Има ли почва радикалният ислям в Босна?

Почти две десетилетия след подписването на дейтънското споразумение, ситуацията в Босна и Херцеговина може да бъде описана като „институционализирано затишие”. Клаузите на мирното споразумение гарантират етническото представителство, но в същото време сковават и раздуват публичния сектор в сложно устроената балканска държава. Под повърхността на видимото, и днес продължава да тлее съперничество между трите конституиращи народа на бошняци, сърби и хървати. Резултатът е слаба федеративна държава, която няма единно гражданско общество. Слабостта на държавата е предпоставка за развитието и популяризирането на нетрадиционни в тези географски ширини форми на Ислям сред босненското население.

 

Под натиска на Османската империя Ислямът се превръща в основна религия за бошняците към края на 15-ти и началото на 16-ти век. Днес мнозинството от мюсюлманите в Босна са сунити, последователи на Ханафската религиозна школа. Мюсюлманското население в Босна и Херцеговина се обединява около „Ислямската общност”, която споделя умерени религиозни виждания. Лидерите на тази институция имат голям авторитет сред своите последователи, както и сред босненските политически партии. Традиционният ислям в страната е от светски тип, което позволява на неговите последователи много повече свободи отколкото в повечето мюсюлмански държави, където доминират по-консервативни виждания за религията.

 

 

Ситуацията се променя с войната в Босна, продължила от 1992 до 1995 г. Тогава босненския лидер Алия Изетбегович се принуждава да търси каквато и да е външна подкрепа за да осигури оцеляването на своя народ. Такава идва по линия на ислямската солидарност от близкоизточни страни, които чрез финансиране помагат на бошняците за тяхното въоръжаване. Наред с финансовата подкрепа, на призива откликват по различни сведения между няколко стотин и няколко хиляди муджахиди от Близкия Изток, Северна Африка и Западна Европа. След края на войната някои от тях остават в Босна, чрез покровителството на Изетбегович, въпреки че една от клаузите в мирното споразумение гласи, че те трябва да напуснат страната. С тяхното пребиваване в страната се свързват и първите сведения за радикална активност сред босненското население. Смята се, че муджахидини ветерани от войната и до днес обучават потенциални терористи в лагери, ситуирани в най-непристъпните местности на Босна.

 

В годините след края на босненския конфликт, в страната започват да действат организации, които си поставят за цел разпространението сред населението на алтернативни форми на ислям. Така например през последното десетилетие в основно притеснение за международната общност се превърна растящото Уахабитско движение, което иска създаването на Ислямска държава в Босна, основана върху законите на Шериата. Ултра консервативната секта е разглеждана като голяма заплаха от западните държави, поради склонността на нейни членове да оправдават свещената война на мюсюлманите  - джихад. Уахабитите в Босна не признават демокрацията като подходяща форма на управление за мюсюлманите, защото нейните принципи не отговарят на правото на Шериата.

 

През годините уахабитите успяват да развият широка мрежа от джамии, културни центрове и дори собствена религиозна образователна система. Подходът на движението използва бедността и разочарованието от статуквото, за да всява сред населението своите антидемократични идеи. Основните групи, които уахабитите се стремят да привлекат са хората от провинцията, които все още не могат да преодолеят последствията от войната, както и по-младите слоеве от населението. Някои от умерените уахабити признават авторитета на Ислямска общност и участват в нейната структура. По-крайните предпочитат отдалечени, слабо контролирани села като Горна Маоча и Доня Бочиня, където в затворена общност да живеят напълно според правилата на своята секта.

 

Зад организациите, които осигуряват финансовата обезпеченост на различните религиозни групировки, включително и на уахабитското движение, стоят „петродолари” предимно от Саудитска Арабия и Иран. Подкрепата по време на войната от тези държави се трансформира в политическо влияние сред висшите етажи на босненските институции, които са склонни да си затварят очите за случващото се в тяхната страна. Топлите отношения между Босна и близкоизточните страни, дават възможност на Саудитска Арабия да финансира построяването през 2000 г. на най-голямата джамия в Сараево - „ Крал Фахд Бин Абдул Азиз Ал Сауд”. През следващите години тя се превръща в културен и религиозен център за уахабитите в Босна. Със саудитски пари функционират и уахабитски ислямски педагогически академии в Бихач и Зеница, в които се преподава на арабски. Най-добрите ученици получават стипендии за обучение в Близкия Изток, като предполагаемата цел е те да се завърнат в Босна и да продължат разпространението на консервативните версии на Исляма. „Петродолари” са финансирали и най-активната младежката ислямска организация „Активна ислямска младеж”, която създава обвиняваното в разпространение на фундаменталистка пропаганда списание “SAFF”.

 

 

Атентатът, сринал кулите близнаци на 11/9/2001 г. и последвалата го „война срещу тероризма”, дават отражение върху дейността на фундаменталистките организации в Босна. САЩ налагат натиск върху босненските власти да предприемат конкретни действия, поради подозрението на американските служби, че част от атентаторите са пребивавали и са били обучавани от Ал Кайда на територията на БиХ. Зад САЩ застават нейните европейски партньори, които виждат в развитието на терористични клетки на територията на Босна опасност за сигурността на целия континент.

 

В опит да удовлетворят исканията на западните държави, босненските власти дават специален статут на „Държавната агенция за разследване и защита”(ДАРЗ) и увеличават нейните правомощия. През следващите години в партньорство със западните служби, ДАРЗ разследва и затваря редица от фондациите и неправителствените организации, за които се доказва, че получават близкоизточно финансиране, за да развиват радикален ислям в Босна. Сред тях е и Активната Ислямска Младеж, за която след няколко операции и одити през 2002 г., излизат доказателства, че е получавала пари от саудитски фондации. Тя, както и списанието, продължават да съществуват и до днес, но след скандала нейното влияние и членове постепенно намаляват. След 11-ти септември властите в Босна създават специална комисия, която да преразгледа законно издадените документи за гражданство на ветераните муджахидини, както и да издири тези, които продължават нелегално да се укриват на нейна територия. Действията на комисията имат частичен успех.

 

Службите се опитват да увеличат своя контрол сред провинциалните местности, където има сведения, че цели села подпомагат и прикриват радикални ислямистки елементи. При някои случаи, както в началото на февруари 2010г., полицията използва огромен контингент от 600 служители на реда и бронирани машини, за да се влезе в селото Горна Маоча и да арестува религиозните лидери по обвинение в насаждане на религиозна омраза.

 

Постепенно натиска на САЩ, помага за да се ограничи размаха с който ислямистките организации развиват своята дейност. Голяма част от тях, обаче продължават своята мисия финансирайки се по други нелегални начини. Продължава да действа и Уахабитското движение, въпреки че неговите последователи са малцинство в сравнение с традиционния ислям. Овладяването на радикалното влияние днес зависи както от действията на институциите, така и от ролята на Ислямската общност. Възможно е все по-големи маси от мюсюлманско население да се обърнат към радикалния ислям, ако БиХ не намери по-устойчив държавен консенсус, който да даде тласък на държавата напред.

 

 

Публикувано на 6 Юни 2014 в 15:45 часа от
Никола Влахов


Ключови думи:радикален ислям, Босна, БиХ,

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас