Хронология на конфликта в Нагорни Карабах

Главно населена с арменци, автономната област Нагорни Карабах обявява независимост на 2 септември 1991 г., но не е призната от международната общност. Площта на региона е около 11 500 кв. км., и има население от около 145 000 души с главен град Степанакерт.
Азербайджан смята Нагорни Карабах за своя територия, каквато регионът наистина е в рамките на СССР. Нагорни Карабах обаче се стреми към обединение с Армения и през 90-те години на XX век обявява независимост. През 1991 г. Нагорни Карабах се обявява за самостоятелна република след местен референдум, но решението не е признато от международната общност. Районът според ООН се счита за част от Азербайджан, но е под контрола на етническите арменски сепаратисти. Днес Нагорни Карабах е де факто независима държава, наричаща себе си Република Нагорни Карабах. Тя има изключително близки отношения с Република Армения и използва същата валута.
В началото на ХХ век на два пъти (1905 – 1907 г., и 1918 – 1920 г.) става арена на кръвопролитни арменско-азербайджански конфликти. В хода на тези борби, районът е разделен на две части, които влизат в състава на образуваните със съдействието на англо-турските интервенции срещу Съветския съюз, за кратко просъществували независими арменска и азерска държави. Впоследствие през 1920 г. Червената армия превзема техните територии и тези държави са преобразувани в съветски републики. Нагорни Карабах е обединен през 1921 г. и по-късно през 1923 г. изцяло предаден под властта на Азербайджанската ССР, в която е включен като автономна област под името Нагорнокарабахска автономна област. Тъй като преобладаващото население е било от арменски произход, това разпределение на териториите, извършено не по етнически признак, а от стратегически и национално-политически съображения, предизвиква недоволство сред арменците. Чак до средата на 80-те години ръководството на Арменската ССР предприема различни опити да издейства присъединяването на Нагорни Карабах към Армения, но те остават безуспешни и дори са държани в тайна от съветската власт.
Войната в Нагорни Карабах, наричана Арцах освободителна война от арменците е етнически военен конфликт продължил от 20 февруари 1988 г. до 12 май 1994 г. Главните бойни действия са се разразили в сочения за анклав според арменците Нагорни Карабах, намиращ се в югозападната част на Азербайджан. Двете страни в конфликта са мнозинството етнически арменци в Нагорни Карабах подкрепени от Република Армения и съответно Република Азербайджан. След шест години на интензивни боеве, и двете страни са готови за прекратяване на огъня. На 5 май 1994 г., с Русия, действайки като медиатор, както и Минската група на ОССЕ, всички страни се съгласяват да прекратят военните действия и обещават да спазват прекратяването на огъня, което влиза в сила няколко дни по-късно на 12 май. Споразумението е подписано от съответните министри на отбраната на трите воюващи страни - Армения, Азербайджан, и Република Нагорни Карабах. В Азербайджан мнозина приветстват края на военните действия. Спорадични боеве продължават в някои части на региона, но всички страни обещават да спазват условията на примирието.
Нито една страна-членка на ООН не признава Нагорни Карабах за независима държава. През 2008 г. Общото събрание на ООН потвърждава отново, че Нагорни Карабах е част от Азербайджан и изисква изтеглянето на арменските сили.
През 2008 г. в Мартакерт избухват схватки след протести на арменските избори от 4 март 2008 г. Това са най-тежките сражения между етническите арменци и азербайджанските сили в спорния регион Нагорни Карабах от прекратяването на огъня, след края на войната в Нагорни Карабах от 1994г. Арменски източници обвиняват Азербайджан в опит да се възползва от продължаващите вълнения в Армения. От своя страна Азербайджански източници обвиняват Армения, твърдейки, че правителството на Армения се опитва да отклони вниманието от вътрешните конфликти в Армения. След инцидентът на 14 март Общото събрание на ООН от поименно гласуване на 39 в полза и 7 срещу приема Резолюция 62/243, с искане за незабавно изтегляне на всички арменските сили от окупираните територии на Азербайджан.
На 18 февруари 2010 г., отново има размяна на изстрели по линията на контакт разделяща азербайджанските сили и арменски военни сили в Нагорни Карабах. Азербайджан обвинява арменските сили за стрелбата по азербайджанските позиции в близост до няколко села, както и в планинските райони, където са използвани малки огнестрелни оръжия, включително и снайперисти. В резултат на това трима азербайджански войници са убити и един e ранен. Двете страни обвиняват другите в нарушаване на режима за прекратяване на огъня. Това са най-тежките нарушения на примирието, което е в сила от 1994 г. Като между 2008 и 2010 г., 74 войници са убити от двете страни.
На 10 март 2011 г., 10-годишно азербайджанско момче е убито от арменски снайперистки огън. В края на април 2011 г., гранични сблъсъци водят до смъртта на трима карабахски войници. На 5 октомври двама азерски и един арменски войник са убити. За цялата година са били убити 10 арменски войници. През следващата година от края на април до началото на юни има гранични сблъсъци между въоръжените сили на Армения и Азербайджан. Сблъсъците водят до смъртта на пет азерски и четирима арменски войници. Общо през 2012 г., 19 азерски и 14 арменски войници са били убити. Продължаващите сблъсъци водят до смъртта на 12 азерски и 7 арменски войници през 2013 г.
През 2014 г., избухването на няколко гранични сблъсъци водят до 16 смъртни случаи от двете страни до 20 юни. На 2 август азербайджанските власти съобщават, че осем от техните войници са били убити за три дни на сблъсъци с арменските сили, което е най-големият единичен брой на жертви от военни действия в страната след края на войната през 1994 година. Местните власти в Нагорни Карабах съобщават за смъртта на поне двама арменски военни в най-големият инцидент в района от 2008 г. насам. Още пет азербайджански войници са убити следващата нощ, с което броят на жертвите от сблъсъците през август е най-малко 15 души. От началото на годината са загинали 27 азербайджанските войници в граничните сблъсъци. Насилието предизвиква Русия да отправи предупреждение към двете страни да не допускат ситуацията да ескалира допълнително.
На 12 ноември 2014 г., азербайджанските въоръжени сили свалят хеликоптер на военните сили от Нагорни Карабах. Трима военнослужещи са загинали при инцидента. Министерството на отбраната на Армения заявява, че самолетът е бил невъоръжен и определя свалянето му, като безпрецедентна провокация. От своя страна азербайджанските власти твърдят, че хеликоптерът се опитвал да атакува техни армейски позиции. От своя страна арменските власти заявяват, че Азербайджан ще се изправи срещу тежки последици. С катастрофата 2014 година става най-смъртоносната година за арменските сили от споразумението за прекратяване на огъня от 1994 г., с 27 убити войници и 34 жертви от азерската страна. Шест арменски цивилни също са загинали през 2014 г., а до края на годината броят на убитите азербайджанци нараства до 39 (37 войници и 2 цивилни).
През 2015 г. 42-ма арменски войници и 5 цивилни са убити с продължаването на граничните сблъсъци. Също така, най-малко 64 азербайджански войници са загинали при спорадичните боеве.
През януари и февруари 2016 г., четирима арменски и четирима азербайджански войници са убити в борбата на границата на Нагорни Карабах. На 4 април избухват сражения, като Азербайджан твърди, че трима азерски войници са били убити в сепаратисткият регион. В същото време арменският президент предупреждава, че военните действия могат да прераснат в пълномащабна война в Южен Кавказ. Боевете би трябвало да са спрели, но всъщност куршумите никога не спират да летят от двете страни на фронтовата линия.
Руският външен министър Сергей Лавров и държавният секретар на САЩ Джон Кери разговарят по телефона на 4 април, призовавайки двете страни да спрат сраженията. В изявлението на Москва се критикуват и „външните играчи“, опитващи се да влияят на конфликта, без да се уточнява за кого става дума. В същото време, на 4 април военните в Нагорни Карабах съобщават, че 20 местни войници са били убити на 2 април, а други 72 са ранени. 7 танка са били унищожени при същото нападение. Министерството на отбраната на Армения по-късно съобщава, че петима „доброволци“ са загинали след азербайджански удар върху автобус, извършен с безпилотен самолет.
Докато Азербайджан предупреждава, че силите му ще обстрелят главния град на Нагорни Карабах, Степанакерт, ако арменската армия не спре ударите по населени места, от Ереван съобщават, че най-вероятно ще признаят независимостта на Нагорни Карабах, ако насилието продължи да ескалира.
Размяната на огън и словесни престрелки между Баку и Ереван идва на фона на сложни взаимоотношения в Южен Кавказ и напрегната международна обстановка. Армения е член на няколко икономически споразумения, доминирани от Русия, включително е домакин на руска военна база на своя територия. В същото време Москва поддържа предимно приятелски отношения с богатия на петрол и газ Азербайджан, който пък е основен каспийски канал за доставки на петрол и газ на Запад. Въпреки отношенията си с Армения, Русия продава оръжие и на Азербайджан.
В периода 01 - 05 април 2016 г., Тежки боеве по фронтовата линия в Нагорни Карабах водят до жертви и от двете страни - 88 арменски и между 31 и 92 азербайджански войници. Един арменски и три азербайджански войници са изчезнали. Освен това, 10 цивилни (шест азери и четирима арменци) също са били убити. Множество жертви бележат и двете страни при продължаващите сблъсъци през месец май. През месеците октомври и ноември продължават престрелките и отново има жертви от двете страни, но с по-умерени темпове в сравнение с първата половина на годината.
Нарастването на напрежението, на което светът става свидетел в момента, е най-сериозното след спирането на войната през 1994 г., която отнема живота на над 40 000 души в района Нагорни Карабах. Войната завършва без подписване на реален мирен договор, оставяйки оспорваната територия под администрацията на местните етнически арменци и арменската армия. Арменските сили също така заемат някои територии извън Нагорни Карабах.
Днес политическият статус на вече обявилата се за Република Нагорни Карабах продължава да бъде сложен. Републиката е призната от само три региона с непризнат статут от международната общност, които не са и страни-членки на ООН - Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието. Останалата част от международната общност признава Нагорни Карабах като част от Азербайджан. В началото на април тази година искрите на конфликта напомниха не само, че бомбите, заложени в миналото, могат да гръмнат десетилетия по-късно, но и че Кавказ продължава да бъде нестабилен район, разкъсван между интересите на по-големи държави. Споразумение между Азербайджан и Армения днес изглежда трудна задача. Армения обвинява Турция за подклаждане на конфликта в Нагорни Карабах с изпращане на турски инструктори да обучават азерските въоръжени сили. От своя страна, на 4 април Анкара официално заявява, че подкрепя Баку в засилване на азербайджанския контрол върху оспорваната зона, което не е изненадващо предвид външнополитическите отношения между Армения и Турция.
Липсата на подписан мирен договор, както и все още неуредените въпроси относно упражняването на контрол върху Нагорни Карабах са фактори, които правят конфликта между Армения и Азербайджан възможност за Русия и Турция да окажат един на друг натиск на геополитическата карта, особено след казуса със сваленият руски самолет. Иран и Израел са други две страни, които оказват влияние върху конфликта. Докато Тел Авив има дипломатически отношения с Армения, но не много силни връзки, с Баку Израел поддържа интензивно сътрудничество от 1992 г. насам. Израелски фирми са и основен доставчик на оръжия за азерската армия по време на войната в Нагорни Карабах, както и подпомагат модернизацията й. По отношение на Иран – азербайджанците са единствената друга шиитска нация освен Иран, но пък отношенията между Баку и Техеран не са много близки.
Без успешни усилия за посредничество, нарушенията на примирието заплашват да дадат тласък на нов военен конфликт между страните и отново да се дестабилизира региона на Южен Кавказ. Това също може да наруши износа на нефт и газ от региона, тъй като Азербайджан е значителен износител за Европа и Централна Азия, произвеждайки повече от 850,000 барела петрол на ден. Тогава американските икономически интереси могат да бъдат ощетени и да се създаде скок в световния пазар на петрола.
Този конфликт има потенциалът и е на път да се превърне в прокси война между големите актьори на геополитическата сцена, прокарвайки техните интереси през местните сили участващи в конфликта, което от своя страна може да продължи дълго преди да се намери решение, с което да са съгласни страните от двата лагера.

Публикувано на 5 Януари 2017 в 08:18 часа от
Александър Караджов


Ключови думи:Нагорни Карабах, Армения, Азербайджан, хронология, конфликт, отношения, външна политика, криза

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас