Форма на държавно управление и основни политически сили в Йордания



Форма на държавно управление и основни политически сили в Йордания

 

Според формата на държавно управление Йордания е конституционна монархия. При тази форма на управление монархът не може самостоятелно да променя конфигурацията на институциите, тъй като трябва да се съобразява с Конституцията. По същество има два стълба на тази система – монарх - титуляр на изпълнителната власт и парламент – на законодателната. Подобно на повечето конституционни монархии, Йордания има парламентарна система, при която монархът е държавен глава, който назначава кабинета и министър-председателя. След протестите от 2011 г. обаче монархът се съгласи кабинетът да се формира съгласно резултатите от проведените парламентарни избори. Държавен глава в Йордания е кралят, който споделя законодателната власт с парламента.

Хашемитско кралство (Йордания) е суверенна държава, която е разделена на дванадесет провинции, най-голямата от които е Аман. Йордания се управлява съобразно конституция, приета от Народното събрание на 8 януари 1952 г., последно променена през 2011 г. В нея е записано, че Йордания е наследствена монархия с парламентарна система. Регламентирано е разделението на законодателна, изпълнителна и съдебна власт, и са определени правата и задълженията на гражданите.

Изпълнителната власт в Кралство Йордания е в ръцете на краля и неговия съвет на министрите (кабинета). Кралят упражнява изпълнителната власт като посочва министър-председател, който след това съставя Министерски съвет, отново назначаван от краля. Министър-председателят и кабинетът трябва да бъдат одобрени от Долната камара на парламента - Камарата на депутатите. Изпълнителната власт в лицето на кабинета е отговорна пред парламента. Затова ако Камарата на депутатите гласува вот на недоверие на министър-председателя, той заедно с целия си кабинет трябва да се оттегли. Долната камара може да гласува срещу индивидуалното отстраняване от длъжност на министър. Кралят назначава членовете на Горната камара на парламента, известна като Асамблея или Сенат. Фактът, че същинската изпълнителна власт е в ръцете на краля не означава, че въпросите на регионално ниво също се решават от него. Йордания е разделена на дванадесет административни единици, всяка управлявана от губернатор, който е посочен от краля и отговаря пред него. Законодателната власт се упражнява от двукамарното Народно събрание.

Според член 28. от Конституцията тронът на Хашемитско кралство е наследствен и се заема от династията на крал Абдула Бин Ал-Хюсеин като властта се предава на най-големият син от следващото поколение. Кралят е държавен глава и не е отговорен пред нито един политически орган. Във функциите му влиза приемането, обнародването и отхвърлянето на закони. Той осъществява връзка със законодателната власт – може да разпусне парламента, да съкрати или увеличи продължителността на парламентарната сесия. Ако реши да наложи вето на закон, приет от парламента, парламентът от своя страна може да го преодолее ако събере 2/3 от вота на депутатите от двете камари. За последен път това се случва през 2009 г. Кралят назначава представителите на Сената.

Представителите на съдебната власт се избират от краля – той може да назначава и освобождава всички съдии с декрет. Сред останалите пълномощия на краля са одобряването на изменения на Конституцията, обявяването на война и върховното командване на въоръжените сили. Всички кабинетни решения и разпореждания на съда се издават от негово име. Кралят издава заповеди за провеждането на избори за Камара на депутатите. Той назначава министър-председателя и може да го освободи от длъжност  или да приеме оставката му. Министрите се назначават и освобождават от краля по предложение на министър-председателя.

Министър-председателят и министрите подписват решенията, взети от Съвета на министрите, които се ратифицират от краля. Министър-председателят и министрите са колективно отговорни пред Камарата на депутатите във връзка с публичната политика на държавата. Кабинетът има законодателна инициатива. Съществува конституционен механизъм, според който временно законодателство може да се издава от кабинета в случаите, когато парламентът е бил разпуснат или не е в заседание. Настоящият министър-председател е Абдула Енсур, който встъпва в длъжност през 2012 г.

Законодателната власт се представлява от двукамарното Народно събрание (Меджлис ал-Умма). Състои се от Камара на депутатите (Меджлис ал-Нуаб) и Асамблея на сенаторите (Меджлис ал-Ааян). Камарата на депутатите, въпреки че е орган, избран от народа, има ограничени законодателни функции – одобряване, отхвърляне и изменение на законодателството с много малки правомощия за иницииране на законодателство, като не може да постановява закони без одобрението на Асамблеята.

Камарата на депутатите има 150 членове, които се избират от гласаподавателите в едномандатни избирателни райони с 15 места, запазени за попълване от жени от специална електорална колегия, други 9 – за християни и 3 за чеченската общност. Според новия изборен закон местата в Долната камара на парламента, определени за политически партии се увеличават от 17 на 27, което означава, че на независимите кандидати се полагат 123 места. Това е единственият политически орган в Йордания, който се избира директно от народа. Мандатът му е 4 години или предварително приключва работата си, когато монархът реши да го разпусне. Повечето депутати от Долната камара не принадлежат към определена партия.

Асамблеята се състои от 60 членове, назначавани от краля и е отговорна пред Камарата на депутатите, които могат да бъдат отстранявани с вот на недоверие. Асамблеята съветва Камарата на депутатите по основни политически въпроси и заедно двете камари възпират властта на краля. Мандатът на Асамблеята също е 4 години, като беше подновен през 2010 г. Настоящ президент на Асамблеята е Заид ал-Рифаи.

Политическите партии функционират в Йордания от 1992 г., когато се слага край на военното положение от краля. След създаването на закона за политическите партии от 2008 г., много партии се закриват и също толкова нови се регистрират. От 2011 г. насам (Арабската пролет) броят на политическите партии расте, като по време на последните парламентарни избори през 2013 г. има 30 регистрирани партии. Повечето от тях се придържат към традиционната ислямистка, панарабска, центристка и консервативна идеология. Според последните избори за парламент от 23 януари 2013 г. най-много от местата се попълват от независимите кандидати, като техните принципи не отговарят на идеологиите на политическите партии, а се основават на предаността към семейството и рода. От политическите партии водещо място заема Мюсюлманската центристка партия. Опозицията заема 25% от местата в парламента. Една от слабостите на политическия живот в Йордания, е че по-голямата част от политическите партии нямат конкретна платформа или визия за реформа.

Ислямски фронт за действие (ИФД) е най-голямата партия в Йордания и се идентифицира с мюсюлманите-сунити - 92% от населението на страната. Създадена е през 1992 г. (в началото на новия политически живот в страната). Тя е най-организираната, най-добре финансираната и най-влиятелната политическа партия в Йордания. Партията има силни връзки с Мюсюлманско братство – единственият политически сегмент, който функционира легално през периода на военно положение в страната. Основните принципи на партията съответстват на принципите на ислямския закон – шариата. Обявява се против враговете на нацията – ционисти и колониалисти, подкрепя създаването на палестинска държава. Най-голяма подкрепа печели от профсъюзите и академичните среди. От създаването си винаги е печелела най-много места в парламента с изключение на 1997 г., когато бойкотира парламентарните избори. През 2010 г. и 2014 г. също бойкотира изборите, обявявайки се против изборния закон, който според тях „намалява влиянието им”. Лидер на Ислямски фронт за действие е Шеикх Хамза Мансур.

Партията, която заема най-много места (3) в Камарата на депутатите е Мюсюлманската центристка партия (МЦП). Основана е през 2001 г. като в състава й са включени бивши членове на ИФД, както и независими ислямисти. Тази партия е по-умерена в идеологическата си позиция от ИФД. Основните принципи на партията включват политически плурализъм, разделение на властите, свобода на медиите, увеличаване на демокрацията в страната. Лидер е Марван ал-Фаури.

Националната обединена партия на Йордания е създадена през 2012 г. Тя е сред най-новите партии на политическата сцена в страната. Целите на младата демократична партия съвпадат с тези на представителите на МЦП. Заема 2 места в парламента.

Публикувано на 4 Декември 2014 в 16:51 часа от
Стефани Грозданова


Ключови думи:Йордания, форма на държавно управление, политически сили

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас