Гео

Кой ти каза, че Гео Милев не е жив?

Жив е..в нощта…

,,Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба..”

В една и съща нощ... Двама приятели с борбата си срещу статуквото загиват по един и същи начин от едни и същи хора. Но светът съществува още само като призрак.. Жив е в разстоянието между долу и горе, между Земята и небето.

В кладенеца!

Във вика на думите му.. в борбата!

Жив е , Гео!

На сцената на Народния театър виждаме оживяла приказката за тримата братя, според която хвърлят единия в кладенеца, но той слиза долу и се връща обратно. Един челен сблъсък на реалността! Там, в не така далечната 1925 година, е заровена в общ гроб, засипан с боклуци и трупове на убити кучета, мечтата за една друга, свободна България. От този общ гроб засега сме изровили само череп № 17 с прословутото стъклено око на Гео Милев – поетът, който даде видимост на тази мечта чрез списанията си „Везни" и „Пламък", през поезията и публицистиката си, в своите рисунки, с целия си 30 годишен живот, обречен на битката със старото, домораслото изкуство на България.

Забранено е – да се говори да се мисли да се пише да се чете, а най-сетне и да се живее. И в цялата тази забрана се случва чудо. Чудо за сетивата на аудиторията. Постановката, режисирана от Иван Добчев е неспирно пътуване по въжето и изтласкването на човешката длан…Един вик в мълчанието…Появили се светлосенки…незадавани въпроси. Посвещава на 120 годишнината от рождението и 90 годишнината от гибелта на Гео Милев.

Публикувано на 24 Ноември 2015 в 21:36 часа от
Яница Маринова


Ключови думи:Гео Милев, театър, годишнина,

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас