Хутите в Република Йемен



Хутите в Република Йемен

 

През март 2014 година Саудитска Арабия официално обяви съставения от нея черен списък на терористичните организации, който включва две йеменски групи – „Хути” и религиозна партия Ислах,  частично представляваща „Мюсюлмански братя” в републиката.
Шиитските въоръжени екстремисти „Хути” добиват печална популярност след многократните опити за възпрепятстване на правителствената дейност в Йемен, пресен пример за което е извършения от тях пълен блокаж на достъпа до летището в столицата Сана както и неговата обсада през месец юни тази година. Проследяването на убежденията, които аргументират действията на проиранската организация, несъмнено трябва да започне от религията – „Хути” са част от „Шия Заиди”, клон на иранската „Шия Имамия”, които споделят убеждението, че мюсюлманският свят трябва да бъде ръководен от върховен наследник на пророка Мохамед, или още - имамат.


Йемен е била управлявана от такива имами за повече от 1000 години, като управлението им завършва през 1962 година с формирането на Народна демократична република Йемен. Това е изключително интересно, защото Заидите в момента не представляват мнозинство в държавата от Арабския полуостров. Едно от основните разклонения в религиозните практики на Сунната – Шафи, както и мнозинството, което го представлява, не са толкова съществени, колкото тези между Ирак и Иран. И двете секти хармонично са живели заедно и са се молели в същите джамиите в продължение на стотици години. Широко известен е фактът, че от край време идеологическите различия между двете основни ислямски деления – сунити и шиити, са използвани за подклаждането на конфронтация за извличането на икономически и географски дивиденти, нерядко на гърба на страната, в която се разразяват конфликтите, за сметка на чужди интереси.


Йемен е известен с относително равното си съотношение сунити-шиити, както и това, че хутите получават де факто пълния контрол върху провинция Саада след като приемат ролята на страна по противоречията от политически и родствен характер между президента Салех и неговия братовчед и опонент генерал Мохсен.


Сега на хутите се гледа като на диверсия или екстремистко разклонение, което едва наскоро се „излюпи” на фона на деликатната политическа обстановка. По ирония на съдбата всичко сочи именно към техния най-голям враг - бившият президент Салех, като човека, който стои зад създаването им. Неговата идея била да се образува едно ново поколение от религиозни бойци, които биха могли да окажат антагонистично на териториалните експанзионистични стремежи действие насочено към сунитите в Саудитска Арабия, както и на "агресията" към Йемен.

 

През 2000 г. президентът Салех подписва споразумение за определянето на границата със Саудитска Арабия и се сприятелява с властите в страната. Хутите стават излишни в ролята си на разменна монета във военната игра. Тогавашният президент на Република Йемен ги призовава да оставят оръжието на страна, макар, че именно той е бил в ролята не само на свидетел, но и на пряк подстрекател на милитаризирането им. Точно тогава започва и поредицата от войни в северната част на Йемен. Оказва се, че по това време „Хути” вече са започнали да получават помощи от Иран.


Салех бе многократно упрекван, че не полага сериозни действия, с които да „смаже” тяхното присъствие завинаги. Всеки път, когато поражението  им е било неизбежно, бившият вече президент е постановявал прекратяване на огъня и започване на мирни преговори с екстремистите.


„Хути” веднага се възползваха от предоставената им възможност обърнаха курса, за да постановят собствен дневен ред. Скоро те се отклониха от пътя на революционната коалиция на равенството, поставяйки началото на гражданско движение с база в столицата Сана. Марширувайки рамо до рамо с поддръжници на бившия си враг Салех, развяват същите знамена, скандират същите лозунги и настояват за оставка на новото правителство.
Що се отнася до военния им капацитет, хутите несъмнено са направили огромен скок. Когато Салех бива принуден да напусне властта след продължилите протести срещу неговото управление през 2012 г., „Хути” са все още слаба бунтовническа групировка, която не е в състояние да постигне каквито и да било победи. Тази картина е напълно променена към настоящия момент.


През октомври миналата година хутите започнаха свирепи атаки срещу зоните на юг от Саада, където е локализирана една от техните бази. Притежаващи повече тежки и модерни оръжия отпреди, те са  в състояние да  отстранят и победят многочислени групировки с антишиитски убеждения в град Дамадж. През януари 2014 година бойци на терористичната организация осъществиха рейд на юг и успяха да победят една от най-големите племенни групировки - федерация Хашид, преди да достигне Архаб - друг важен племенен район само на 50 километра северно от Сана.

След като през 2012 година Али Салех заминава за известен период от време в Съединените щати под претекст, че трябва да бъде лекуван, през 2013 година се завръща и подписва Съюз за сътрудничество на държавите от залива, според който бившият президент не може да бъде преследван за извършване на престъпления от злоупотреба с положение, като предава властта в ръцете на своя заместник Абдо Хади. Новоназначеният президент е изправен не само пред предизвикателствата за съблюдаването на изпълнение на клаузите по подписания съюз, но и срещу все по-нарастващата реална опасност от извършване на държавен преврат в Йемен. На гребена на вълната от протестни действия отново са бившите противници на режима от времето на Али Салех - проиранските екстремисти „Хути”, които се възползват от разпокъсаността в страната, което им позволява да анексират територии и дори цели провинции. Не може да не бъдат отбелязани и проиранските интереси, които са трайно насложени в действията на терористите. До днес президентът Хади е направил значителни стъпки в развиването на отношенията на републиката със Запада, по-специално САЩ – действия, дали по-ясно отражение върху промяната на вътрешнополитическия ход на страната, отколкото тези по времето на неговия предшественик.


Дали Абд ал-Хади ще успее да изпълни целия си мандат, или „оръжието” на политическата промяна – „Хути” ще се окаже достатъчно за неговото прекратяване, за този момент остава въпрос, разрешението на които несъмнено ще бъде драматично повлиян от третата презокеанска заинтересована страна по казуса.

 

Публикувано на 21 Октомври 2014 в 16:02 часа от
Дариана Войкова


Ключови думи:Хути, Йемен, терористични организации

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас