Икономиката на Сърбия

         През последните години икономиката на Сърбия не остана встрани от финансово-икономическата криза, обхванала САЩ и Европа. Темповете на растеж рязко спаднаха, нарасна безработицата, намаляха инвестициите, фалираха редица предприятия. Макар и с известно забавяне, икономическите процеси в Сърбия следваха насоките на развитие на тези процеси в ЕС. Сърбия не е член на ЕС, но икономиката й е отворена и тясно свързана с европейската, което неминуемо се отразява на икономическите тенденции и в значителна степен определя движението им.

 

         По обем на БВП Сърбия значително изостава от средното равнище в страните – членки на ЕС (около 84 млрд. долара през 2012 г., което представлява 38% от средното ниво на БВП на глава от населението в ЕС).

         През 2013 г. се откроиха някои тенденции, които сочат, че Сърбия започва да излиза от икономическата криза. Нарасна обемът на промишлено производство, нямаля дефицитът в платежния баланс, запази се равнището на публичния външен дълг по отношение на БВП (60% от общия му обем). Същевременно безработицата продължи да нараства, макар и с по-бавни темпове, спадат приходите в държавния бюджет, което е свързано с продължаващия спад в доходите на населението, както в публичния, така и в частния сектор. Равнището на инфлация се запазва ниско, което е по-положително развитие, от колкото дефлацията в България.

 

         Най-сериозен проблем за сръбската икономика през 2013 г. продължи да бъде спадът на инвестициите – 52,3% в сравнение с равнището им от предходната година. Независимо от това индустриалното производство нарасна с 3,8%, като основният растеж е в преработващата индустрия (7,3%), производтството на енергия (5,2%), инвестиционни стоки (3,4%). Успоредно с това отбелязва спад от 1,8% производството на стоки за широко потребление. Нарастването на индустриалното производство се съпровожда с намаляване на броя на заетите в този сектор с 3% за 2013 г. Това показва, че нараства производителността на труда и по-голям обем стоки се произвеждат от по-малко хора. В сферата на индустриалното производство работата си губят главно ниско квалифицирани работници – процес, сходен с процеса в България.

 

         Търговията на дребно на годишна основа в текущи цени през 2013 г. се увеличава с 2,9%, а в постоянни – с 0,6%. Най-голям растеж отбелязва обемът на търговия на дребно при храните, напитките и тютюневите изделия (в текущи цени 4,5%) и горивата. Нарастването на търговския обмен се забелязва във всички региони на Сърбия като най-голям растеж има в южна Сърбия и Войводина.

         Туризмът се развива с темпове, малко по-ниски от индустрията. Броят на туристическите пътувания в страната се е увеличил с 6,4%, като местните туристи остават на същото ниво, както през 2012 г., а чуждите се увеличават с 16,3%. Сърбия поставя ударението в развитието на туризма си върху СПА курортите, които осигуряват и основния прираст в сектора.

         2013 г. приключва с два пъти по-малък дефицит по текущата сметка в сравнение с предходната година – 1,6 млрд. евро. Общият обем чужди инвестиции възлиза на 760,5 млн. евро, които се насочват в преработващата индустрия, земеделието, търговията и транспорта. През 2013 г. емитира еврооблигации на международните финансови пазари за 1,3 млрд. евро. Тези емисии, както и чуждите преки инвестиции са достатъчни за покриване на дефицита по текущата сметка.

 

         Според данните на националната банка на Сърбия общият външен дълг на страната, в края на 2013 г. възлиза на 25,84 млрд. евро, което в сравнение с края на 2012 г. представлява незначително повишение с 121 млн. евро. Публичният външен дълг се е увеличил с 986 млн. евро и възлиза на 13,173 млрд. евро, а външният дълг на частния сектор е намалял с 865 млн. евро и възлиза на 12, 669 млрд. евро.

 

         Инфлацията в страната се дължи на няколко фактора. От началото на 2013 г. най-ниската стойност на ДДС е увеличена от 8% на 10%, което се отразява на цените на основните хранителни продукти. Увеличени са цените на транспортни услуги и на лекарства, както и на други продукти (горива, тютюневи изделия, непреработени храни, комунално-битови услуги). Инфлацията за 2013 г. (от януари 2013 до януари 2014 г.) възлиза на 3,7%.

 

         Както вече отбелязахме продължава нарастването на безработицата. През 2013 г. нивото на заетост в публичния сектор спада с 0,2%, а в частния – с 1,8%. Увеличава се броят безработни, които активно търсят работа. В края на януари 2014 г. той възлиза на 794 хиляди души.

 

         Продължава намаляването на нивото на заплатите и пенсиите. През януари 2014 г. средната нето заплата възлиза на 37, 996 динара, което представлява намаление с 6% в сравние с нивото от януари 2013 г. По-малко намаляват заплатите в публичния сектор (4,1%), докато в частния сектор намалението възлиза на 7%. Намаляването на заплатите засяга всички сектори на икономиката. Средната пенсия през януари 2014 г. възлиза на 23, 612 динара, което представлява намаление с 1,3% в сравнение с ануари 2013 г. Средното ниво на пенсиите възлиза на 62,2% от средното ниво на заплатите.

 

         През 2013 г. динарът запазва сравнително стабилен курс, като промените се движат в рамките на 1-2%. Националната банка на Сърбия постоянно следи и при необходимост се намесва за запазване стабилността на курса на сръбската валута.

 

         Основните проблеми на сръбската икомомика са свързани със забавянето на процесите на приватизация, реституция и утвърждаване принципите на пазарното стопанство. Кървавото разпадане на Югославия и мъчителният процес на демократизация оказват и ще продължават да оказват негативно влияние върху развитието на сръбската икономика. Тя беше принудена да преживее период на войни, ембарго и откъсване на части от територията на бивша Югославия, като последно беше обявяването на Косово за независима държава. Всичко това наруши и дори разкъса изграждани с десетилетия икономически връзки и изправи Сърбия пред огромни проблеми. Свалянето на Слободан Милошевич от власт и последвалият период на демократично развитие на Сърбия извади на повърхостта всички проблеми, очакващи своето решение. Най-изненадващият може би резултат в хода на демократичното развитие на Сърбия беше постепенното утвърждаване на създадената от Воислав Шешел Сръбска радикална партия, която преди няколко години се преименува на Сръбска прогресивна партия и на последните избори спечели убедително мнозинство ( нейн представител е и президент на Сърбия).

         СПП, като основен политически фактор в страната, съставя коалиционно правителство с участието на няколко други партии, макар че има достатъчно брой гласове в парламента, за да управлява сама. Очевидно е желанието на новия премиер Александър Вучич да постигне максимално съгласие по важните за страната проблеми и да сподели отговорността за управлението и с други коалиционни партньори. В програмата на СПП е записано, че Сърбия ще се стреми към влизане в ЕС, но същевременно ще развива най-близки отношения с Русия, Китай, Индия и с други големи политически и икономически сили в света. Сърбия ще запази неутралност и няма да се интегрира в НАТО, но ще развива собствените си отбранителни способности.

 

         Икономическото благосъстояние, силната индустрия чрез рационално използване на природните богатства и борбата с безработицата са основни цели на политиката на СПП. Сърбия ще постави ударение върху борбата с копурцията и престъпността, които са определени като най-голямото зло за съвременното сръбско общество. Изключително важен приоритет също е образованието и свързването на всички нива на образователната система с икономическите потребности на държавата.

         Пред новосформираното правителство в страната стои задачата да довърши законодателната програма, разработена от предишното правителство. В тази програма са включени няколко структуро-определящи закона – стратегия за реформиране на публичната администрация, стратегия за приватизация, закон за установяване на социално-икономически диалог на тристранна основа (правителство, работодатели, синдикати) и т.н. Новият министър-председател е доказал, че е амбициозен, работи бързо и ефикасно и сега му предстои да докаже тези си качества в новата си функция.

 

 

 

Публикувано на 14 Юли 2014 в 13:23 часа от
Чавдар Балкански


Ключови думи:Икономика, Сърбия

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас