Италия по стъпките на Каталония

След Каталония играта на референдуми продължава да се популяризира и в съседните странни, а именно – Италия. Това което се случи и продължава да се случва в Каталония извежда на преден план проблемите, произлизащи от провежданата политика в Испания и незачитането на демокрацията от страна на испанското правителство. Свидетели сме на незаконни избори, които противоречат на Конституцията на страната и които биват отхвърлени от испанския Конституционен съд. Действията на насилие и репресиите по поръчка на правителството на Рахой са в пълно противоречие с идеите на демокрацията и зачитането на човешките права. Каталонското правителство, партиите и независимите движения прекрачиха всички разумни граници, погазвайки и незачитайки гласа на народа. Когато поставените цели са погрешни, дори противоконституционни, те тласкат народите към бездната. Както понякога се случва в Европа, в стремежа за засилване на политическите си позиции, лидерите разрушават бъдещето. Това се случи и с референдума на Камерън за Брекзит. Той се надяваше да излезе победител от преговорите, които да потвърдят мястото на Великобритания в Европейския съюз, предоставайки на страната правомощия, които да спрат развитието на ЕС по пътя към федерация.

За италианската политика това, което се случва в Каталония е недопустимо. Не само заради сблъсъците между полицията и гражданите и барикадите. Положението в Каталония смущава всеки, който вярва в ценностите на демокрацията. Италианската политика обаче намира за трудно да даде обективна оценка на ситуацията в Каталония, защото представлява страна, в която териториалното разнообразие винаги е било източник на богатство, но също така и на напрежение. Италия на общините, на местните диалекти, на регионите, които се самоопределят като малки държави се различава от Испания. Следователно произнасянето по независими въпроси може да се тълкува в съвсем различна светлина във всяка от двете държави. Ето защо двата консултативни референдума за по-голяма независимост, които се проведоха на 22 октомври в Ломбардия и Венето могат да се разглеждат като предизвикателство на някои партии за предстоящите избори. Има два „слаби“ референдума, защото те всъщност представляват всенародно обсъждане, т.е. решаваща дума имат учредените власти. При този вид референдуми няма организиране и обективиране на властно изявление на народа, а само се дава възможност да се проучи и прогнозира волята му. Именно затова в деня след гласуването в живота на ломбардите и венецианците нищо не се е променило. Те не успорват установения ред: и двата въпроса са легитимирани от член 116 в италианската конституция. В крайна сметка в Ломбардия и Венето не е имало сблъсъци по улиците и площадите, които се наблюдават в Каталония.

Провелите се референдуми в Каталония и Ломбардия и Венето се различават коренно един от друг. Като за начало трябва да отбележим, че референдумите на Ломбардия и Венето са нещо съвсем различно от референдума, който предизвика институционалната криза между Барселона и Мадрид. Двата италиански региона, подкрепяни от „Сверната лига“ и Движението „Пет звезди“ изискват от Рим, въз основа на член 116 от Конституцията, да им бъдат прехвърлени повече от правомощията, изброени в член 117. Резултатите от гласуването не са правно обвързващи, но високата активност и категоричното гласуване в полза на принципа за прехвърляне на правомощия от Рим могат да бъдат разглеждани като засилване на влиянието на политици, борещи се за по-голям дял от данъчните приходи, генерирани от динамичните икономики на областите, а в някои случаи борещи се и за отцепване от Италия.

Решението на местните власти да проведат референдум трябва да се разглежда в контекста на предстоящите в Италия парламентарни избори през 2018 г. „Северната лига“ се опитва да получи подкрепата на колкото е възможно по-голям брой избиратели. Същата години наред беше малоброен, но изклщчително важен член на десноцентристката коалиция на бившия премиер Силвио Берлускони. 81-годишният Берлускони, който се върна в политиката след принудителната си оставка през 2011 г. и бе признат за виновен за укриване на данъци, все още е безспорният лидер на консервативната партия „Форца Италия“. Той безпрецендентно подкрепя референдумите в Ломбардия и Венето, обещавайки на регионите по-широка автономия в случай, че неговата партия спечели изборите.

Според италианската конституция, от 2011 г. регионите в републиката имат право да поискат предоставянето на по-голяма автономия във всички области, започвайки със сферата на образованието и завършвайки с разпределението на данъчните постъпления. Финансовата самостоятелност на регионите обаче беше неочаквано ограничена по време на икономическата криза в ЕС. Причината за проблема се крие във въвеждането на мерките за строга икономия. Повторно настъпилата централизация на функциите на финансовото управление доведе до ограничаване на регионалната автономия. В тази връзка в момента всеки регион е задължен да провежда балансирана бюджетна политика. Подобни мерки предизвикват недоволството на северните региони, които процъфтяват за сметка на индустриалния и финансовия сектор и изпреварват по всички показатели по-малко благополучните южни региони. По статистически данни Ломбардия и Венето ежегодно изпращат в Рим много повече средства, отколкото получават в замяна. На Ломбардия и Венето се падат съответно около 20% и 10% от общия БВП на страната. Много местни жители смятат, че парите, които те са спечелили с голям труд, се прахосват от централните и южни региони. Разделението между Севера и Юга е голямо, като главната причина за запазването на пропостта между двете части на Италия трябва да търсим в неефективната система на държавно управление.

Каталунският дискурс е много различен, тъй като референдумът не е за по-голяма автономия, а за напълно отделяне от Испания и провъзгласяване на независима република. Референдумът беше незаконосъобразен, на което националното правителство отговори с намесата на гражданската гвардия, нямаше нормално гласуване, така че освен, че беше нелегитимен, нямаше и сигурност по отношение на редовността на гласуване.

Ситуацията в Ломбардия и Венето от една страна и в Каталония от друга, е много по-различна от гледна точка на вече извоюваната автономия. Каталония има голяма автономия, разполага със собствена въоръжена гвардия, в училищата и университетите се преподава на каталонски език. В италианския случай сценарият е добре дефиниран и процесът е насочен към установен ред, докато в каталонския сценарий е непредсказуем. Самообявилата се република Каталония ще трябва да се бори за спечелването на международното признание и ще се озове извън Европейския съюз, с което нейната процъфтяваща, ориентирана към износа икономика ще понесе текъж удар. Вече доста компании, включително две банки изместиха седалищата си извън областта поради опасения от законовите неясноти при евентуална сецесия.

Да се върнем на референдумите в Ломбардия и Венето и да изясним какво наложи тяхното провеждане. В Ломбардия и Венеция не са доволни от това, че Рим присвоява огромната част от събираните в тях данъци, предоставяйки на развитите региони от италианския Север едва 20%. Тази позиция се споделя не само от политическите елити на регионите, но и от мнозинството от техните граждани. С други думи, Ломбардия и Венето претендират за финансова автономия, тъй като по-голямата част от техните данъци се преразпределя към други региони, които са много по-слабо производителни. Въпреки географската и културна близост, целите и формите на провеждането на референдумите в двете съседни области все пак се различават. В този контекст целта на рефендума в Ломбардия беше "да се поискат от държавата допълнителни форми и специални условия на автономия по смисъла на член 116 от Конституцията, което означава да се преговаря с правителството местните власти да получат далеч по-широки правомощия, включително да разпределят средствата от данъците, събирани в областта. Докато на референдума във Венето беше поставен един доста по-елементарен въпрос: "Искате ли на региона да бъдат предоставени допълнителни форми и специални условия на автономия?".

За да открием причината за референдумите в двата италиански региона е необходимо преди това да разгледаме статута на италианските региони. Онези от тях с обичаен статут (каквито са и Ломбардия и Венето) разполагат с изключителни законодателни пълномощия по всички въпроси, които не се уреждат директно от италианското законодателство. Тяхната финансова автономия обаче е доста ограничена: те просто удържат 20% от всички събрани в съответните области данъци, като ги използват най-вече за да финансират регионалните здравни системи. За Ломбардия и Венето темата за автономията въобще не е нова, тъй като регионалните политици от "Северната лига" винаги са разглеждали автономия като една от основните си цели. Още от самата си поява през 1989 г. Лигата се смята за "партия на независимостта", т.е. регионалистка и "ненационална" формация, защитаваща интересите на т.нар. Падания (т.е. онази част на Северна Италия, която е разположена на север от река По). Тази позиция, която в крайна сметка доведе да появата на т.нар. "северен въпрос", с течение на времето еволюира от простото искане за повече автономия (т.е. политически и бюджетен федерализъм и прехвърляне към регионите на някои функции на държавата) до призиви за пълно отделяне от Италия.

Отцепването на Каталуня от Испания, амбициите на Ломбардия да се отдели от Италия и желанието на Шотландия да стане независима от Великобритания предизвикват всеобщи тревоги. На първо място разпадането на Европа е процес, който може да се окаже с непредвидими последици в една толкова критична ситуация като войната в Сирия, която оказва влияние върху целия континент. На второ място - октоподът Ислямска държава, който сее хаос и паника из цял свят. И на трето място - обособяването на малки държави със съмнителен международен авторитет, които сякаш рискуват прекалено много, заради една празна идея. Самата демокрация, която все повече се превръща в технокрация е на път да се срине. А причините са многобройни.

След падането на комунистическите режими в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, преначертаване на граници се случва само в източната част на Европа. Разпаднат се Съветският съюз, Югославската федерация и Чехословакия. Появяват се нови държави, а отделно от тях и непризнати почти от никого сепаратистки републики (Нагорни Карабах, Абхазия, Южна Осетия, Приднестровието, дълго време и Косово е със спорен статут). В едни случаи отделянето е доброволно (Словакия от Чехия), при други се стига до мирна съпротива (балтийските държави), но на много места пламват войни. Процесът започва през 90-те години, продължава и в началото на настоящия век (Черна гора, Косово), за да се стигне до конфликтите в Грузия (2008) и Украйна (2014).

Всичко това обаче се случва в региони като Балканите, Кавказ и други зони на постсъветското пространство. Региони, които се възприемат повече или по-малко като изостанала периферия на Европа (бивша Чехословакия и Прибалтика са изключения). Докато сега е поразена една от водещите държави на Стария континент. Досега някак си се приемаше, че такива конфликти съпътстват общества в преход, които имат да наваксват изоставането си от европейските тенденции и като че ли това е една от възможните "грешки на растежа". Да, но се оказва, че сега Европа е застрашена в сърцевината си. Европейският съюз напоследък често е пасивен в кризисни ситуации – анексията на Крим, конфликта в Сирия, бежанската вълна. Ако Съюзът не вземе мерки и допусне едно отцепване на Каталония, престижът му ще пострада неимоверно.

В такъв случай сецесионната тенденция едва ли би спряла с отделянето на Каталония. Италия е тежко разделена на Север и Юг, да не забравяме и баските в самата Испания. Няма да бъде изненада, ако в близко бъдеще Европа се изправи пред ситуация, аналогична на "Пролетта на народите" (1848-1849). Нищо чудно да се окажем в една по-разпокъсана и раздробена Европа, с един Европейски съюз, съставен от повече държави-членки, респективно, с още по-тромави и затормозени институции.

Публикувано на 30 Ноември 2017 в 16:38 часа от
Екатерина Чивиева


Ключови думи:Италия, референдум, Каталуния, автономия

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас