Химическата сигурност на страните от Близкия изток и северна Африка

Египет започва да разработва ХО през 50-те години на 20 век, но на този етап не са известни количествата с които разполага. Правителството все още не е подписало конвенцията за забрана на химическите оръжия (КЗХО) и няма намерение да унищожи химически си арсенали. Неподписването на КЗХО, както и КФЗЯМ е свързано с позицията на Египет относно ядрената програма на Израел. Поради това възможността за стартиране на програма за унищожаване на ХО в Египет в рамките на ГП е малко вероятна.

Израел не е ратифицирал КЗХО, но възнамерява да се придържа към принципите на австралийската група (АГ). Очаква се Израел да се включи в реализацията на проекти на ГП, свързани с обмен на опит и технологии в областта на експортния контрол на химически агенти и материали с двойно предназначение, тъй като страната разполага с една от най-ефективните системи за експортен и пограничен контрол.

Йордания никога не е разработвала ХО и е подписала КЗХО. Но поради общата граница със Сирия е необходимо развитие на сътрудничеството в областта на експортния и пограничен контрол на химически агенти и материали с двойно предназначение. САЩ участват в реализацията на няколко проекта, свързани с засилване на граничния контрол.

Ирак обяви (1991 г. ) своите запаси ХО (3080 т - иприт, 812 т – зарин, 250 т – табун, и 58 т прекурсор за газ VX). Общият брой на обявените боеприпаси е 127 941. През 90-те години са унищожени всичките запаси ХО със съдействието на специална комисия от ООН. Около 500 стари химически боеприпаса бяха открити (2003 г.), поради което се счита, че режимът на Садам Хюсейн не е водил отчетност на унищожаването на ХО и има вероятност и днес в страната да има запаси от загубило вече бойни свойства, но все още токсично оръжие.

В района на Ал-Мутана (там са се намирали бившите предприятия за производство и съхранение на ХО) има два контейнера неунищожено ХО, което се намира в не обезопасено състояние.

Решаването на проблема по унищожаване на останалото ХО е една от задачите, които може да бъдат решени чрез програмната дейност на страните-донори в рамките на ГП. В частност Германия и Великобритания поеха ангажимент за предоставяне на финансова помощ в размер 2 млн. евро за унищожаване на ХО в района на Ал-Мутана.

Специалните служби към МО на Ирак с подкрепата на чуждестранни специалисти откриха (01.07.2013 г.) три фабрики за производство на зарин и иприт, принадлежащи на местните структури на „Ал-Кайда”. Иракските власти заявиха, че ХО произведено там е било предназначено за употреба в Европа и Северна Америка. Фактът, че членовете на терористичната група технологично могат да произведат ХО, говори за сериозен проблем в страната по отношение на контрола на опасните вещества и материалите с двойно предназначение.

Иран е подписал КЗХО, въпреки че има известни подозрения, че страната разполага с ХО. Под егидата на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) се проведе (2008 г.) тренинг по оказване на медицинска помощ в случай на химическа атака. Техеран започна остро да осъжда използването на ХО след като срещу ирански военнослужещи беше използвано ХО от иракски части по време на войната 1980-1988 г.

Иран помогна в голяма степен за решаването на проблема със сирийското ХО. След като стана известно, че в околностите на Дамаск е използвано ХО (август 2013 г.) иранския президент Хасан Рухани направи изявление, че осъжда всички опити за използване на ХО и други типове ОМУ. Това до голяма степен дава основания да се смята, че именно Иран, близък съюзник на сирийското правителство, успя да убеди Башар Асад да се съгласи с руската инициатива за унищожаване на ХО.

Под ръководството на Рухани Иран започна да играе конструктивна роля по регулирането на ситуацията в Сирия и по-активно да участва в укрепването на режима по неразпространение на ОМУ.

Либия до 2004 г. разработваше програма за създаване на ХО, но след като Муамар Кадафи подписа КЗХО, той пое ангажимент да унищожи запасите от ХО до 2011 г. Химическият арсенал на Либия е съдържал 24,7 куб. м. иприт и 3563 химически авиобомби. Към февруари 2011 г. бяха унищожени 51% от запасите на иприт и 40% от изходните вещества за производството му. Временният национален съвет на Либия потвърди задължението си по КЗХО и започна активно да си сътрудничи с ОЗХО по въпросите за ликвидиране на либийските арсенали ОМУ.

ГП осъществява програма за ликвидиране на ХО на територията на Либия, разчетена до 2016 г.

ОАЕ не разполагат с ХО. Страната е член на КЗХО. През 2013 г. завърши строежът на нов химически промишлен комплекс в близост до Абу Даби. След като предприятието заработи на пълен капацитет се очаква митническите служби да бъдат претоварени, тъй като ще се повиши обема на вноса и износа на материали с двойно предназначение.

Сирия разполага с 1,3 хил. тона ХО, което се съхранява в 23 обекта. От началото на гражданската война в Сирия възникна проблем със съхраняването на ХО. Страната стана член на ОЗХО (14.10.2013 г.), след като прие руската инициатива за унищожаване на ХО.

Русия, Норвегия и Албания отказаха да приемат сирийското ХО за унищожаване на тяхна територия.

Турция никога не е разглеждана като страна притежаваща ХО. Страната е член на КЗХО и Австралийската група.

Публикувано на 17 Юни 2016 в 14:40 часа от
Теодор Савов


Ключови думи:Оръжия за масово поразяване, химически оръжия, Близък изток, Северна Африка

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас