Испанският парламентаризъм на кръстопът



Испанският парламентаризъм на кръстопът

На 24-ти май 2015 година в Испания се проведоха регионални избори в 13 от 17-те региона в кралството, а най големият победител се оказа политическата фрагментация. Основните партии в страната провеждат неофициални преговори, след като не успяват да спечелят абсолютно мнозинство в повечето региони и общини. Изборите показаха намалена подкрепа за най-популярните партии и значителна подкрепа към партии, обявили се против статуквото в страната.
Най-големите политически партии в Испания са управляващата до последните избори център-дясно партия Народна партия и партията в център-ляво от политическия спектър – Социалистическата работническа партия. На последните регионални избори тези партии спечелиха в повечето територии, но не успяха да си подсигурят достатъчно места в регионалните парламенти. В резултат на това те ще трябва да сформират коалиции с партиите против статуквото, най-популярни от които са – лявата Подемос и центристката Гражданска партия.
Очакваните икономически реформи в страната биха били трудно въведени и изпълнени, поради липсата на ясен победител, с достатъчно спечелени места в местните правителства. Резултатите от регионалните избори през 2015 г. са следните: 30 % за Народната партия, 24 % за Социалистическата партия, 14 % за лявата партия Подемос, 10 % за партията на Гражданството, 4 % за Обединената Левица, а останалите проценти са разпределени между по-малко партии. Тези резултати довеждат страната до политическа стагнация, в която е трудно да се сформират местни коалиции. Андалусия е пример за тази патова ситуация – Социалистическата партия не успява да спечели достатъчно подкрепа от останалите политически сили, за да издигне регионален президент. В резултат на това, за да успее да управлява тя трябваше да премине през тежки преговори и три вота на доверие в регионалния парламент. Най-екстремният случай е в Навара, където седем политически партии са спечелили места по време на регионалните избори, в нейния случай, за да се сформира коалиция е нужно участието на поне три партии.
Местните избори в Испания служат за ориентир и образец за това, което се случва на парламентарните избори, проведени през декември 2015 година. Следващото правителство в кралството ще бъде изправено пред сложна схема от политически договорки, икономически проблеми, породени главно от високата безработица и бавното възстановяване от икономическата криза от 2009 година. Последните регионални и парламентарни избори бяха проведени на фона на икономическите проблеми в страната. След 4 години управление чрез консервативни политики безработицата бавно намалява, въпреки това голяма част от новооткритите работни места са непостоянни и нископлатени. Независимо от растежа на испанската икономика качеството на живот на испанците е все още по-ниско от това преди 2009 година. Икономическите проблеми в страната водят до намаляване на подкрепата и към опозиционната Социалистическа партия, поради това, че част от мерките за справяне с икономическите проблеми в страната бяха предложени от предишното социалистическо правителство. В същото време няколко корупционни скандала намалиха значително подкрепата и за управляващата Народна партия. През последните няколко години Испания попадна в обсега на европейските институции, с апел да намали своя финансов дефицит, принуждавайки централното правителство в Мадрид да наложи бюджетни ограничения на местните власти. Икономическите проблеми от своя страна се оказват благоприятен фактор за подема на леви популистки партии, които предлагат различни методи за справяне с икономическите проблеми в страната.
Социологическите прогнози за страната се оказват истина – само няколко месеца след регионалните избори, по време на парламентарните избори в страната, тенденцията за фрагментация продължава. В резултат на това, тенденцията за широката партийна представителност на регионално ниво се прехвърля и в националния парламент. Това е прецедент в политическата история на кралството. Резултатите от изборите през изминалата година водят до отслабване на традиционната за страната двупартийна система, която е създадена след края на диктатурата на Франциско Франко. Политическите партии в Испания и в миналото са споделяли своето участие в изпълнителната власт, но за първи път им се налага да водят преговори от позиция на недостиг на обществена подкрепа. Правителството, което ще поеме управлението над страната през 2016 година ще трябва да се справи с поляризиран, фрагментиран парламент, нестабилни местни коалиции и електорат, който иска бързи реформи в сферата на икономиката, бюджетната политика и по-силни мерки срещу корупцията.
Икономическата криза от 2008-2009 година сложи край на традиционната двупартийна система и доведе до подемът на партиите против статуквото, по модел подобен и на други европейски държави. Безработицата остава главната причина за политическите трусове в кралството, защото от нея произлизат останалите проблеми, от високия дефицит до строгите кредитни условия. Без възможност за скоростни икономически реформи в Испания, правителството ще трябва да се справи с вече традиционните проблеми за страната, в условията на необичайна политическа нестабилност.
Парламентарните избори от 20 декември 2015 година не поднасят по-различна политическа картина в страната. Резултатите довеждат до десет парламентарно представени партии, това е явление, което за първи път се случва в демократичната история на съвременна Испания. Партиите с най-много получени гласове са – традиционната Народна партия с 28 % обществена подкрепа, Социалистическата партия с 22%, Подемос с 20%, Гражданската партия с близо 14%, а останалата част от гласовете е разпределена между по-малки партии.
След продължилите с месеци преговори, нито една от парламентарно представените партии не успява да събере 176 места в 350 членната долна камара, които са нужни за сформиране на мнозинство. Поредният опит за избягване на провеждането на парламентарни избори за втори път за една година е на лидерът на Социалистическата партия – Педро Санчес, който заяви, че не може да събере достатъчно места в Парламента за мнозинство.  Това се случва след като лидерът на Народната партия Мариано Рахой, който привидно печели изборите също не успява да събере нужния брой подкрепа за мнозинство.
След месеци на политическа стагнация се появява последен опит в края на м. април 2016 г. за сформиране на мнозинство, така нареченият модел „Прадо”, представен от прогресивната зелена партия Компромис, която също е парламентарно представена. Моделът „Прадо” е коалиция по подобие на управляващото мнозинство в региона Валенсия. Партията отправи 30 предложения към лидера на Социалистическата партия Санчес, като заедно с това го предлагат за министър-председател на лява независима коалиция, която включва и партията Подемос. Санчес успява да направи компромис за 27 от предложенията, но представителите на Подемос не бяха готови на отстъпки от тяхната радикална лява програма за реформи. Според техния лидер – Пабло Иглесиас, Подемос ще победи на следващите избори и тогава ще отправи своите предложения към останалите леви партии. Както е отредено в конституцията на кралството, след като крал Фелипе 6-ти решава, че никоя партия няма достатъчно подкрепа, за да сформира мнозинство, на 03 май той насрочва нови парламентарни избори. Те ще се проведат на 26-ти юни 2016 година.
Испания вече е без действащо правителство над пет месеца и остава още месец до следващите избори. Победителят на последните избори – Народната партия на Мариано Рахой не намира подходящи коалиционни партньори и това не е случайно. Правителството на дясната партия се представи като безпомощно пред икономическите проблеми в страната, след това беше замесена в серия от корупционни скандали, които намалиха допълнително подкрепата за партията. Рахой става министър-председател на Народната партия през 2011 година, когато партията му става победител на парламентарните избори, но по време на предишната предизборна кампания не успява да заяви достатъчно ясно идеите на партията си за бъдещи политически реформи. Според изказвания на десния лидер варианти за коалиция с леви партии в сегашния парламент няма, поради идеологическите различия между партиите, както и нуждата от коалиция с повече от една лява партия.
Според последните социологически проучвания, парламентарните избори през юни ще доведат до подобни резултати на тези от декември 2015 година. Въпреки че и по време на бъдещата предизборна кампания най-популярните лозунги ще са за промени и реформи, реалността е, че докато испанските политици не започнат да правят компромиси помежду си, Испания може да продължи своя период на политически застой.
Ако първата революция от новата история на Испания е краят на двупартийната система в страната, то втората революция със сигурност е ситуацията в Каталония. Въпреки че управляващата партия в региона – Конвергенция и съюз спечели изборите на 24-ти май, тя загуби известна част от своята подкрепа, поради вота, насочен за леви партии, които апелират за икономически реформи, а не за независимостта на Каталония. Почти половината от каталунците подкрепят сепаратистките партии по време на регионалните избори през 2015 година. 17 от 47-те каталонски депутати в испанския парламент подкрепят независимостта на Каталония. Техните аспирации вероятно ще останат неосъществими в близките поне няколко години, но докато Каталунският референдум не бъде проведен, тяхното присъствие в законодателната власт намалява значително броя депутати от останалите партии в регионалния парламент. Ситуацията в Каталония създава допълнително напрежение между водещите партии в Испания. Народната партия е решена в никакъв случай да не позволява сецесията на Каталония, докато Социалистическата партия счита, че проблемът може да бъде решен само чрез конституционни реформи. Подемос настоява за провеждане на референдум и не отдава голямо значение на конституционните промени за този въпрос.
Реформите в страната не биха могли да бъдат решени само чрез сформиране на мнозинство. Испанската десница не може да управлява без подкрепата на социалистите, а социалистите не биха могли да изпълнят своите планове за конституционни промени без подкрепата на Народната партия, която все още има достатъчно присъствие в парламента, което й позволява на блокира всички промени в конституцията.
През последните месеци обществеността в страната започва да сравнява ситуацията в страната със събитията от 1978 година – преходът на страната от диктатура към демокрация. Сред подписалите  договора от 1978 година са както комунисти и социалисти, така и поддръжници на режима на Франко. Тяхната готовност да оставят различията си настрана в името на промяната става символ за това, че политическите различия могат да бъдат преодолени, когато се обединят около обща кауза. Залогът през 1978 година е много по-голям, отколкото сегашната криза в страната, но и испанското общество се е променило изключително много от онези времена. Тогава силната поляризация е била между политическите лидери, но не и в самото общество. Сега ситуацията е различна – испанското общество е много по-фрагментирано днес, въпреки че страната не е изправена пред съизмерима по значение криза. Сега кралството е изправено пред избор – години на незначителни, краткосрочни правителства със стари и нови партии, участващи в постоянна битка за политическо влияние или испанският парламентаризъм може да започне нова фаза в своето развитие – тази на широки коалиции, на основите на консенсус и политическа воля за промяна.

Публикувано на 26 Май 2016 в 14:24 часа от
Павел Петров


Ключови думи:Испания, избори, политически партии, вътрешнополитическа ситуация

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас