевропейската група (въпреки, че според експерти такава фомулировка няма). Бокова е много по-припозната в международните среди от Пусич. Според хърватски експерти, Бокова има положително реноме в страните от бившия СССР, основно в Русия, както и в някои от френско говорящите страни в Европа, Африка и Южна Америка.

Македония

Правителството на Македония предложи кандидатурата на бившия министър на външните работи на страната Срджан Керим за поста (16.12.2015 г.), като същата е била приета в Секретариата на 18.01.2016 г. Той е бил Председател на 62-то ОС на ООН и посланик на Македония в Берлин в периода 1995 - 2002 г. Кандидатурата на Керим бе обявена официално от Президента на ГА на ООН на 15.12.2015 г.

Керим прави активна кампания за лобиране в полза на своята кандидатура в САЩ, като присъства на множество международни семинари в Чикаго, Детройт, Вашингтон и други американски градове.

Той се счита за противоречива личност в своята държава. В момента е директор на медийния концерн WAZ за Македония. Близък е до бившия председател на тази медийна групировка Бодо Хомбах. Двамата са били заедно в Пакта за стабилност, където Керим е бил председател на този форум, а Хомбах - заместник председател.

Според източника, миналото на Срджан Керим не е много чисто, което създава негативни предпоставки относно успеха на неговата кандидатура. В негов ущърб са и липсата на добри биографични черти, както и самата личност на кандидата, която често се оценява като прекалено амбициозна и придържаща се към завиден охолен стандарт на живот. Често е засичан на обществени места с противоречиви лица от македонския политически и бизнес елит като Сашо Миялков (бивш шеф на специалните служби) и Орце Камчев (бизнесмен и медиен магнат).

Черна гора

Кандидатурата на Черна гора е настоящият министър на външните работи на страната Игор Лукшич. Кандидатурата на Лукшич бе обявена официално от Президента на ГА на ООН на 15.01.2016 г.

Неговите шансове за поста са изключително малки. Кандидатурата му се оценява по-скоро във вътрешнополитически план, тъй като той търси достоен начин да излезе от изпълнителната власт. Негативните настроения спрямо Лукшич се засилват в последно време в управляващата в страната коалиция. Той възнамерява да напусне и всички заемани от него досега постове в Демократичната партия на социалистите.
 
Сърбия

Правителството на Сърбия излъчи кандидатурата на бившия министър на външните работи на страната Вук Йеремич, но на 19.01.2016 г. той се отказа от надпреварата, с цел Източна Европа да се обедини около една кандидатура, като пожела успех на Бокова, с което пoказа подкрепата си за българския кандидат.

 

Словения

Правителството на Словения официално издигна  кандидатурата на Данило Турк (09.02.2016 г.), който е бивш президент на страната, помощник на ГС на ООН по време на управлението на Кофи Анан и постоянен представител на Словения в ООН.

 

Според експерти, кандидатурата му на база заеманите постове е много обещаваща, но той няма големи шансове за заемането на поста ГС, поради все по засилващата се нагласа за избирането на жена на този пост.

Освен балканските кандидатури, внимание привличат и тези на Австралия, Нова Зеландия и Германия:

 

Австралия

Правителството на Австралия обсъди кандидатурата на Кевин Руд (22.01.2016 г.), бивш министър-председател на страната, който се счита за професионалист с богат ръководен опит и владеещ китайски език. От друга страна, той има репутация на човек, с когото се работи трудно. Според местни експерти, причината Руд да не получи подкрепата на правителството на Търнбул е малката вероятност той да получи международна подкрепа за поста, тъй като в политическите среди е създадена нагласата, че вероятността бъдещия ГС да е от Европа е много висока.

Нова Зеландия

Правителството на Нова Зеландия обсъжда кандидатурата на Хелен Кларк, която е бивш министър-председател на страната в периода 1999 – 2008 г. и бивш директор на Програмата за развитие на ООН през 2009 г. Кларк изглежда е добре позиционирана да спечели подкрепата на някои от постоянните членове на СС, но Азиатско-тихоокеанската група има вече излъчен ГС.

Германия

В страната се разглежда кандидатурата на канцлера на страната Ангела Меркел за поста. Тя обаче към момента се намира в политическа безизходица поради емигрантската криза и проблемите, породени от бежанската вълна. Към момента няма ясни индикации, че Меркел е заинтересована от позицията, въпреки че вероятно това е политически правилния ход в ситуацията, в която се намира партията й и тя самата.

Лобирането за поста ГС на ООН ще се извършва до края на юли 2016 г. когато е крайният срок за избор от СС на ООН, като след това през септември ще се предадат кандидатурите за гласуване от ОС (самият избор ще е през м. октомври т. г.).

 

Посочените кандидатури за поста от балканските страни са с по-слаби шансове за успех от българската. С напредване на времето не се очаква увеличаване на международната поддръжка за тях.

Относителното забавяне при обявяването на българската кандидатурата е възможно да окаже негативно влияние върху крайния успех, тъй като вече излъчените кандидатури на другите държави са започнали процеса на неформални разговори за търсене на евентуална подкрепа, а някои вече са получили такава. Към настоящия момент е важно бързо да стартират серия от неформални разговори по линия на МВнР на страната ни, с цел подкрепа на Ирина Бокова. Особено важно е да се убедят отделните балкански страни при видима липса на потенциален предварителен успех на техните национални кандидатури, да подкрепят българската.

По този начин ще се спази принципа на обединението в рамките на източно-европейската регионална група (23 държави), което допълнително ще затвърди възможностите за избор на издигнатата кандидатура.

 

 

 

 
Публикувано на 27 Май 2016 в 12:43 часа от
Станислав Николов


Ключови думи:Избори, генерален секретар на ООН, ООН, Ирина Бокова, подкрепа

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас