Хуманитарната криза в Сирия



Хуманитарната криза в Сирия

         В момента световната общност се сблъсква с една от най-страшните кризи през последните десетилетия – тази в Сирия. В резултат на ескалиращото напрежение, военната намеса, нарушената инфраструктура и ограничения достъп до обществени услуги, хуманитарната обстановка в страната се е влошила значително. Според най-мрачните статистики, повече от 115 000 сирийски граждани са изгубили живота си от началото на конфликта, а хиляди други са били принудително разселени в определени райони на страната или са я напуснали, емигрирайки в съседни или някои европейски държави.

         Основните движещи сили на хуманитарната криза са напрегнатите бойни действия, насилието, принудителното преселване на хора, липсата на обществени услуги и икономическият срив. Разрушаването на голяма част от жилищните сгради и инфраструктурата оказа крайно негативно влияние върху повечето сирийци. За тяхното бедствено положение допринася и фактът, че голяма част от населението е лишено от възможност за напускане на страната и достъп до хуманитарна помощ. Кризата се разраства изключително интензивно. Към края на 2013 г. една четвърт от населението е разселена вътре в границите на Сирия, докато в същото време повече от 2.1 милиона граждани са бежанци в съседни държави, предимно Ливан, Йордания и Турция. Това означава, че около една трета от сирийското население е принудено, под натиска на напрегнатата ситуация, да изостави дома, работата и земята си. Важно е да се отбележи, че до края на 2013 г. броят на убитите се е удвоил, на нуждаещите се от хуманитарна помощ се е утроил, а броят на бежанците се е увеличил осем пъти.

         Жените и децата са най-потърпевши от създалата се атмосфера, като повече от 1 милион деца стават бежанци. Хиляди сирийски училища са унищожени или превърнати в подслон за насилствено преместени граждани. Това би имало пагубен ефект за подрастващото поколение, тъй като именно от него ще се очаква да изгради след време новия облик на страната. Без възможността децата да получат образование има опасност да се създаде едно „изгубено поколение“, неадекватно да се справи с възстановяването на държавата и нейните институции. Освен учебни заведения са унищожени и множество здравни центрове и болници. Голяма част от здравния персонал напуска страната, а санитарната система вече не е надеждна. Постепенно възникват предпоставки за поява на глад, заради ограничения достъп до храна в някои от вътрешните лагери, както и сериозни заплахи от разпространението на различни епидемии. По този начин милиони невинни граждани, настанени в лагери по сирийската граница и вътре в страната, остават незащитени срещу ниските зимни температури и са обречени на глад, сексуално насилие и липса на адекватни медицински грижи.

          Не трябва да се подминава факта, че Сирия е приела много бежанци от съседни държави, които се оказват изключително уязвими в условията на настоящата криза. От установилите се там 530 000 бежанци от Палестина, около 420 000 се нуждаят от хуманитарна помощ. Пример за това е палестинският бежански лагер, който се намира край Дамаск. Сирия също така е подслонила около 68 000 бежанци от Ирак, Афганистан, Сомалия и Судан, които поради статута си не могат да се движат свободно в страната. Основен проблем на населението в лагерите в Сирия е погазването на основните човешки права. Затова и Международният комитет на Червения кръст (International Committee of the Red Cross) настоява всички страни от конфликта да следят за спазването на международното хуманитарно законодателство.

         В Сирия достъпът до хуманитарна помощ се ограничава от няколко основни фактора – ескалиране на конфликта, натиск от страна на правителството, липса на транспорт и ограничения достъп до гориво. Като се позовава на държавния суверенитет, правителството на Асад настоява на правото да контролира доставянето на хуманитарната помощ в държавата. Няколко независими агенции за хуманитарна помощ използват двупосочна система за доставяне на хуманитарни субсидии за сирийското население. Единият път е официалния канал през Дамаск, а при другия се използват различни възможности през границите с Йордания и Турция.

         Най-големите донори на хуманитарна помощ са Европейският съюз и САЩ, като повечето средства са насочени към бежанците извън сирийските граници.  Те се изразяват в подсигуряването на подслон, топли дрехи, храна, медицински грижи. Агенциите на ООН не се допускат да работят в Сирия без съгласуване с официалните власти, освен ако дейността не е оторизирана директно от Съвета за сигурност на ООН. За съжаление в Сирия няма много местни неправителствени организации. Повечето помощи, които идват вътре от страната са от благотворителните мероприятия, организирани от съпругата на президента – Асма ал-Асад. Организациите, които оперират на територията на Сирия включват Сирийския арабски червен полумесец (Syrian Arab Red Crescent), Международния комитет на червения кръст, агенции и департаменти на ООН, Международната организация за миграция (International Organization for migration) и още 12 международни неправителствени организации. Сирийското правителство е признало и няколко национални неправителствени организации, които да работят редом до ООН.

         Видът помощи варира в различните държави, в които има настанени сирийски бежанци. В Турция, Йордания и Ирак има 24 лагера, като продължават да се строят и нови. В тези лагери помощта идва от местните правителства и международните организации. Приемните държави също са изправени пред сериозни предизвикателства. Най-голям проблем си остава опасността от презаселване и разпространението на опасни зарази. Кабинетът на ООН за координация на хуманитарните помощи (U.N. Office for the Coordination of humanitarian assistance) заявява, че голяма част от бежанците не живеят  на територията на чуждестранните бежански лагери, а в градовете. Там те се сблъскват с други проблеми, като високи наеми, липса на работа и студения климат.

         Без съмнение хуманитарната криза е един от най-острите проблеми пред Сирия. Пътят за решаването й и възстановяването на стабилността на държавата представлява сложен процес и възниква нуждата от изграждането на план за действие. На първо място, не трябва да спира потока на помощи от външни политически сили. Акцентът трябва да бъде поставен върху цивилните жертви. Помощи от страна на САЩ и Европейския съюз трябва да бъдат доставени и на Ливан и Йордания, които са основни бежански приемници и не могат да се справят сами с непрестанния поток от хора в лагерите. След това, проблемът не трябва да бъде отлаган прекалено във времето, а да се предприемат активни действия възможно най-скоро. Хуманитарните проблеми следва да бъдат приоритизирани, а сирийските деца предпазени от пагубните последствия от войната. От своя страна държавите, приемали бежанци до момента следва да продължат да поддържат границите си отворени за нови бежански вълни. Една от основните препоръки на Съвета за сигурност на ООН е да бъде продължена експанзията на операциите вътре в Сирия и да бъдат положени усилия за премахването на някои бюрократични пречки.

         Главен недостатък в обсъждането на хуманитарната криза в Сирия остава пренасянето на фокуса на преговорите върху военната намеса и политическото противопоставяне. Вината за вътрешната атмосфера в страната е приписана основно на настоящето правителство, подминавайки ефекта от интензивните военни действия, които причиняват силни хуманитарни проблеми. На мирната конференция в Швейцария в началото на 2014 г. тези въпроси бяха поставени, но до реални заключения и резултати не се стигна. Тогава Русия заяви, че разполага с точни идеи за подобряването на хуманитарната обстановка в Сирия, но те все още следва да бъдат разгледани и обсъдени. За да се постигне положителен ефект е необходимо да се работи както с представителите на сирийското правителство, така и с опозиционните сили. В крайна сметка най-важното е емоционалната реторика по отношение на този деликатен въпрос да бъде заменена от добре обмислени практически стъпки, които да бъдат подкрепени от международните хуманитарни организации.

Публикувано на 28 Април 2014 в 16:17 часа от
Силвия Димитрова, магистър 1 курс, МПОС, СУ.


Ключови думи:хуманитарна криза, Сирия, бежанци

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас