Хидроенергийната програма на Етиопия

Етиопия започна през април 2011 г. изграждането на язовирна стена и ВЕЦ на р. Сини Нил в близост до границата със Судан. Проектът получи амбициозното наименование „Великото етиопско водохранилище на възраждането” (ВЕВВ). Мощността на строящата се ВЕЦ, която ще бъде най-голямата в Африка, ще бъде 6 хил. мегавата. Язовирната стена ще бъде висока 170 м и дълга 1800 м, а водохранилището ще има площ 1680 кв. км и вместимост от 74 млрд. куб. метра. Планира се да бъде запълнено в продължение на 5-6 години. Проектните работи и строителството се извършват от италианската компания „Salini Costruttori”. Общата стойност на проекта възлиза на 5 млрд. щ. д., от които 1,8 млрд. са вложени от китайски банки, а останалата част от финансирането се поема самостоятелно от Етиопия, за което правителството е емитирало специални облигации. Освен това Етиопия е подписала 11 договора на обща стойност 329 млн. щ. д. за строителство на електропреносна мрежа, подстанции, консултантска помощ и поддръжка. На настоящия етап са изпълнени 30 % от планираните работи. Напълно е променено коритото на р. Сини Нил за изграждане на язовирната стена (след завършване на строителството реката отново ще бъде върната в естественото си корито). Обектът трябва да бъде завършен през юли 2017 г.

Въвеждането в експлоатация на хидротехническия комплекс и ВЕЦ ще помогне за решаването на редица проблеми на етиопската държава, в т. ч. да осигури напълно нуждите от електроенергия (80% от етиопците не ползват електричество). След завършване на проекта се планира строителство и въвеждане в експлоатация на още няколко по-малки бента по реката и ВЕЦ към тях. Планира се Етиопия да изнася електроенергия към съседните страни, което ще повиши приходите й и безусловно ще способства за нарастване на политическото влияние на страната в зоната на Африканския Рог. Строителството на ВЕВВ е насочено и към създаването на реален и ефективен инструмент за политическо въздействие върху Судан и Египет. В Етиопия реализирането на проекта ВЕВВ се счита за национална гордост и символ на възраждането на държавата след унищожителните суши през 80-те и 90-те години.

Нил и притоците на реката преминават през територията на 11 страни, но строителството на съоръжението засяга три от тях – Етиопия, Египет и Судан. Етиопия притежава 85% от всички водни ресурси на Нил. В тази връзка всички проекти за изграждане на ВЕЦ от страните по горното течение на Нил винаги са предизвиквали крайно негативната реакция на Кайро. Особено проектите за преграждане на Сини Нил, тъй като 85% от водите, които преминават през северната част на Судан и Египет са води на Сини Нил.

Изграждането на етиопското водохранилище се приема с нарастващо безпокойство от египетските власти, които са сериозно загрижени за възможните негативни последствия от това строителство. Преди всичко става дума за заплаха, свързана с коренната промяна на водния баланс в басейна на Нил, при това не в полза на Египет, което заплашва с тежки последствия икономиката и живота на населението на страната.

Египетските власти изразяват недоволство, поради това че строителството на язовирната стена е започнало без предварително да бъде съгласувано с тях и се води в условията на пълна секретност, така че до последния момент да бъдат скривани истинските последствия за региона вследствие въвеждането на обекта в експлоатация.

Опасенията на Кайро съвсем не са без основания. Нито един от експертите не отрича, че етиопската ВЕЦ значително ще намали водните ресурси на Нил в долната част на реката, която осигурява 95% от нуждите на Египет. На настоящия етап страната получава около 70% от водоотока, което превишава нейната квота с близо 20 млрд. куб. м, а към 2050 г. когато се очаква населението на Египет да достигне 150 млн. души ще бъдат необходими още 21 млрд. куб. м вода. В същото време количеството на постъпващите води ще бъде ограничено от язовира в Етиопия. Според експертни оценки след завършване на строителството на ВЕВВ, Египет в продължение на шест години, необходими за запълване на водохранилището, ще получава средно с 30% по-малко от ежегодната си норма, а след това с 20% по-малко, при което производството на електроенергия от Асуанската ВЕЦ ще намалее с близо 40%. До 60% от селскостопанските земи се очаква да бъдат необработваеми.

В отговор на обвиненията, властите в Адис Абеба разглеждат египетската позиция като „непонятна”, а изразените опасения като неоснователни. Те смятат, че няма смисъл да се настоява за прекратяване на строителството на язовира и това не подлежи на преговори. В същото време управляващите в Етиопия предупредиха Судан и Египет, че в продължение на няколко години ще се наложи да търпят ограничения в потреблението на вода докато водохранилището се напълни.

От началото на 90-те години стана все по-очевидно, че съществуващата договорна база за Нил не отговаря на реалностите, тъй като лишава останалите страни (без Египет и Судан) от поречието на реката, от права за използване на водните ресурси за реализиране на национални проекти за икономическо и социално развитие.

Ролята на представител на засегнатите държави, настояващи за преразглеждане на договорите за Нил пое Етиопия.

Уганда, Етиопия, Руанда и Танзания подписаха през 2010 г. в Уганда споразумение за изменение на условията за разпределяне на водите на Нил, с което беше установена нова процедура за приемане на решения с обикновено мнозинство. Участниците в споразумението заявиха, че в бъдеще няма да се съобразяват с правото на Египет да възпрепятства реализирането на проекти, свързани с нилските води от страните разположени по горното течение на реката. По-късно към споразумението се присъедини Кения, а след получаване на независимост през 2011 г. и Южен Судан. Египет и Судан първоначално обявиха бойкот на новото споразумение. По-късно Судан оттегли подкрепата си за Египет и възприе позицията на Етиопия обявявайки се за строителство на водохранилището. Тази позиция на властите в Хартум беше безусловно продиктувана от прагматични съображения. Етиопия е необходима на Судан в качеството на съюзник в крайно сложния процес за установяване на взаимодействие с управляващите в Джуба. Освен това политическият и деловият елити в Судан виждат в реализирането на етиопския проект значителна икономическа изгода, тъй като той ще увеличи годните за ползване селскостопански земи и ще осигури на страната евтина електроенергия.

За изучаване на възможните последствия от строителството на ВЕВВ беше създадена тристранна комисия в състав Етиопия, Египет и Судан. Многократно бяха провеждани египетско-етиопски преговори. Това обаче не доведе до конкретни резултати. Според декларация на МВнР на Египет от януари 2014 г. етиопските власти упорито отхвърлят египетските предложения, свързани с механизма за изпълнение на препоръките на Комисията от международни експерти и отказват всякакво решение способно да сближи позициите и да помогне за излизане от кризата, предизвикана от строителството на язовира. Етиопия отхвърли предложението на Египет да намали размера на стената и обема на водния резервоар. Неотстъпчивостта на управляващите в Адис Абеба се обяснява с това, че Египет след свалянето на режима на Мубарак през 2011 г. е отслабен в резултат на вътрешната нестабилност и изострящите се икономически и социални проблеми.

По време на сесията на Африканския съюз в Екваториална Гвинея на 26 юни 2014 г., се състоя среща между министър -председателя на Етиопия и президента на Египет. Двамата лидери се споразумяха да открият „нова страница” в египетско-етиопските отношения, основана на откритост, взаимното разбирателство и сътрудничество. Беше постигната договореност за създаване на съвместна комисия, която да проучи всички аспекти на двустранните отношения.

 

Публикувано на 31 Август 2016 в 16:18 часа от
Теодор Савов


Ключови думи:Етиопия, Египет, Судан, хидроенергийни проекти, водоснабдяване, водни ресурси

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас