Геополитическото значение на Арктика

По време на Студената война Арктическият регион е бил важна геополитическа зона за двете суперсили, където да разполагат своите стратегически оръжия и подводници. С колапса на Съветския съюз, интересът на Съединените щати към Арктика значително спада в сравнение с други региони като Близкия изток и Балканите, например. В днешно, време вниманието на все повече развити и развиващи се държави отново се насочва на север, поради няколко основни причини. Първата е промяната на климата и бавното, но отчетливо топене на ледниците. Северната полярна шапка днес е 25% по-малка, отколкото през 1979 г. Това води със себе си покачване на нивото на океана и промяна в биоразнообразието на региона, което е важна тема, подлежаща на международно обсъждане. Втора важна причина е инфраструктурна и засяга използването на северноледовитите морски пътища, които са значително по-кратки и съответно икономични. Трета основна причина е наличието на природен газ, петрол, редки полезни изкопаеми и богати рибни пасажи. Те представляват ценни ресурси, към които всяка държава се стреми.

Въпросът за разпределението на влиянието в Арктика засяга интересите на няколко силни международни играча – САЩ, Русия, Китай и ЕС. САЩ и Русия са част от региона, за ЕС той се явява съседен и съответно приоритетен, а Китай като суперсила в развитие има интереси и там. Териториално погледнато, най-големи претенции към региона би трябвало да имат държавите от т. нар. „арктическа петорка” – Русия, САЩ, Канада, Норвегия (чрез архипелагът Свалбард) и Дания (посредством Гренландия). Въпреки това, във формираният през 1996 г. Арктически съвет, членуват също Швеция, Финландия и Исландия, тъй като се намират в непосредствена близост до региона. Като наблюдатели на съвета са асоциирани ЕС и Китай. Всяка от изброените държави има интереси от предимствата на Арктика, но и разполага с различни възможности за отстояването им.
Като все още единствена суперсила, САЩ не могат да си позволят да останат безпричастни към развитието на Арктика. Вече разработените нефтени находища в Аляска започват да се изчерпват, което означава, че за Вашингтон е изгодно да инициира разработването на нови такива. Последната военноморска доктрина на САЩ от 2007 г. (A Cooperative Strategy for 21st Century Seapower) описва региона като „потенциален източник на съперничество и конфликти за достъп до ресурси”. САЩ осъзнават, че експлоатацията на арктическите енергийни ресурси ще укрепи техния енергиен баланс, но също така подкрепят по-внимателен подход към научните изследвания и добивът на полезни изкопаеми, който да не нарушава екологичния баланс. Вашингтон определено подкрепя свободното корабоплаване, защото е в плюс за американската търговия.

Русия има големи амбиции към Арктика и я обявява за зона от изключителен интерес в своята „Национална стратегия за сигурността на Руската федерация 2020”. Руската част от региона ще се превърне във важен източник на енергоресурси. През 2001 г. Москва подаде молба до Комисията за ООН за границите на континенталния шелф за удължаване на континенталния си шелф. Северният морски път е обявен от стратегията за национален транспортен коридор и всеки опит на друга държава да промени това легално статукво се възприема като заплаха за националната сигурност. Тази визия не се харесва на редица държави като САЩ и Китай, които подкрепят идеята за разширяване на международните води и зоната на свободно корабоплаване.   
Въпреки че няма пряк достъп до региона, Китай живо се интересува от неговото бъдеще и ролята, която ще има там. За целта, Пекин се ангажира с проекти, които да гарантират неговия глас. Двустранното споразумение за свободна търговия между Китай и Исландия от 2013 г. и  купуването на дялове в руските морски проекти за добив на енергоносители, показват усилия в тази насока. За Китай е изгодно запазването на териториалното статукво в Арктика или промяната му в полза на международната общност. Не се очаква да повдигне въпроса за териториалната и акваториалната принадлежност, тъй като самият Пекин има много неразрешени спорове.


Арктика е важна и за страните от Европейския съюз, тъй като от там те получават 25% от добиваните в региона газ и петрол, 80% то уловената риба край Исландия и 60% от тази покрай норвежките брегове. Арктическите държави са или членове, или важни стратегически партньори на ЕС.


Очертаващото се нарастващо значение на Арктика провокира редица държави да търсят начини да се включат във взимането на решения относно региона. Повечето държави са заинтересовани от разширяването на зоната за свободно корабоплаване и отварянето на Арктика към света. Самите арктически държави усещат нарастващият интерес и се опитват да защитят статуквото си, като най-категорична в това отношение е Русия. Евентуални спорове могат да възникнат при разрешаване на териториалния диспут между САЩ и Канада относно границата им в региона, нарастващата намеса на Китай или повишаване на транзитните такси от държави като Русия и Канада. От съществено значение ще продължава да бъде спазване нормите на действащото международно право и екологичният баланс в региона.

Публикувано на 16 Юни 2014 в 11:46 часа от
Деляна Велева, магистър "Политически науки", СУ


Ключови думи:Арктика, геополитика, Русия, САЩ, Китай, ЕС

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас