Икономическото сътрудничество между Тайван и ЕС

ЕС възприема принципа за „един Китай”, признавайки правителството на Китайската народна република (КНР) за единствен законен представител на Китай. Въпреки че Съюзът не поддържа дипломатически или официални политически отношения с Тайван (Република Китай), той подкрепя пълноценното участие на Тайван в международни организации, условие за членството, в които не е наличието на държавност. Като пример може да се даде одобрението на ЕС за участие в Световната търговска организация и Световната здравна организация. От 2008 г. европейските институции и Европейският парламент излизат с резолюции, подкрепящи усилията на Тайван да подобри отношенията с континентален Китай. Парламентарните връзки значително спомагат за развитието на сътрудничеството между Тайван и ЕС и неговите държави-членки. Приятелската група на Европейския парламент и Тайван (European Parliament -Taiwan Friendship Group) оказва подкрепа за старанията на Тайван да играе конструктивна роля в международната общност и да допринася за мира и просперитета в регионален и глобален план.

Логично по този начин се задълбочават и търговските контакти, а в последно време вътре в Съюза се обсъжда възможността за подписване на споразумение за икономическо сътрудничество с Тайван. През 2003 г. Европейската комисия открива Европейското икономическо и търговско бюро (European Economic and Trade Office) в Тайпе, което има за цел да насърчава възможностите за сътрудничество в областите от взаимен интерес. 16 държави-членки имат представителства на острова.

 

ЕС разглежда Република Китай като самостоятелна икономическа и търговска единица. Тайван заема 7мо място сред търговските партньори на ЕС в Азия и 19то място - в цял свят, а ЕС е четвъртият по големина пазар за Тайван и основният източник на чужди инвестиции. ЕС изнася предимно химикали и съоръжения, а внася електронни части. Експортът от ЕС често пъти е затруднен от немитнически ограничения и двойна инспекция на стоките, особено на съоръженията. Извършват се обмени в следните сектори: проучвания и технологии, информационни и комуникационни технологии, образование и култура, околна среда, климатични промени, риболов, право на интелектуална собственост. Двустранни консултации се провеждат ежегодно в Брюксел или Тайпе с цел осигуряване на координация и съгласуваност на тези дейности, а също така служат и  като важна платформа за насърчаване на сътрудничеството между двете страни.

Правителството на Тайван осъществява редица мерки, целящи привличането на чужд капитал: премахване на инвестиционните ограничения, подобряване на данъчната среда, промени в Закона за компаниите (Company Act) за опростяване на процедурите за стартиране на бизнес и за засилване на корпоративното управление, намаляване на размера на корпоративния данък от 25% на 17%, стартиране на услугата за онлайн заявление за регистрация на фирма.

 

Европейската институция, която най-настойчиво набляга на задълбочаването на търговските връзки с Тайпе, е Европейският парламент. Резолюцията от септември 2012 г. настоява за по-близки икономически връзки с Тайван посредством споразумение за двустранно икономическо сътрудничество. ЕП приема резолюция за търговските отношения между Тайван и ЕС по време на пленарната си сесия на 9 октомври 2013 г. Настоява се ЕК да започне преговори с Тайван относно споразумение за защита на инвестициите и достъп до пазара като способ за подобряване на правната рамка за инвестирането и увеличаване на обема и качеството на двустранните инвестиционни потоци. ЕП счита, че подписването на подобно споразумение би било демонстрация на подкрепата на ЕС на демократичната система, социалния плурализум, зачитането на човешките права и върховенството на закона в Тайван. Резолюцията набляга на възможностите за по-задълбочено сътрудничество в областта на информационните и комуникационните технологии, както и на факта, че икономическите сили и индустриалните структури на Тайван и ЕС се допълват идеално. Актът на ЕП доказва споделеното виждане на Съюза и Тайван за взаимноизгодните икономически отношения. В отговор Министерството на външните работи на Тайван отправя искане към ЕС да се стартират преговори за инвестиционно споразумение, което да служи като трамплин за договарянето на споразумение за всеобхватно икономическо сътрудничество. За разлика от колегите си в Тайпе, управляващите в Пекин се противопоставят на резолюцията на ЕП, наблягайки на факта, че Тайван е отцепила се провинция от Китай и представлявайки част от вътрешните дела на страната не трябва да бъде обект на външна намеса. Затова ЕС трябва да се въздържа от установяването на официални отношения с острова, както и от подписването на формални споразумения.

Въпреки че ЕК се колебае относно търговски преговори с Тайпе, високопоставени длъжностни лица се опитват да смекчат опасенията, че по този начин се накърняват отношенията с Китай. Задълбочаването на търговските контакти с азиатската държава намира подкрепа сред множество европейски търговски субекти, видни анализатори в областта на международната търговия, както и Либералния интернационал (Liberal International). Европейската търговска камара (European Chamber of Commerce) в Тайван, представляваща над 400 европейски компании, настоява за споразумение за свободна търговия, което ще доведе до повече инвестиции на тайванци в Европа и ще създаде повече работни места. Либералният интернационал – основан през 1947 г. и служещ като световна федерация на либералните и прогресивните демократични партии - насърчава развитието на двустранните търговски контакти между Съюза и Тайван, а по време на 59ия Конгрес на институцията, който се проведе на 26 април т.г. в Ротердам, се прие резолюция, закрепваща тази подкрепа.

 

Анализатори от Европейския център за международна политическа икономика (European centre for international political economy - ECIPE) защитават тезата за ползата от подписването на споразумение за свободна търговия с Тайван, като оборват двете основни причини против подписването на подобно споразумение с острова.

 

Първо, Европа гледа на Тайван като на страна с малка икономика (с БВП, равняващ се на половината от БВП на Южна Корея). Всъщност тайванските компании, ситуирани в континентален Китай, де факто управляват значително количество от китайската икономика и добавени към БВП на Тайван изравняват размера му на таргетиран пазар с този на Южна Корея, или грубо казано той се равнява на половината от БВП на Индия. „Малкият Тайван” изживява бърз преход от икономика на „световна фабрика” към икономика на „световен играч”, квалификация, с която единствено Германия от държавите-членки на ЕС може да се похвали. Подписаното между Тайван и Китай Рамково споразумение за икономическо сътрудничество (Economic Cooperation Framework Agreement-ECFA), което представлява споразумение за свободна търговия в по-лек вариант, допълнително ускорява икономическото развитие на острова. Тайван има преференциален достъп до основните експортни интереси на ЕС. В сегашното си състояние споразумението между Тайван и Китай покрива едва 20% от тайванския експорт за Китай, но би покрило 50% от съществуващия експорт на ЕС за Тайван, позволявайки ре-експорт към Китай. Някои компании на държави, членки на ЕС, особено в сектора на информационните и комуникационните технология, вече се радват на печалбите от непрекия пазарен достъп. Очакваните изгоди от подобно споразумение биха се разпределили поравно между основните държави-членки на ЕС. Към това може да се прибавят слабата селскостопанска продукция в Тайван и фактът, че островът е единствената развита азиатска държава, която не внася коли – една уникална възможност за западащато автомобилопроизводство на ЕС.

 

Второ, европейците считат, че Тайван представлява проблем за и без това обтегнатите отношения на ЕС с Китай. Въпреки че се придържа стриктно към принципа за „един Китай” КНР подписва един вид споразумение за свободна търговия с Тайван. Подобни международни договори са тема на преговори между Тайван и Сингапур, както и Нова Зеландия. Освен това Япония, която дори е по-внимателна в отношенията си с Китай от ЕС, вече подписа инвестиционно споразумение с Тайпе. Евентуално споразумение с Тайван би донесло изгоди и за Китай – например за задоволяване на необходимостта от капитал и ноу-хау от ЕС за предоставянето на по-евтини и по-добри медицински услуги, които са достъпни за тайвански компании съгласно споразумението между Тайпе и Пекин. Този ход би бил в съзвучие с търговската политика на Китай, както и с по-общата му цел да ребалансира икономиката и да повиши социалното благополучие на китайската нация.

 

За момента ЕК не планира да подпише споразумение за свободна търговия (Free Trade Agreement – FTA) с Тайван, обосновавайки се с политическия статус на Тайван и водените преговори с други азиатски държави. Засилването на търговските отношения, в частност чрез подобно споразумение, би могло да превърне Тайван във важен регионален и глобален експортен център, както и място за производство на брандове  на държави-членки на ЕС. Освен това ще бъдат преодолени такива бариери пред търговията и инвестициите като високи мита, специфични за държавата стандарти и тестови процедури. Засилена икономическа интеграция с континентален Китай в рамките на ECFA би осигурила преференциален достъп до китайския пазар на европейските производители в Тайван. А това може да се разгледа като алтернатива на директно споразумение за свободна търговия между ЕС и КНР, което не е осъществимо в краткосрочен и средносрочен план. 

Публикувано на 13 Август 2014 в 18:29 часа от
Цветелина Петрова


Ключови думи:ЕС, Таиван, икономическо сътрудничество

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас