Форма на държавно управление и основни политически сили в Пакистан

    Пакистан не е най-често обсъжданата държава в новините, но в никакъв случай не бива да бъде подценявана. Въпреки че тя се свързва най-масово с Индия и Кашмир, тази страна има далеч по-интересни неща, които някак остават на заден план.
Пакистан се намира на ключовата позиция между Близкия Изток, Южна и Централна Азия, заобиколена от Афганистан, Китай, Индия и Иран.  Тя е втората най-голяма по население мюсюлманска държава, а също така е и шеста по население в света.
     Често раздирана от проблеми като тероризъм, бедност и неграмотност , държавата все пак приспада към категорията „развиващи се страни“ и членува в ООН и Г-20. Тя е една от държавите, които развиват атомна програма.


    В периода 1941-1971 г. Пакистан е разделен на две части – Източен и Западен. След обявяването на независимостта си през 1947 г., държавата се изправя пред много предизвикателства, поради все по-често появяващите се различия между двата региона. Повод за вътрешна нестабилност е определянето от „Бащата на нацията“ Мохамед Джина на един единствен официален език – урду, без да се зачита фактът, че в източен Пакистан най-говорим е бенгалският. Последвалите простести водят до налагането на военен режим и начело на държавата след преврата застава фелдмаршал Аюб Хан. Той води полтика на сближаване с ООН и Запада, Пакистан се присъединява и към военно-политическите организации СЕАТО и СЕНТО.  


    През 1965 г. избухва Индо-пакистанската война за Кашмир, която завършва без особен резултат и за двете страни. През 1970 г. се провеждат демократични избори, чрез които се отличават най-силно подкрепяните партии в двете части на Пакистан. Пакистанската народна партия на Зулфикар Али Бхуто взима превес в запада, а Гражданско движение на Шейх Миджибур Рахман – в изтока.  Резултатите от изборите влияят още повече върху поляризирането на отношенията на пакистанците. След редица безрезултатни преговори между Бхуто, Рахман и Хан избухва гражданска война. Като резултат Източен Пакистан се обявява за независим и се нарича Бангладеш.

 


Отново следва конфликт с Индия, който този път завършва с поражение за Пакистан. Яхия Хан подава оставка и негов „наследник“ става Зулфикар Али Бхуто. През 1973 г. Националната Асамблея приема нова Конституция. Бхуто става Министър-председател, а FazalIlahi Chaudhry – президент.
 
Конституцията от 1973 г. обявява Пакистан за федерална република, разделена на четири провинции. Законодателният орган е двукамарен парламент.
Спред нея държавен глава е президентът, който действа по препоръка на минитър-председателя. Той може да бъде отстранен при наличието на физическа или психическа нестаблиност, нарушаване на Конституцията, или чрез гласуване с 2/3 мнозинство от Парламента. Президентът се избира чрез тайно гласуване на избирателната колегия, съставена от членовете на Сената, Националната Асамблея и Провинциалните събрания. Той трябва да бъде мюсюлманин, на поне 45 години, квалифициран да бъде избран за член на Националната Асамблея. Президентът заема поста си 5 години, като може да бъде назначен общо за два мандата. Той може да назначава главния прокурор, съдиите, както и управителите на провинциите.


Президентът назначава премиерът като го избира от членовете на Националната Асамблея. Министър-председателят трябва да има подкрепата на мнозинството от Камарата. Той управлява съвместно с Федерален кабинет, който се назначава от президента по препоръка на премиера.
Законодателната власт е съсредоточена в двукамарен парламент - Сенат и Национална Асамблея.
Членовете на Асамблеята се избират от всеки гражданин, навършил 18 години. Местата в парламента се разпределят между четирите провинции, като броят им зависи от жителите в дадения регион. 272 депутата се избират пряко за срок от 6 години. Въпреки че по-голямата част от членовете са мюсюлмани, около 10 места се пазят за малцинствените групи (християни, хиндуисти, перси, кадаяни) и 60 места - за жените.
Сенатът е постоянен законодателен орган с равно представителство от всяка от четирите области. Той се състои от 100 сенатори, които се избират за срок от 6 години от Провинциалните събрания като 1/3 се обновява на всеки 2 години.

    Pakistan Peoples Party Parliamentarians (PPPP) е най-голямата парламентарно представена партия. Тя се определя като ляво-центристка партия, въпреки че се отнася по-скоро към центристките. Основана е от Зулфикар Али Бхуто. През годините PPPP се ръководи и от други членове на семейството Бхуто – Беназир Бхуто, от синът й Билавал (Bilawal). Партията е ръководила четири пъти страната, а в момента е най-голямата партия като цяло. Може да се каже, че PPPP е единствената партия, която има подкрепа във всички провинции на Пакистан.
    Pakistan Muslim League Nawaz (PML-N) е втората по големина партия в Асамблеята, определяща се като дясно-центристка. Тя е основана 1962 г. като наследник на Мюсюлманската лига. Нейният лидер е Наваз Шариф. Подкрепата им главно е съсредоточена в Северен и Централен Пънджаб Punjab, по-малко в Khyber Pakhtunkhwa и Sindh.     
Pakistan Muslim League (PML-Q) е друга центристка партия, създадена през 2001 г., когато Пакистанската Мюсюлманска Лига се разделя на няколко фракции. Партията подкрепя бившия президент Первез Мушараф, който през 2001 г. прекратява управлението на правителството на Наваз Шариф.
      Muttahida Qaumi Movement (MQM) е либерална и прогресивна партия, основана през 1992. В началото тя е била студенстка организиция на говорещите урду в района на Карачи. В момента е част от управляващата коалиция.
     Awami National Party (ANP) е лява партия, отдавна присъстваща на политическата сцена под различни имена. Тя се свързва със застъпването си за секуларизъм, икономически егалитаризъм и демократичен социализъм.
      Pakistan Tehreek-e-Insaf (PTI) е основана 1997 г. от  Имран Хан и е позната като Движение за справедливост (Movement for Justice). Тя е най-бързо разрастващата се партия в последните три години.


На пръв поглед Пакистан дава вид на обикновенна мюсюлманска държава, залагаща главно на регилията и традициите. Но всъщност тя е далеч по-либерална. Правото на жените да гласуват, представеността им във властите, както и фактът, че Беназир Бхуто е първата жена в ислямския свят, избрана да бъде министър-председател -  всичко това означава, че Пакистан е насочена към прогреса и има решимостта да „стъпи“ на религията, но не и да се ръководи само и единствено от нея.

Публикувано на 1 Декември 2014 в 18:36 часа от
Лора Андреева


Ключови думи:Пакистан, форма на държавно управление, политически сили

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас