Ислямска държава – ръководство, финансиране и чуждестранни бойци

Под командването на лидера си, иракският джихадист Абу Бакр ал Багдади, висшето ръководство на групировката е доминирано от бивши офицери от разузнаването на Саддам Хюсеин. Опитът, който те притежават, е основната причина за победите на групировката и завземането на големи територии в Ирак и Сирия. Офицерите налагат дисциплина в организацията, нужна за интегрирането на джихадистките бойци, събрани от целия свят. Според данните, висшите лидери на ИД са обикновено от области със сунитско население, разузнавачи най-вече от провинция Анбар, а по-голямата част от офицерите от северния град Мосул са членове на службите за сигурност (т.нар. мухабарат) и от клана на Саддам, от родния му град Тикрит. Причина за вливането на офицерите от армията се обуславя и от правителствена програма в Ирак в средата на 1990-те години, когато Саддам Хюсеин се отклонява от строгите светски принципи на управляващата партия Баас и стартира Кампания на вярата - спонсорирана от държавата програма за въвеждане на религията по-дълбоко в иракското общество. Службите за сигурност започнат да толерират “религиозното благочестие” и дори радикалните възгледи сред военнослужещите.

Лидер на организацията продължава да е Абу Бакр ал Багдади.

Негов заместник в Ирак е Абу Фатима ал Джахейши. Истинското му име е Нийма Абд Найеф ал Джабури. Той е отговарял за джихадистките операции в Южен Ирак преди да стане заместник на Ал Багдади за Ирак. Заменя на този пост Абу Муслим ал Туркмани, още преди смъртта му.

Заместник на Абу Бакр в Либия е Абдел Бакир Ал Нажди.

Главнокомандващ на въоръжените части на организацията е Абу Салех ал Убайди.

Лидер на Съвета „Шура” е Абу Аркан ал Амери. Той оглавява Шура Съвета към групировката, който обхваща между 9 и 11 члена, които са избрани от Ал Багдади. Длъжността на Амери може да се приравни на длъжността на Халифите, управляващи отделните окръзи, контролирани от ИД, като има делегираното право да освободи от длъжност отделни халифи. След смъртта на Абу Сюлейман, Военният съвет е оглавен от Абу Кифа. Иситнското му име е Абед Хамоуд Ал-Таи или Ахмед Абд Ал-Хамоуд Ал-Тай. Той отговаря и за снабдяването на организацията с експлозиви.

Говорител на организацията е Абу Мохаммад ал Аднани. Истинското му име е Таха Субхи Фалаха, роден е през 1977 или 1978 г. в гр. Бинниш (провинция Идлиб, Сирия). Живее дълго в гр. Хадита (провинция Анбар), Ирак. Аднани е един от първите чуждестранни бойци, оказали съпротива на американските сили в Ирак след падането на Саддам. Коалиционните сили го залавят през 2005 г. под името Ясер Халаф Хюсеин Назал ал Рауи, но е освободен през 2010. Използва и имената: Таха ал Банши, Джабер Таха Фалах, Абу Бакир ал Хатаб и Абу Садек ал Рауи.

Абу Абд Ал-Кадир отговаря за общото управление на организацията. Истинското му име е Шавкат Хазм Ал-Фархат.

Абу Мохаммед отговаря за затворниците. Истинското му име е Башар Исмаил Ал-Хамдани.

Абу Лоуай отговаря за общата сигурност на териториите под контрола на организацията. Истинското му име е Абд Ал-Уахид Кадир Ахмад, но е познат и с името Абу Али.

Финансите на групировката се управляват от Абу Салах. Истинското му име е Мустафа Мохамад Кармуш или Муафак Мустафа Мохамед Ал-Кармуш. Кармуш е иракски гражданин, роден е на 01.02.1973 г.. Според някои източници на този пост е Абу Алаа ал Афари, ветеран от иракската армия, който преди 2012 г. е бил част от Ал Кайда.

За общата логистика, комуникациите и дистрибуцията на ресурсите в териториите на ИД отговаря Абу Хаджар Ал-Асафи.

Набирането на чуждестранни бойци и самоубийци се ръководи от Абу Касем, чието истинско име е Абдулах Ахмад Ал-Машадани.

Социалните дейности в териториите под контрол на ИД се координират от Абу Саджи (Аоуф Абд Ал-Рахман Ал-Арфи).

Абу Сима (Фарис Рияд Ал-Нуаими) отговаря за снабдяването с оръжия и транспортни средства.

За двустранните отношения между Сирия и Ирак и координацията между силите в двете страни отговаря Абу Джурнас (Ратван Талиб Хюсейн Исмаил Ал-Хамдани).

Абу Хаммам Ал-Атхари (Турки Ал-Бинали) е високопоставена религиозна фигура в организацията, като е част от Комитета за Шериат. Лицето е бахрейнски гражданин.

Влиятелни фигури в ИД на местно ниво са:

В района на гр. Багдад командващ на силите на ИД е Абу Майсара (Ахмед Абд-Ал-Кадер Ал-Джаза).

В района на гр. Анбар - Абу Абд Ал-Салем. Той е познат и под името Абу Мохамед Ал-Свеидави (Аднан латиф Хамид ал-Свеидави).

В района на област Салах Ад-Дин – Абу Набил (Висам Абду Заид Ал-Зубаиди).

В района на гр. Дер Ал-Зоур – Хадйи Абд Ал-Насер.

В района на централен и южен Ефрат – Ахмед Мохсен Халал Ал-Джухайши.

По-важните военни командири в организацията са:

Абу Ахмед Ал-Алвани (Уалид Джасим Ал-Алвани);

Абу Джадал ал-Масри. За него се знае, че заемал командирска длъжност във ВС на Египет и е участвал в превземането на авиобаза в гр. Халеп през август, 2013 г.

Абу Хузаифа ал-Йемени - участвал в кампаниите срещу градовете Анбар (Ирак) и Ракка (Сирия).

Абу Омар ал-Кирдаш, експерт по експлозивите, за който се счита, че е туркмен и бивш офицер от Иракските ВС.

Абу Насер Ал-Амни (Махмуд Ал-Кадир) - за него се знае, че е високопоставена фигура в управлението на ИД в гр. Ракка. Винаги е с прикрито лице от маска и обикновено носи ръкавици.

Абу Мусад Ал-Халус (Халаф ал-Тияби Халоус). Сирийски гражданин, участвал в превземането на гр. Ракка през 2013 г.

Асем Мохаммад Насер е бившият генерал от специалните части на Саддам, известен и с името Наджахи Баракат. Той е водил нападението срещу гр. Хадита (провинция Анбар) през 2014 г.

За вероятни наследници на Ал-Багдади се считат Ал-Амери и Абу Фатима ал Джахейши. За Ал-Аднани се знае, че се ползва с доверието и подкрепата на голяма част от бойците, но въпреки това е малко вероятно той да наследи Ал-Багдади на лидерския пост.

В следствие на намалелите приходи от търговия с петрол, ИД е увеличила осезаемо данъците и таксите, налагани на местните (около 7 млн. души), които живеят в териториите под контрола на организацията, за да може да продължи да финансира своята дейност.

ИД облага с 2,5% доходите на всички мюсюлмани, обосновавайки своите действия със записания в Корана закат. Също така, почти всички търговци са облагани с около 15% данък печалба. Наложени са пътни такси за влизащите и излизащите в териториите на ИД превозни средства. Много от търговците, които често пътуват предпочитат да платят един път тази такса, отколко да рискуват да платят множество по-малки на други по-малки групировки, минавайки през други територии. Всички тегления от банкомати са облагани с 5%, а налозите върху лекарства с 35%. Всички, които не изповядват Исляма са длъжни да заплащат такса.

От своя страна иракското правителство взе решение да спре превеждането на заплати и пенсии на своите граждани, които живеят на териториите контролирани от ИД. Причина за това е че тези средства са отнемани в полза на терористичната организация.

Бойци на групировката изземват имуществото на държавните и обществените сгради, както и на богатите поддръжници на Сирийския режим или на Иракското правителство. Тези имущества биват продавани на местните пазари. Организацията печели и от изкуственото регулиране на цените на местните пазари. Цените на повечето хранителни стоки, електрически генератори, автомобили и мебели са по-високи за местното население, отколкото за бойците на групировката. Целта на този подход е, освен продажба на откраднатото на по-високи от реалните цени и привличане на нови бойци. Приходи за ИД постъпват и от трафика на хора, които са принуждавани да работят или да проституират в полза на ИД. Това са предимно йезиди от териториите контролирани от групировката. Лицата, които са принуждавани да проституират също така са използвани за добиване на сведения относно местонахождението на важни фигури от шиитските милиции в столицата и другите големи иракски градове.

Големи приходи в хазната на групировката постъпват и от търговия с културни ценности, трафик на наркотици, дарения от частни лица от Саудитска Арабия и др. арабски държави.

В последно време със спада на приходите от продажбата на петролни продукти местните групировки все по-често прибягват до криминални методи за набиране на средства. Зачестили са отвличанията, най-вече на не мюсюлмани, с цел получаване на откупи. Не са редки и случаите на рекет и изнудвания, дори от страна на милициите подкрепящи режима на Асад в района на гр. Дамаск.

Най-вероятно трафикът на наркотици се организира от високопоставени фигури от ИД. Наркотиците се транспортират чрез камиони от Иран към представители на ливанската Хизбуллах в Сирия. При транспортирането бойците на групировката нямат яснота какво карат, тъй като в повечето случаи считат, че транспортират боеприпаси за други бойци на групировката.

На 11.11.2014 г. ИД обяви намерението си да започне сечене на собствена валута, базирана на тази от времето на Умаядския халифат от 7 век. След обявяването, ИД започна изкупуване на злато, сребро и мед от пазарите в Северен и Западен Ирак. От тогава ИД започва да вади мед и от кабели, изкупени от местните търговци. Засега се знае само, че златни монети са били пуснати в Мосул, но никъде другаде, което означава, че валутата не се използва реално.

Броят на бойците на ИД е над 250 000 души двойно по - високи стойности от американските данни. Според твърдения на ИД силите им наброяват около 100 000 души.

Според различните източници, към началото на 2016 г. около 30 000 от бойците на групировката са от държави извън Сирия и Ирак.

По страни те са: около 3 000 - 6000 от Тунис, 2 500 от Саудитска Арабия, 1 700 от Русия, 1 500 от Йордания, 1 500 от Мароко, 1 200 от Франция, 1 000 от Турция, 900 от Ливан, 700 от Германия, 600 от Либия, 600 от Великобритания, 500 от Индонезия, 500 от Узбекистан, 500 от Пакистан, 440 от Белгия, 360 от Туркменистан, 360 от Египет, 350 от Сърбия, 330 от Босна, 300 от Китай, 300 от Косово, 300 от Швеция, 250 от Австралия, 250 от Казахстан, 250 от Нидерландия, 200 - 300 от Азербайджан, 200 от Австрия, 200 от Алжир, 200 от Малайзия, 190 от Таджикистан, 180 от САЩ, 150 от Норвегия, 150 от Дания, 140 от Албания, 133 от Испания, 130 от Канада, 110 от Йемен, по 100 идват от Судан, Италия, Палестина, Сомалия, Кувейт, Финландия, Украйна, Израел, Ирландия, Швейцария, Грузия, Аржентина, Индия, Португалия и Филипините.

Чуждестранните бойци нямат отделни отряди в структурата на ИД. Въпреки това се смята, че има вътрешни неофициални групи, обособени между самите бойци по страна на произход. Така например, идващите от Кавказ и Русия бойци са посрещани от кавказци и руски граждани, отвеждани в групи, които предимно говорят руски.

В Ирак има група от английско-говорящи бойци. На територията на Сирия са активни множество чуждестранни групи: Френски; Немски (Бригадите на Милату Ибрахим и Бригада Лоберг); Азербейдажски, Дагестански (Джамат Абу Ханиф; Катиба Амир Абу Банат; Джамат Сабири), Малайски (Катибах Нусантара Лид Даулах Ислямия). Бойците в групата Лива Фаджр Ал-Ислям за които се счита, че са чужденци, всъщност са иракчани.

Наблюдава се напрежение между местните, иракски и сирийски бойци от една страна, и идващите от Западна Европа от друга. Вероятно това разделение ще се засили в близко бъдеще под натиска на атаките срещу ИД.

С най-богат боен опит са бойците от Централна Азия, участвали в различни конфликти през годините. Местните иракски и сирийски бойци имат най-силни антишиитски настроения и са най-активни в бойните действия, тъй като защитават домовете и родните си места.

Западните бойци са най-неопитни и най-малко познават идеологията на ИД и исляма.

ИД изпитва проблеми при привличането на чуждите, особено западните бойци тъй като има редица опити за инфилтриране на сътрудници на западни специални служби. От друга страна, новопостъпилите често са неопитни, не говорят езика, не познават терена и особеностите на местната култура и живот. Поради тази причина се налага да преминават първоначална тримесечна подготовка. Дезертьорството първоначално е малко, като до началото на 2014 г. има данни за около 60 дезертьори от ИД. Този процес обаче се засилва през последните месеци. Все повече ислямисти напускат ИД, като мотивите им са комплексни. Дезертиралите изтъкват причини, че са принуждавани да убиват други мюсюлмани, жени и деца. Засилващата се корупция в ИД и неправилното тълкуване на основни ислямски закони от командирите им също е причина бойците да дезертират.

Към 2016 г. около 40 организации са заявили подкрепата си за ИД или са се заклели във вярност на Абу Бакр ал Багдади. Във връзка с това ИД са обявили уалия, области, управлявани от уали (управител). Области са обявени: в Либия (3 провинции), Египет (1 провинция), Ирак (7 провинции), Сирия (9 провинции), Нигерия (1 провинция), Афганистан и Пакистан (в 1 провинция), Саудитска Арабия (2 провинции), Йемен (1 провинция), Алжир (1 провинция), Кавказ (1 провинция).

Смята се, че степента на подчиненост на клоновете към „централата“ в Ирак и Сирия е голяма.

Следните организации са заявили не само подкрепа, но и най-вероятно (засега само за Боко Харам и кавказки организации е доказано) пращат подкрепления на ИД:

Боко Харам (Нигерия), Ансар ал Шария (Тунис), Джунд ал Хилафа (Алжир), Съвет на муджахедините в околностите на Йерусалим (Газа, Египет), Джамаат Аншарут Таухид (Индонезия), Ислямско движение на Узбекистан, Джундаллах (Пакистан), Кавказки емират, Бригада Шейх Омар Хадид (Палестина), Халифа Ислямия Минданао (Филипини), Джемаа Ислямия (Филипини), Абу Саяф (Филипини), Ислямски бойци за свобода на Бангсаморо (Филипини), Ансар Халифа (Филипини).

 

 

Публикувано на 16 Август 2016 в 12:59 часа от
Станислав Николов


Ключови думи:Ислямска държава, Сирия, Ирак, тероризъм, терористични организация, структура, ръководство, финансиране, чуждестранни бойци

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас