Ирано-китайските отношения

От началото на 1980 година Китай и Иран развиват стабилни военно, икономическо и дипломатическо партньорство с цел противостоене на американското влияние и увеличаване на възможностите им за регионално лидерство. Китайските власти лавират по отношение на наложените международните санкции срещу Иран като оправдаха подкрепата си за резолюцията на Съвета за сигурност на ООН с натиска, упражняван от САЩ и ЕС. Това позволи на страната да запази търговското си партньорство със САЩ и същевременно да продължи да развива връзките си с Иран.
По време на иранските ядрени преговори отношенията между двете страни достигнаха безпрецедентни размери. Китай се превърна в „щит” за Иран по отношение на наложените международни санкции.

Военно сътрудничество

Началото на отбранителното сътрудничество между Иран и Китай започва по време на ирано-иракската война. Тогава  Китай е основен доставчик на въоръжение за ислямската република. След завършването на войната Китай е един от най-надеждните партньори на Иран в сферата на военното сътрудничество, оказва помощ за повишаване на ракетния потенциал на Иран и доставя противокорабни крилати ракети, ракети „повърхност-въздух”, бойни самолети, бойни патрулни съдове и технологии за производство на балистични ракети и химическо оръжие. Китай играе и ключова роля за създаването на военнопромишления комплекс и ядрената програма на Иран. Китайските военни доставки на оръжия и технологии продължават въпреки наложените международни санкции.
В рамките на отбранителното сътрудничество беше подписано през лятото на 2013 г. споразумение за подготовката на съвместни действия, насочени срещу разпространението на екстремизма и тероризма. Двете страни се споразумяха през май 2014 г. да засилят отбранителните връзки по време на среща между китайския министър на отбраната Чанг Уанкуан  и иранския му колега Хосеин Дехкани в Пекин. Китайският министър обявява, че страната му гледа на Техеран като стратегически партньор, тъй като двете държави имат общи виждания по множество проблеми на сигурността в регионален и глобален аспект.
За първи път китайски военни кораби акостираха на 22.09.2014 г. на иранско пристанище за участие в съвместно военноморско учение. Китайският командващ военноморските сили контраадмирал Хуанг Ксинджиан заяви, че активно съдейства за развитието на двустранното сътрудничество между двете държави.
По време на посещението си в Китай на 23.10.2014 г. иранският командващ военноморските сили контраадмирал Саииари се срещна с китайския министър на отбраната  Чанг Уанкуан  и адмирал Лу Шенгли. След срещата китайският министър на отбраната обяви, че китайско-иранските отношения продължават да се развиват и все повече се задълбочават.
Китайският началник по вътрешна сигурност Менг Джианзу посети през ноември 2014 г. Техеран с цел засилване на сътрудничеството по отношение на сунитските екстремисти в китайския западен район Ксинджианг. Двете страни постигнаха консенсус за задълбочаване и разширяване на китайско-иранските връзки особено в сферата на сигурността и правораздаването.
На 16.04.2015 г. иранският министър на отбраната Хосеин Дехгани  призова Русия, Китай и Индия заедно да се противопоставят на плановете на НАТО за създаване на ПРО по време на международна конференция по сигурност в Москва. Той поддържа идеята за развитие на многостранно сътрудничество в отбранителната сфера между Китай, Иран, Индия и Русия за противодействие на разширяването на НАТО на изток и разполагането на противоракетен щит в Европа.
 По време на конференцията се срещнаха военните министри на Иран и Китай. Министър Уанкуан заяви, че ирано-китайските отбранителни отношения оставят ярка следа и гледа на иранските въоръжени сили като на добри приятели. Направеното предложение за тристранно сътрудничество между Москва, Пекин и Техеран беше посрещнато положително от страна на китайския министър.
Очаква се в бъдеще Китай и Иран да развиват по-интензивно отношенията си в сферата на сигурността и отбраната. Поради регионалната нестабилност и динамичните процеси в глобален мащаб, Иран и Китай припознават общи опасности, свързани с военно вмешателство на Съединените щати и опити за установяване на свой режим в различни части на света. Затвърждаването на тенденциите за терористична дейност и прояви на екстремизъм, както и нарастването на заплахите за търговските съдове създава допълнителни основания за засилване на сътрудничеството между двете страни.

Икономическо сътрудничество

През последните години интензивните икономически отношения станаха основна сфера за сътрудничество между Техеран и Пекин.
Китай е най-големият ирански търговски партньор, жизненоважен за съществуването на иранската икономика. Иран е третият по големина доставчик на суров петрол за китайската икономика. Търговията между двете държави достигна (2014 г.) 52 млрд. щ.д. (за сравнение – през 2013 г. – 40 млрд., а през 2000 г. - само 1 млрд.).
Китай е внасял средно 707,400 барела на ден суров петрол от Иран през м. април (10,8% повече от вноса през м. март). Вносът през м. май спада до 518,400 барела на ден. През м. юни се понижи до 506,100 барела на ден. За първите пет месеца на годината Китай е закупил 11,85 млн. тона суров петрол (средно 573,100 барела на ден, което е с 11,4% по-малко от вноса през същият период миналата година).
През първото тримесечие на годината вносът от Иран на непетролни продукти е в размер на 2,1 млрд. щ.д.
Иран и Китай подписаха през февруари 2014 г. споразумение, целящо удвояване взаимната търговия през следващите три години, включвайки индустрия, нефт, газ, нефтопродукти, природни ресурси, банково дело, транспорт, енергетика, комуникации и информационни технологии.
На 12.04.2015 г. беше открит ирански център за нано-технологии (Iran Nanotech China Center) в Нанополис център (Nanopolis center) в индустриалния парк Суджоу. По време на церемонията е подписан меморандум за разбирателство между Иранския нанотехнологичен съвет (Iran Nanotechnology Initiative Council) и Нанополис център. Иран е четвъртата страна, която открива подобен център в Суджоу (след Финландия, Холандия и Чехия).
Китай прие през април 2015 г. Иран като член-основател на Азиатската инфраструктурна инвестиционна банка (AIIB), която е потенциален конкурент на Световната банка и Азиатската банка за развитие (и двете под американско влияние). Техеран получи одобрението на Пекин и за евентуално присъединяване към Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС).
Председателят на ирано-китайската търговска камара Асадола Асгаролади заяви на 02.06.2015 г., че двете страни са се споразумели за частично плащане в брой или да бъдат извършвани парични трансфери към трети държави срещу импортни стоки. Според споразумението между Министерството на петрола и китайското правителство 65% от петрола ще бъде разплащан като внос на стоки, а останалите 35% ще бъдат изплащани в брой. Министерството на петрола ще позволи на Централната банка на Иран да използва сумите за импорт на стоки от Южна Корея, Япония или други страни.
Министърът на индустрията, минното дело и търговията Мохамад Реза Нетматдзадех обяви през май 2015 г., че Иран възнамерява да инвестира 8 млрд. долара през следващите шест години за разширяване и обновяване на железопътната мрежа в страната. Иран е партньор на Китай в амбициозния план на страната за „Нов Път на коприната”, който ще свързва Азия с Европа и Африка чрез мрежа от автомобилни пътища, железопътна инфраструктура, пристанища и летища. Заместник-министърът на икономиката Масуд Карбасиан обяви позиция, че Иран ще може да транзитира до 12 млн. тона товари годишно, ако бъдат реализирани морската и сухопътна част на проекта, а китайска официална делегация посети на 03.06.2015 г. иранското пристанище Шахид Райaе в Персийския залив за оценка на инвестиционните възможности.
Очаква се изграждането на морски „Път на коприната” да прекрати европейския монопол по отношение на транспортирането на товари.
За първи път ирански компании участват с повече от 10 павилиона в четвъртата международна изложба на храните (отговарящи на ислямските изисквания и канони) в Гуанджоу в периода 11-14 юни.

Дипломатически отношения

Президентът Хасан Рухани проведе през септември 2013 г. една от първите си срещи със световните лидери в рамките на срещата на високо равнище на държавните глави на страните-членки на ШОС в Бишкек. След срещата на иранския президент с председателя на КНР (президент) Си Цзинпин, лидерите на двете страни изтъкнаха намерението си да разширят двустранното сътрудничество. Впоследствие (есента на 2013 г.) говорителят на иранския парламент Али Ларинджани посети Пекин, за да проведе консултации за междудържавно партньорство и други общи въпроси с китайското ръководство.
Президентът Рухани, в телевизионно интервю на 29.04.2014 г., изрази стремеж за развитие на отношенията с КНР, подчертавайки, че една от външнополитическите задачи на неговото правителство е подобряване на отношенията с приятелските за Иран страни – Русия и Китай.
Си Дзинпин и Хасан Роухани обявиха  през май 2014 г. засилване на връзките в много сектори включително търговията, енергетиката, транспортната инфраструктура и борбата с тероризма.
Иранският външен министър Джавад Зариф през ноември 2014 г. участва в конференция в Пекин, посветена на Афганистан, където обяви, че един от основните приоритети на външната политика за Техеран е сътрудничеството с Китай.
Иранският президент Хасан Роухани и китайският президент Си Дзинпин се срещнаха на 23.04.2015 г. в Джакарта, където Дзинпин отбеляза, че Пекин отделя голямо внимание на засилването на приятелството и сътрудничеството между двете държави и декларира, че очаква честно, балансирано и изгодно за всички ядрено споразумение възможно най-скоро. Контекстът на неговото изявление демонстрира подкрепа за иранската позиция в ядрените преговори. Взаимоотношенията между двете страни все по-ясно показват, че в Пекин държат повече на стратегическия внос на петрол, отколкото се противопоставят на вероятността Техеран да придобие ядрено оръжие. Китайският външен министър Уанг И  съобщи в края на май 2015 г. на своя ирански колега, че Пекин е призовал всички участници в преговорите да проявят мъдрост, за постигането на споразумението и Китай желае да координира действията си с Техеран.
На 23.06.2015 г. китайският постоянен заместник-представител в ООН Уанг Мин съобщи, че Пекин се надява всички страни, участващи в преговорите да насочат усилията си към постигане на приемливо законосъобразно решение, избягвайки конфликти и изработвайки навременно политическо решение, което да реализира всеобщото споразумение за Иранската ядрена програма съгласно графика.
Властите в Пекин се обявиха срещу налагането на реверсивни санкции на Иран за гарантиране на отстъпки във финалното ядрено споразумение. Ирано-китайските отношения до голяма степен влияят на  неотстъпчивостта на Техеран на масата на преговорите.
На основата на тези факти, могат да бъдат очертани следните тенденции:
Въпреки жестовете на приятелско отношение от страна на КНР към Иран, китайското ръководство е внимателно по въпросите, свързани с отварянето на Иран към западните страни и постигането на ядрено споразумение. Това се дължи на факта, че страната може да загуби основното си влияние на иранския пазар и постепенно да започне да губи регионалното си лидерство. И двете държави имат амбиции за водещи икономически сили и военно лидерство в Азия и възнамеряват да разширят своето морско влияние чрез създаването на солидни по състав и възможности военноморски сили. Поради това Китай вероятно ще разглежда Иран повече като потенциален конкурент, отколкото като близък съюзник.
Китай ще продължи да бъде стратегически партньор на Иран по външнотърговския баланс на петролни продукти, независимо от подписването на ядрено споразумение. Нереално е да се счита, че Китай може да бъде изместен от ЕС или друга западна страна от нишата, която заема с мащабните газопроводи и други инфраструктурни проекти, които реализираха през последното десетилетие.
 „Отварянето” на Иран ще предизвика сериозен интерес в много европейски страни и сериозна надпревара с Китай за доминиране на иранския пазар. На този етап КНР има основното предимство, че до голяма степен е обхванал иранския пазар, но същевременно и сериозен недостатък представлява евтината и нискокачествена стока, която внася. Стокообменът (при нормализиращи се отношения, които биха довели до либерализиране на пазара) ще се повиши т.е. вносът във всички случаи ще се увеличи в пъти и с времето ще цели задминаване на китайския.

 

Публикувано на 31 Юли 2015 в 19:27 часа от
Теодор Савов


Ключови думи:Иран, Китай, двустранни отношения, икономическо сътрудничество, военно сътрудничество, дипломатически отношения

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас