Ислямът в Европа

Процесът на ислямизация на Европа до такава степен е напреднал, че италианската журналистка и публицист Ориана Фалачи изразява своето притеснение с думите: „Европа все повече и повече се превръща в провинция на исляма, в негова колония“. Статистиката също е в защита на тази теза - с над два милиарда последователи, днес ислямът е втората най-разпространена религия в света.

Най-сериозният проблем, до който доведе този процес, е разпространението на радикалните идеи на последователите на течения като салафизма и уахабизма. Силно фрагментираният в религиозно отношение мюсюлмански свят със своите 72 деноминации (течения) е предпоставка за експанзията на крайните ислямски течения. Религиозната раздробеност води не само до размиването на границите между отделните религиозни групи, но и спомага за нахлуването и бързото разпространение на радикалния ислям. Тези процеси се оказаха сред най-сериозните предизвикателства не само за сигурността, но и пред европейската солидарност. Европейските традиции и ценности като толерантност, равенство, единство са поставени под съмнение, а това създава предпоставки както за известна консолидация на обществата, така и за засилване на ксенофобски настроения.

И ако конкретната принадлежност към дадена деноминация е трудно да бъде определена, то поне не стихват опитите да се установи броят на сунитите и шиитите, все още най-голямото разделение в мюсюлманската общност, и тяхната геополитическа проекция на международната сцена. Ако погледнем картата на света, от 2.08-милиардното мюсюлманско население между 85-90% са сунити и респективно 10-15% са шиити. Въпреки, че мюсюлманите са разпръснати из целия свят, по-голямата част от тях са концентрирани в района на Близкия Изток и Северна Африка, където се срещат представители и на двете основни течения. В Европа мюсюлманските малцинства се определят като сунити, ако изобщо биха могли да изразят своята ясна принадлежност. Шиитите са мнозинство в Иран, Ирак, Азербайджан, Ливан и Бахрейн. Все още можем да споменем и Сирия като държава, управлявана от шиити, тъй като семейство Асад същo принадлежи към тази категория, макар и 70% от сирийското население да са сунити. Шиити има още в Йемен, в Катар, района Ел Хаса на Саудитска Арабия, или дори Кувейт. Останалата част от държавите с основна религия Ислям изповядват неговото сунитско течение, като единствено в Египет, Йордания и Саудитска Арабия сунитите са над 90% от местното население. Особен е и случаят с Ирак, където въпреки, че към момента управляващите също са от шиитското мнозинство, в по-голямата част от своята история държавата е била под ръководството на сунитите (от 1958 г., когато е поемането на властта от партията БААС, до 2003 г. и падането на режима на Саддам Хюсеин). Подробно разпределение в проценти на сунитите и шиитите в мюсюлманските държави може да се види на следната карта, направена в началото на 2016 г. и отчитаща също така и принадлежността на управляващия елит към конкретната религиозна деноминация:

http://www.zerohedge.com/sites/default/files/images/user92183/imageroot/2016/01/SunniShiiteMap.png

Въпреки че посочената горе карта дава възможност да се изчислят представителите на двете основни групи, тя все пак ограничава своя обхват до териториите на Близкия и Среден Изток. Погледнато глобално тенденцията разделението между сунити и шиити сред вярващите в Исляма да избледнява е все по-осезаема.

Отслабването ролята на религията дава своето отражение в една друга тенденция – нарастващия брой на атеистите, както и на лицата, които възприемат своята вяра като даденост без да се оприличават като силно вярващи. Тази тенденция ясно личи при представителите на исляма, където вярващите не само, че за затруднени да изразят позицията си към кое точно течение принадлежат, но все по-често не могат да определят дори дали става дума за сунитската или шиитската религиозна група. До този извод достигат изследователите от Pew Research Institute след направеното от тях допитване до мюсюлманското население в различни региони на света. Голям брой от анкетираните са декларирали, че подобно разделение за тях не е от съществено значение, а някои от тях дори не са запознати с него. 56% от мюсюлманите в Южна и Източна Европа се самоопределят „просто като мюсюлмани“, в Централна Азия – 50%, а в района на Близкия Изток и Северна Африка техният брой е около 20%. Достига се до извода, че „вечното“ разделение между сунити и шиити се поддържа по-скоро на политическа основа от управленския за страната елит или от външни негови поддръжници, отколкото да се корени в теологичния му произход. По думите на Александър Дел Вале (френски геополитик и преподавател в Университета на Мец) проблемът е в „утвърдилата се на Запад представа за „радикалните и враждебни шиити“ и „умерените сунити“. Това дава основание на редица Западни лидери да поддържат тесни връзки и да си сътрудничат с държави, управлявани от привърженици на крайни сунитски течения (какъвто според Дел Вале е случаят със Саудитска Арабия, Пакистан и Кувейт), заради своите стратегически интереси. Те, разбира се, съвсем не са свързани със защита правата на малцинствата и пр. подобни „евроатлантически ценности“, а с петролни и други главно икономически краткосрочни интереси. Тези примери насочват вниманието именно към третирането на религията като инструмент за осъществяване на политически цели.http://www.zerohedge.com/sites/default/files/images/user92183/imageroot/2016/01/SunniShiiteMap.png

Религиозното разделение между сунити и шиити, което наблюдаваме днес е много по-дълбоко. В голяма степен то надхвърля границите на вярата, преминавайки в политическата сфера. И от теологичното обособяване главно на две групи, познато в миналото, в настоящето то се е превърнало в политическо основание за открито противопоставяне. Затова от по-голямо значение е не толкова колко и къде точно по света са сунитите и шиитите, а колко от мюсюлманите са склонни да отъждествят своите разбирания с крайните течения в исляма и каква част от тях подкрепят прокламираните от тях радикални идеи. Отговор на тези въпроси дава статистиката, посочваща броя на лицата, одобряващи подобен тип действия и имащи положителни нагласи спрямо радикалните активисти. За съжаление обаче, данните от нея са силно плашещи.

В периода от 2014 до пролетта на 2016 г в региона на Близкия Изток и Северна Африка са проведени над 16 социологически изследвания, обект на които е била местната подкрепа към действията на терористичната организация Ислямска държава. Анкетите са проведени от: Zogby Research Services (ноември 2014 г.); от Арабския институт за изследвания и политически науки в Доха, Катар (ноември 2014 г.); от иракския Независим институт за администрация и проучване на гражданското общество (март 2015 г.); от форум „Фикра“ към Вашингтонския институт за близкоизточна политика (декември 2015 г.) и от агенция ASDA’A Burson-Marsteller, Дубай (април 2016 г.). Резултатите варират в зависимост от степента на подкрепа на анкетираните, включваща както твърди поддръжници на режима, така и лица, имащи просто положителни нагласи. Най-общо казано, сред населението на 22те държави членки на Лигата на арабските държави, около 65 милиона са привържениците на ИДИЛ, като одобряващите техните действия са 21 460 000, а 42 550 000 имат предимно положителни нагласи към терористите. Цифрите звучат силно притеснително, макар и на фона на 370-милионния арабски свят те да възлизат на почти незначителен процент. Все пак едно подобно ядро поддръжници е напълно достатъчно, за да оказва съпротива срещу усилията на международната коалиция в опитите й да унищожи Ислямска държава. Изследванията показват още, че процентът на лицата, които подкрепят радикалната организация е по-голям на териториите, на които в действителност тя действа, в сравнение със симпатизантите в съседните държави. Най-висока е подкрепата в Сирия – близо 17% от сирийците заявяват, че напълно подкрепят целите и дейностите на ИДИЛ, а според 27% организацията не е терористична. Превърнато в конкретен брой лица говорим за между 3 и 5 милиона души от общо 18-милионното сирийско население. В Ирак 2% от населението гледат позитивно на Ислямска държава, а други 4% - относително позитивно. За 5% от иракчаните ДАЕШ не е терористична организация. В цифри това прави между 650 000 и 2 милиона поддръжници. Интересен е фактът, че след превземането на Мосул от терористите, 55% от жителите определят животът си в новите условия като по-добър, отколкото преди година и половина. Според представители от Вашингтонския институт, автори на изследването, „ИДИЛ е спечелила сърцата  и умовете на хората, живеещи в районите под неин контрол“, като в същото време общественото мнение там постепенно се обръща срещу тези, които се противопоставят на организацията. Като причина могат да се посочат по-добрите условия, които се създават на териториите на Североизточна Сирия и Северозападен Ирак, изключвайки активните бойни действия. По-голямата част от обществените сгради са възстановени, открити са нови училища, болници, административни сгради, в които изградената от Ислямска държава паралелна власт функционира. Правораздавателните и охранителните органи (съдилища, полиция, жандармерия) също извършват безпрепятствено своята дейност по гарантиране сигурността на населението. Звучи парадоксално, но за осъществяване на своите политически амбиции, организацията се нуждае преди всичко от обществена подкрепа.

Разбира се, като цяло привържениците на радикалистите все още са малцинство, но техният брой все повече се увеличава. Процентът на подкрепа сред съседните държави варира между 7 и 13%. В Либия приблизително 7% от населението или 437 080 души не възприемат ИДИЛ като терористична организация. В Йемен процентът е същият, но броят на лицата възлиза на близо 2 милиона. В Йордания твърдото ядро на ИДИЛ е 3%, а 5% имат положителна нагласа т.е. между 240 000 и 715 000 поддръжници.  В палестинските територии 2% открито подкрепят терористите, а 20% - в някаква степен. За Тунис цифрите са 7% твърдо ядро и допълнително 6% с положителни чувства. В цифрово изражение това са между 765 590 и 1 421 810 души. Резултатите за Египет и Саудитска Арабия са почти идентични: 3% от египтяните гледат на ИДИЛ положително, 1% много положително и 2% твърдо подкрепят. Интересен факт е, че техният брой се е увеличил при повторно анкетиране през март 2015 г. и твърдото ядро възлиза на 4%, а „периферията“ на 6%. Така поддръжниците формират група от над 8 милиона души. Сред населението на Саудитска Арабия 2% са явните привърженици, 3% имат стриктно положително настроение и 5% относително положително. В конкретен брой души, това са между 550 хил. и 2,7 млн. Най-незначителни са резултатите в Ливан и Катар, където говорим за едва 1% последователи, но и разбираемо, предвид факта, че там имаме най-малък брой представители на сунитското течение.http://www.zerohedge.com/sites/default/files/images/user92183/imageroot/2016/01/SunniShiiteMap.png

Най-новото изследване е проведено през април 2016 г. от социологическа агенция ASDA’A Burson-Marsteller, Дубай сред младежи от шестнайсет арабски държави. 13% от тях подкрепят насилието на терористичната организация. Една четвърт от анкетираните обясняват популярността на ИДИЛ с високата безработица сред арабската младеж. Макар и мнозинството от тях да не харесват радикалната организация, не крият, че нейната сила е във факта, че тя предлага решения на конкретни проблеми. След местните жители на териториите с активни бойни действия, не Ислямска държава е най-голямата опасност, а въздушните удари на коалицията. Поради това и мнозинството в Мосул се обявява против бомбардировките на САЩ, допълвайки, че въоръжената опозиция като цяло е неефективна в своите действия, а ударите им само утежняват така или иначе неблагоприятното им положение.

Резултатите от статистическите данни категорично показват, че освен нарастването на представителите на мюсюлманската религия, се е увеличил и делът на лицата, изразяващи своята съпричастност към делото на крайни ислямски течения и конкретни терористични организации, каквато е Ислямска държава, например. Но по-притеснителното в тези данни е, че броят на привържениците преминава отвъд териториалните рамки на мюсюлманските държави и прогресивно напредва към останалата част на света и главно в Европа. Повишаването на процента на лицата, изповядващи радикален ислям, сред два милиардната мюсюлманска общност създава предпоставка както за нови прояви на тероризъм, така и за задълбочаване колизията между европейското и мюсюлманското общество.

Публикувано на 2 Март 2017 в 10:26 часа от
Анелия Капитанова


Ключови думи:ислям, радикализация, Европа, радикален ислям, сунити, шиити, Ислямска държава, религия

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас