Проблемът за морската граница между Албания и Гърция

В последните 20 години гръцко-албанските взаимоотношения често са съпроводени от редица трудности, а понякога се стига и до изостряне на добросъседския тон. Напрежението между двете страни отново се засилва когато в началото на май 2015 г. албанското правителство изпраща до Атина протестна нота, в която призовава Гърция да промени програмата си за проучвания в Йонийско море за откриването на залежи от въглеводороди. Тирана настоява Атина да преразгледа плановете си за проучвания за изкопаеми горива в Йонийско море, защото те ще се извършат в албански териториални води. Управляващите албански социалисти твърдят, че гръцките скални островчета северно от остов Корфу нямат шелф и следователно неправилно е била предоставена на Гърция по-голяма икономическа зона от тази, на която тя реално има право. Албания също проявява интерес за извършване на проучвания в спорните територии. През 2009 г. външните министри на Албания и Гърция подписват споразумение за границата в Йонийско море и поставят в центъра на споровете 225 км2 морска площ между южния албански град Саранда и гръцкия остров Корфу. Две от общо двайсетте гръцки енергийни зони засягат тези територии. Според някои изследвания в района има залежи от 4 млрд. барела петрол и 1,5 млрд. м3 природен газ, което може да донесе около 20 млрд. евро приходи през следващите 20 години. През януари 2010 г. конституционният съд на Албания спира ратифицирането на това споразумение с основанието, че то нарушава „териториалната цялост” на сраната. През 2011 г. тогавашният гръцки енергиен министър Янис Маниатис прави обществено достъпни карти, на които се виждат плановете за проучвания, които трябва да се проведат в района. От тогава до сега обаче не е имало официална реакция от страна на Албания по въпроса, въпреки действията които се предприемат вътре в страната. Споровете между демократи и социалисти в Тирана засягат и въпроса за морската граница с Гърция, особенно след смяната на властта през юни 2013 г. През август 2014 г. дори се стига до искане от страна на външния министър на Албания, Дитмир Бушати, прокуратурата да започне разследване срещу 11 висши държавни служители, участвали в преговорите и подписването на Споразумението за морски граници. Тези действия предизвикват Гърция да „заплаши” Албания, че тя ще бъде в състояние да започне преговори за присъединяване към ЕС само след ратифициране на това споразумение. Гръцки представители тълкуват протестната нота на Албания като ясен опит за възражения по отношение на съществуващите граници между двете държави. Това е рискован ход от страна на Тирана по отношение на двустранните й отношения с Гърция. Някои анализатори виждат в това действие провокация и опит за актуализиране на въпроса за „Велика Албания”. Той отново попада във фокуса, въпреки официалните изказвания на албанските политици за обединение на албанците само в рамките на ЕС. Друга теория, породена след посещението на турския президент Реджеп Ердоган в Тирана на 14.05.2015 г., вижда подкрепата на Турция за албанските действия спрямо Гърция. По време на своята визита Ердоган се срещна и с Шпътим Идризи (Shpëtim Idrizi) - председателят на Партия за справедливост, интеграция и единство (Partia Drejtësi, Integrim dhe Unitet - PDIU). Това е политическа формация, чиято основна цел е да защитава интересите на чамите изселени от Гърция в периода след Втората световна война от областта Епир. Гръцките анализатори посочват, че конкретната среща не може да се обясни по никакъв друг начин освен като опит за подклаждане на териториалните спорове между Албания и Гърция. Официалният коментар (22.05.2015 г.) на Министерството на външните работи на Гърция след избора на Идризи за 3-ти заместник председател на парламента в Тирана също показват покачване на напрежението между двете страни. При създалите се условия гръцкият външен министър Никос Кодзяс взема решение да не участва в срещата на външните министри на страните-членки на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (SEECP), която се провежда на 22.05.2015 г.в Тирана. Но и отсъствието на гръцкия министър-председател Алексис Ципрас на срещата на върха на SEECP на 26.05.2015 г. ясно показват, че Гърция в настоящия момент има по-важни въпроси за решаване. Това може да даде приемущество на Тирана и да постави Атина в известна изолация. Опозицията в Гърция, и най-вече депутатите от Нова демокрация настояват за свикване на заседание, в което трябва да се разгледат редица актуални регионални въпроси, които пряко засягат Атина. В това число е и спорът с Албания. Междувременно на 18.05.2015 г. в Албания министърът на енергетиката и промишлеността Дамян Гийкнури (Damian Gjiknuri) обяви началото на процедурите за конкурса за изследване на нефт и газ и експлоатация в седем зони определени от Националната агенция за природни ресурси (НАПР). Това са блок 4 ,5, Думре (Dumre), Йони – 5 (Joni-5), Родони (Rodoni), Паная (Panaja) и блоk C (Block C). Като крайният срок за подаване на предложения за Йони – 5 (спорна зона с Гърция) и Родони е 25.06.2015 г. Чрез тези проучвания държавата иска да засили интереса на чуждестранни инвеститори, което да подпомогне икономиката й. Териториални спорове между двете държави се повдигат не за първи път. Изселените от Епир „чами“ периодично настояват за обезщетение от гръцкото правителство за имотите, които е трябвало да изоставят, но това искане за сега е отклонено. Албания и Гърция трябва да решат конфликта с морската граница, тъй като той може да окаже голямо влияние на бъдещите проекти за енергийни трасета и газопроводи на Балканите, които минават през двете страни. До този момент няма данни някоя от двете страните да предявява претенции към изключването на другата от тази планове. Все пак трябва да се има предвид, че за Гърция тази идея не е чужда - след като заедно с Кипър и Израел изключиха Турция от проекта за новия източно-средиземноморски газопровод.

Публикувано на 2 Юли 2015 в 15:16 часа от
Инна Гецова


Ключови думи:Гърция, Албания, морски спор

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас