Икономиката на Унгария

В миналото Унгария е преобладаващо аграрна държава, но след Втората световна война преминава през усилена индустриализация по време на съветския режим. Тази бърза промяна в ориентацията на икономиката я превръща в самодостатъчна за страната: държавните предприятия осигуряват работни места за всички работоспособни унгарци, които се грижат за задоволяване нуждите на потребителите. През 1968 г. настъпва нов етап с въвеждането на „новия икономически механизъм“, който насърчава децентрализацията и приватизацията. Разцветът на унгарския частен сектор и на унгарската икономика като цяло не траят дълго и от 70-те години до края на века Унгария изпада във влошено икономическо състояние. След отделянето от СССР, Унгария губи значителна част от външните си търговски партньори и преживява тежка икономическа криза: нарастваща безработица, свръхинфлация, огромен външен дълг и разклатена социална система.

Същинският преход от планова към пазарно-ориентирана икономика започва през март 1995 г. при правителството на Гюла Хорн. По време на неговото управление тече повсеместна приватизация, която успява да вдигне на крака изпадналата в дълбока криза икономика. Въведените реформи дават своите резултатите, които са най-ясно отличими в значителното намаляване на инфлацията (от 30% през 1995 г. до под 10% през 2000 г.), ограничаването на бюджетния дефицит до 3% от БВП и в покачването на ръста на БВП с около 4%. Всички тези факти дават основание на редица специалисти да определят Унгария като най-развиващата се икономически страна от бившия Източен блок, като най-прогресивна и интегрираща се в контекста на глобализацията.

Географското разположение на Унгария (добри инфраструктурни връзки със Западна Европа, преминаване на 4 транспортни коридора) благоприятства превръщането ѝ в производителен и логистичен център в Европа. След присъединяването към ЕС през 2004 г. страната се превръща във водещ дистибутор в централно-източния регион.

През втората половина на 2008 г. обаче Унгария изпада в състояние на неспособност за справяне с краткосрочните си задължения, породени от световната финансова криза. Държавниците са принудени да поискат финансова помощ от „тройката“ кредитори – Международния валутен фонд, ЕЦБ и Световната банка, в размер на 25 милиарда долара. Глобалните икономически проблеми се отразяват в намален износ, ниски нива на потребление и инвестиции, допълнително ограничени от предприетите от социалистическото правителство сурови мерки. С идването на власт на крайно консервативния кабинет на Виктор Орбан отношенията между кредиторите и Унгария се влошават: по думите на премиера „условията по заема от фонда не са в интерес на страната“. Това става причина за предсрочното погасяване на дълговете през лятото на 2013 г. и крайно обтягане на отношенията между Унгария и МВФ, които ескалират до затваряне на офиса на международната институция в Будапеща. Тези действия са демонстрация на икономически суверенитет от страна на министър-председателя, който открито заявява намеренията си за самостоятелен контрол по финансовите въпроси, в т. ч. самостоятелно участие на финансовите пазари с емисии облигации (от 2011 г. насам).

Унгария все още не е част от еврозоната, но вземайки предвид договора ѝ за присъединяване към ЕС, страната е задължена да въведе единната валута, без да е конкретизиран срок. За да стане пълноправен член на Икономическия и паричен съюз на Общността в третия, краен етап на икономическа интеграция, Унгария следва да изпълни всички необходими критерии за включване към еврозоната. Т.нар. „Маастрихтски критерии“ определят 5 ключови елемента от макроикономическото състояние: нива на инфлация, стойности на бюджетния дефицит, размер на публичния дълг, нива на лихвите и участие в предприсъединителния икономически механизъм ERM-II.

Към момента Унгария покрива 3 от заложените параметри, с изключение на размера на публичния дълг, който надхвърля тавана от 60% от БВП. Последното изискване за включване към споменатия механизъм е чисто техническо и следва да продължи 2 години преди страната официално да приеме еврото. Въпреки уверените стъпки към въвеждането на единната европейска валута от икономическа гледна точка, политическият елит на Унгария се обявява твърдо срещу изоставянето на националната валута „форинт“ в името на по-тясно наднационално сътрудничество в областта на финансите. Според анализаторите, позицията на Виктор Орбан е непреклонна и по време на неговия мандат няма да бъде осъществена последната предприсъединителна техническа фаза. Това е израз на протест срещу европейските институции и допълнителното прехвърляне на суверенитет в чувствителни за националната държава области като паричната политика, особено в кризисната ситуация, в която се намира Съюза и неговото бъдеще е неясно и несигурно.

Европейската комисия публикува 3 пъти годишно макроикономически прогнози за състоянието на Европейския съюз и държавите членки. Последният представен доклад от месец ноември 2016 г. очертава бъдещото развитие на унгарската икономика в разнопосочни линии.

От една страна, наблюдават се положителни тенденции в областта на безработицата: през 2015 г. делът на безработните е 6,8%, през настоящата година се е свил до 5,1% и се очаква да намалее до около 4% през 2018 г.. Въпреки това в по-далечна перспектива не се очаква тенденцията към намаляване на безработицата да се запази поради свиване на пазара и нарастващите несъответствия между търсени и предлагани умения в условията на съвременната икономика, базирана на знанията и информацията.

След спада през 2016 г., дължащ се на затруднения при усвояването на средствата от структурните фондове на ЕС, стойностите на растеж на БВП в Унгария се очаква да достигнат нивата от 2015 г. едва през 2018 г., като през този период ще се увеличава от 2,1% към момента до 2,8-3%. За да бъдат достигнати нивата на растеж в по-напредналите европейски икономики, е нужно предприемането на структурни реформи с цел засилване ролята на бизнес сектора и подобряване на инвестиционната среда.

Очаква се и минимално понижаване на процентното отношение на общия публичен дълг спрямо БВП: от 73,4% тази година до 71,8% през 2018 г..

В перспектива прогнозите за оживяване на инвестиции са положителни поради очакваните нови траншове на евросредства, подобрената икономическа среда и големите инвестиционни планове в сферата на автомобилостроенето. Ниските лихви и раздвижването на корпоративното банково кредитиране, най-вече за малките и средни предприятия, ще стимулират допълнително инвестициите в идните няколко години.

От друга страна, някои негативни тенденции се очертават на икономическия хоризонт пред Унгария. На първо място е прогнозираният скок на инфлацията от 0,4% през 2016 г. до 2,7% след 2 години. С това Унгария ще се доближи максимално до заложения от ЕЦБ горен праг на инфлация от 3%.

Друг отрицателен показател е очакваният нарастващ бюджетен дефицит, който ще варира между -1,5% и -2,3%. Причините се базират на необходимостта от съфинансиране на европейските програми и проекти и предприетите фискални мерки като намаляването на данъците и таксите.

На 6 май 2016 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие представя в Будапеща доклад за макроикономическото състояние на страната в навечерието на двадесетата годишнина от присъединяването на Унгария към ОИСР. Отново биват подчертани положителните тенденции, като специално внимание се отделя на коригирането на редица икономически дисбаланси като публичния дълг, безработицата и намаляването на финансовите рискове при конвертирането на заеми в чуждестранни валути и такива във форинти.

Редом с това се поставя акцент и върху поредицата от предизвикателства, пред които продължава да бъде изправена страната. Въпреки че през последните години се наблюдава ръст в доходите на глава от населението, те продължават да са сред най-ниските сред страните членки в ОИСР. Друг постоянстващ проблем е твърде ниският процент на ръст в производителността, който нарежда Унгария сред най-зле представилите се по този показател (за разлика от други две страни от региона – Полша и Словакия, които са лидери по ръст в производителността в последните години).

За да бъдат преодоляни тези трудностите, ОИСР дава поредица от насоки и препоръки към Унгария. На първо място стои възможността за подобряване на макроикономическата обстановка въз основа на вече съществуващи постижения, за да заздрави своята финансова стабилност. Стимулирането на инвестиции от страна на МСП и улесняване достъпа им до пазара (чрез прозрачна и стабилна правна регулация) ще създаде условия за увеличаване на производителността, доходите и общото благосъстояние на обществото. Не на последно място стои въпросът за търсенето на кадри на пазара на труда и разминаването с придобитите в образователната система умения. За да бъде запълнена тази празнина, трябва да се работи в посока на разширяване на обучителните и практически програми, да се стимулира продължаващото образование с цел надграждане или придобиване на нови умения спрямо промените в пазарното търсене. Професионалното образование следва да залегне в образователната система на гимназиален етап, за да подготви младите за включването им в пазара на труда и да ги предпази от последваща безработица. Всички тези реформи ще доведат до значително подобрена икономическа среда, с устойчиви темпове на развитие и привлекателни условия за инвестиране и кариерно реализиране.

 
Публикувано на 21 Март 2017 в 15:05 часа от
Кристина Лазарова


Ключови думи:Унгария, икономика, БВП, бюджет, финанси

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас