Икономическите проблеми пред Хърватия

Хърватия, като най-младата страна-членка на Европейския съюз, освен пред вътрешнополитически предизвикателства е изправена и пред икономически такива. Въпреки че хърватската икономика е класифицирана като развиваща се от Международния валутен фонд, страната се опитва да балансира нестабилното си икономическо положение с реализирането на различни проекти и инициативи.
Основните проблеми пред Хърватия в сферата на икономиката са високият и неспиращ ръст на публичен дълг, който е източник на уязвимост, както и високият дълг на частния сектор. За икономическата ситуация в страната допринасят лошите кредити и високата безработица, особено сред младата и нискоквалифицирана част от обществото. Висока корпоративна задлъжнялост и тромава бизнес-среда, които затрудняват частните инвестиции, слабата и фрагментирана публична администрация, както и образователната и социалната система, които страдат от структурни слабости също са сред проблемите пред хърватското правителство.
Това е и причината то да предлага 60 реформи, които обхващат много широк спектър. Основните мерки са насочени към макроикономическата стабилност и фискалната устойчивост. Намаляването на публичния дълг е основен приоритет на премиера Тихомир Орешкович и финансовия министър Здравко Марич. Предстои реформа на обществените поръчки, изваждане на публичния сектор на светло, намаляване на броя на държавните структури, осигуряване на интернет достъп и технологично обновяване. Премиерът признава, че реформите няма да са леки, но са важни и най-вече справедливи. В подкрепа на неговите думи е и икономическа прогноза на ЕК от тази пролет. Тя предвижда брутният вътрешен продукт на страната да нарасне с 1.8% през 2016 г. и да започне да ускорява растежа си през 2017. Въпреки това ЕК оценява, че Хърватия е изправена и пред значителни рискове.  За тази година ЕК прогнозира, че делът на публичния дълг в БВП ще нарасне до 87.6% и ще започне да спада евентуално през 2017 г. Дори и при най-оптимистичния сценарий дългът ще спадне едва до под 80% от БВП през 2019 г. Това означава, че Хърватия не би могла да мисли за членство в еврозоната или поне влизане във валутния механизъм преди 2022 г. и дори по-късно. Това може да се случи само ако осъществява реформите, генерира по-висок икономически ръст и съответно с по-бързи темпове сваля дълга си до допустимите рамки от 60%, наложени от Пакта за стабилност и растеж.
Министърът на финансите Здравко Марич вярва, че дългът, очертан от правителството като най-големия проблем, ще бъде овладян. Той не е съгласен с прогнозата на ЕК, че и през 2016 г. той  ще продължи да расте, а смята, че ще се стабилизира и дори ще започне да спада. Министърът вижда и положителни аспекти за прогнозата, базиращи се на факта, че в първото тримесечие индустриалното производство е нараснало със 7%, търговията на дребно с 3.3%, строителството се е повишило с близо 5% в първите два месеца. Очаква се също така през 2016 г. да има отличен туристически сезон.
Министър-председателят на Хърватия Тихомир Орешкович обяви на 12.05.2016 г., че правителството няма да продава компаниите, които бяха премахнати от списъка  на стратегическите обекти в страната. Има вероятност правителството да продаде своя дял от електрическата компания „Končar”, който възлиза на 46 млн.евро (25%), както и дяловете си от хотелската верига „Sunčani Hvar” – 17 млн. евро, сателитния оператор „Eutelsat Communication” – 30 млн. евро и застрахователната компания „Croatia osiguranje” (30%). Според Орешкович цялата сума възлиза на около 200 млн.евро и страната няма намерение да продава останалите компании. Премиерът отбеляза, че има положителни сигнали от ЕК относно реформите на правителството, като допълни, че това е добре за всички хърватски граждани, за БВП, за публичния дълг, тъй като дефицитът ще падне под 3%. Всички тези действия  от своя страна ще бъдат добър знак за инвеститори и предприемачи.
В своята презентация на Плана за реформи, премиерът Орешкович започна с думите „Имаме проблем” и според него най-големият е нивото на държавния дълг, който възлиза на 86.7% от БВП. Друг ключов проблем е нивото на икономическия растеж, което е доста по-ниско от необходимото на страната, прекарала повече от 6 години в дълбока рецесия, завършила с огромна безработица и натрупан дълг. Демографските тенденции допълнително утежняват ситуацията.(ООН прогнозира, че до 2050-а година населението на страната ще се свие до 3.5 милиона от сегашните малко над 4.4 милиона.) Впрочем, една от предизборните тези на Патриотичната коалиция и на HDZ беше, че твърде много младежи и специалисти напускат Хърватия в търсене на по-добра реализация. През март 2016 г. Хърватия е имала най-висок ръст на индустриална продукция в ЕС. Орешкович се надява, че БВП на страната ще продължава да расте, чрез което ще се намали бюджетния дефицит под 3% праг, определен от ЕС.
Освен разгледаните досега недостатъци на хърватската икономика, в страната се разрасна и скандал, свързан с петролната компания „Ина”. Заради твърденията, че е взимал подкупи от унгарската петролна компания „Мол” при продажбата на акции от "Ина" бившият премиер на Хърватия Иво Санадер беше осъден за корупция. По това време той е бил  и лидер на HDZ, а именно вкарването на Санадер в затвора се определя като „зелен сигнал” за Хърватия и членството й в ЕС. На 1 юли 2013 страната даде пример, че трансформацията е възможна. Година по-късно обаче Сандер е на свобода, след като Конституционният съд отхвърли присъдите му. Очаква се едно от делата срещу него да бъде възобновено всеки момент.
През май 2016 г. на политическата сцена отново е "Ина" и отново скандалът е свързан с шефа на HDZ, но това вече е Томислав Карамарко. Неговата съпруга е имала договор с един от лобистите на "Мол" и приятел на Карамарко за ПР-услуги. Към момента на сключване на договора Томислав Карамарко и Ана Шарич не са били сключили брак, но са имали връзка. В момента се изчаква решението на Комисията за конфликт на интереси, според която дори да няма директен конфликт на интереси, определено има морален проблем. Тези събития доведоха до сътресения и скандали в самата партия, която с много усилия успя да превъзмогне етикета, на партия на корупцията. Новият скандал около "Ина" е тежко поражение за HDZ, който въпреки всичко, успя в последните четири години да се възстанови и да спечели няколко избора поред.
Хърватия  се опитва да поправи и промени негативите, които понася заради икономическото си състояние, с реализацията на различни проекти и инициативи. Един дългоочакван проект е на път да стане реалност.
Страната е на крачка от изграждането на терминал за течен природен газ (Liquefied natural gas, LNG) в Крк. Проектът има за цел изграждането на инфраструктурите, нужни за получаване, съхранение и обработване на природен газ. Чрез терминала ще се осигуряват и покриват енергийните нужди на страните от Централна и Югоизточна Европа. (Официален сайт на проекта -  http://lng.hr/en/). Директорът на „LNG Croatia” Младен Антунович обяви в началото на май 2016 г., че проектът е на финалната права и неговата реализация е само въпрос на време. На традиционната тридневна среща на газови експерти, провеждана  в Опатия (Opatija), се събраха над 500 души от повече от 20 страни. Антунович обясни, че конструкцията на терминала е съвместен стратегически проект между Хърватия и ЕС. Реализацията му е приоритетна за Централна и Източна Европа, затова ЕК финансира подготовката на проекта с 5 млн. евро. Хърватската LNG компания е лидер на проекта и е получила предложения и оферти от най-престижните компании в света в тази сфера, както и от някои финансови институции. Във връзка с изграждането на терминала министърът на икономиката на Хърватия Лео Прелец (Leo Prelec) заяви, че са планирани промени в закона за пазара на газта. Една от основните причини е, че срещу страната има възражения от ЕК относно модела й за регулация на цените. Прелец отбеляза важността на проекта и наблегна на важността от неговата реализация.
Функциониращи терминали за природен газ има в редица европейски страни – Франция, Холандия, Литва, Италия, Гърция,Турция, Испания и др.
Очаква се Хърватия да започне и строежа на мост над Адриатическо море, който ще свърже Дубровник с останалата част от страната. Дългият 2.4 км мост ще свързва Пелешацкия полуостров с основната част от страната. В момента двете части са разделени от 14-километрова ивица, принадлежаща на Босна и Херцеговина.
Строежът на моста ще  струва на Хърватия 380 млн. евро., като много голяма част от сумата (85%) да бъде покрита от европейски структурни фондове. Идеята за адриатически мост не е нова - датира още от 90-те години. Предвиждат се 4 фази на проекта, които да се реализират в периода 2016 – 2022 – конструкция на самия мост и  на пътищата, които да водят до него; секция на Pelješac и т.нар. байпас. В интернет пространството може да се намери и рекламно видео, публикувано от хърватското правителство, което показва как ще изглежда мостът при завършването на проекта.
Друг проект в областта на енергетиката е проявения интерес на  Хърватия към ядрения проект на Унгария. На 05.06.2016 г. на икономическа среща в Сараево това беше обявено от министъра на предприемачеството и търговията Дарко Хорват (Darko Horvat). Изказването му беше отразено от Дейли Мейл и Ройтерс. Проектът все още не е сигурен и се изразява в разширяването на ядрената централа „Paks” в Унгария чрез конструирането на 2 нови реактора и реконструкцията на действащите 2 в момента. Водят се много дискусии в Европейската изпълнителна комисия за изглаждане на различията, тъй като през 2014 г. Унгария получи от Русия заем от 10 млрд. евро за финансиране на проекта , като руска фирма е избрана и за строежа на първите 2 реактора. Ако изграждането на новите реактори бъде одобрено, Хърватия определено ще има желание да участва, тъй като в момента страната осигурява 60% от необходимото й електричеството от собствени източници, а останалата част се внася.
Хърватската железопътна компания „Gredelj” сключи сделка с „Rail Transport” в Черна гора за реновирането на шест пътнически вагона на 17.06.2016. Двете компании са в тясно сътрудничество, като Хърватия изпраща на Черна гора различни превозни средства за градски транспорт. За последните няколко години Хърватия е помогнала на черногосрката жп компания в реновирането на 40 вагона, 2 електрически мутриси и 4 локомотива. Според директора на „Gredelj” Перо Хръкач (Pero Hrkać), подписването на този договор, означава гласувано доверие от страна на „Rail Transport”  и висока оценка на познанията и възможностите на компанията.
На 24.06.2016 г. Икономическият институт в Загреб, в своето в тримесечно издание „Croatian Economic Outlook Quarterly” направи прогнози за икономически растеж от 1,5% до 1,9% за настоящата година и от 1,8% до 2,1% за 2017г. Това се дължи на благоприятните показатели за индустриална продукция, както и на продължителният растеж на експортни нива и дефлация.

Публикувано на 29 Юни 2016 в 22:51 часа от
Христиана Демирева


Ключови думи:Хърватия, икономика, проблеми, инвестиции, инфраструктура

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас