Форма на държавно управление и основни политически сили в Чили

 

Чили е република с президентско управление. От 1932 г. до сега страната се ръководи демократично, с изключение на период от 17 г., до 1990 г., когато се отбелязва краят на управлението на военните, начело с Аугусто Пиночет.

Съвременната Конституция на Чили е одобрена чрез Национален референдум през септември 1980 г., в рамките на военното правителство, като влиза в сила през месец март на следващата година. Оттогава тя е променяна многократно, като последният път е през 2011 г.

Според основния закон на страната, президентът е едновременно държавен глава и ръководител на правителството. Изпълнителната власт се упражнява от президента, който пряко отговаря за правителството и държавната администрация. Законодателната власт се осъществява от Националния конгрес, състоящ се от Камарата на депутатите и Сенат, който има право да гласува закони. Съдебната власт е независима от изпълнителната и законодателната власт. Конституционният съд осъществява контрол за конституционното управление на страната.

През септември 2005 г., тогавашният президент Рикардо Лагос подписва закон, приет от Конгреса свързан с някои поправки в Конституцията като премахване на позициите на назначените сенатори и елиминиране на пожизнените сенатори, предоставяне на повече правомощия на президента (включително да извършва кадрови промени във въоръжените сили самостоятелно) и намаляване мандата на президента от 6 на 4 години. Конституцията на Чили не позволява два последователни мандата на един и същи кандидат.

Поради факта, че страната е президентска република, на президента са предоставени значителни правомощия. Постът може да бъде зает от гражданин на Република Чили, на не по-малко от тридесет годишна възраст, отговарящ на условията, необходими за избирането на член на Камарата на депутатите. Президентът не може да напусне територията на републиката по време на неговото управление, без разрешението на Конгреса. На президента е възложено администрирането и управлението на държавата и неговата власт се простира до всичко, свързано с опазването на обществения ред и външната сигурност в съответствие с Конституцията и законите на страната. Държавният глава участва в изготвянето на закони в съответствие с Конституцията и ги обнародва, издава наредби и постановления, когато счете за необходимо, при изпълнението на законите, разширява редовните сесии на Конгреса и може да свиква извънредни заседания. Освен това следи за изпълнението на служебните задължения на съдиите и другите служители на съдебната власт, назначава членовете на съдебната власт и висшите съдилища. Сред другите правомощия на държавния глава са разпореждане с ВС на страната, отпускане пенсии и надбавки на вдовици и сираци, поддържане политически отношения с чужди държави, обявяване на военно положение в една или повече области, при заплаха за сигурността на територията и населението на Чили и др.

Към настоящия момент президент на страната е Мишел Башле, като в края на 2013 г. тя печели изборите за втори път (заема поста за първи път през 2006 г., което я прави първата жена-президент в историята на Чили.). Тя е представител на Чилийската социалистическа партия.

Чили е разделена на 60 избирателни района, като във всеки един от тях се избират по двама депутати – един от управляващата партия и един от опозиционната. Така се сформира Камарата на депутатите, с общо 120 членове. В случай, че „партията победител” е спечелила с двойно повече гласове пред опозицията, то тази партия избира и двамата депутати от съответния район. Тази особеност на избирателна система на страната, известна още като биноминална, цели да намали влиянието на малките партии и ограничи присъствието им в парламента. Членовете на Камарата на депутатите се преизбират на всеки 4 години, колкото е и мандатът на държавния глава.

Сенатът се състои от 38 представители, които се избират пряко от гражданите на страната, като всеки сенатор заема поста за срок от 8 години.

Конгресът ежегодно одобрява или отхвърля доклада за изразходването на средствата, предназначени за поддържане на публичната администрация, представлявана от правителството, резолира пътуванията извън страната на държавния глава, приема или отхвърля оставката на президента и насрочва нови избори.

Съдебната система на Чили включва апелативен съд, система от военни съдилища, Конституционен съд и Върховен съд, който е най-голямата юридическа инстанция в страната и в състава му влизат 21 съдии. Съдиите се назначават от президента и са с доживотен мандат.

Чили се характеризира с многопартийна избирателна система. Сред водещите партии са Независимият демократичен съюз (UDI) - дясна, консервативна и Националното Възраждане (RN) - либерална, консервативна, дясноцентристка. Двете и други по-малки движения, формират коалиция от десни партии, наречена „Алианс за Чили”.

Друга важна политическа партия в Чили е Християндемократическата партия, която се позиционира в центъра на политическия спектър. В основата на нейната идеология е залегнал "християнският хуманизъм". През цялата си история отразява интересите на голяма част от средната класа и бизнес средите.

„Партията за демокрация” (PPD) е лявоцентристка политическа сила. Изповядва традициите на демократичния социализъм и либералния прогресивизъм.

Социалистическата партия на Чили (PS) е ляво-центристка политическа сила.

Освен тези водещи партии, в Чили има множество малки партии, без особена роля, поради последните промени в Конституцията на страната.

На последните избори, проведени в Чили на 17 ноември 2013 г., печели представителката на Социалистическата партия – Мишел Башле с приблизително 47% от общия вот, следвана от Евелин Матеи с 25 % и Марко Енрикес – Оминами с 11% , и двамата представители на десни партии. Тези резултати налагат провеждането на балотаж, при който на 15 декември за президент е избрана Мишел Башле, с доверие от 62-63%. Чилийците избират и нов състав на Камарата на депутатите и Сената, заедно с избора на президент.

„Nueva Mayoría” или коалицията на партии, поставени в ляво на политическия спектър, заемат повече места в двете камари на чилийския конгрес. В Камарата на депутатите има 67 представители, с 10 повече в сравнение с изборите през 2009 г. и 21 от 38-те места в Сената. Опозицията или консерваторите разполагат с 49 места в Камарата на депутатите  и 15 – в Сената. Тези резултати отчитат едно от най-слабите представяния на десницата в Чили от около 20 години насам.

Наблюдава се растящо разочарование от политическата класа и понижаване на избирателната активност като цяло.

Мишел Башле заема поста си от месец март тази година. Умерената социалистка залага на амбициозна програма, включваща редица реформи по отношение на острото неравенство в доходите на населението. Независимо, че страната е една от най-богатите в Латинска Америка, милиони чилийски граждани недоволстват срещу разпределението на благата и образователната система в страната.

 

 

Публикувано на 9 Декември 2014 в 17:36 часа от
Диана Аспарухова


Ключови думи:Чили, форма на държавно управление, политически сили

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас