Европейското бъдеще на Сърбия

На 21-ви януари Европейския съвет и сръбското правителство, оглавявано от Ивица Дачич официално дадоха старт на преговорите за присъединяване на страната към Европейския съюз (ЕС). Сръбския премиер ясно заяви, че неговата цел е Сърбия да стане част от ЕС във възможно най-кратки срокове.  Парламентарните избори проведени в средата на м. март промениха коренно разпределението на влиянието на основните политически субекти, но това малко вероятно ще повлияе негативно на курса поет от Дачич. Новият сръбски министър-председател Александър Вучич спечели абсолютно мнозинство в Скупщината именно чрез обещания за про-европейски курс и радикални икономически реформи.

 

Пътят на Сърбия към еврочленство няма да е лесен. Новото правителство на страната тепърва ще се сблъсква с асиметричния подход при преговорите, който ЕС налага на всички кандидат-членки. Условията допълнително ще се усложнят от скептичните настроения в общността по отношение на ново разширяване на съюза. Негативният пример от присъединяването на Румъния и България, пък ще доведе до по-стриктно наблюдение на изискваните реформи и реално отчитане на постигнатите резултати.

 

Отношението на сръбското общество към темата за присъединяването не е еднозначно. Изследване  на общественото мнение, проведено в края на февруари показва, че 54% биха подкрепили на референдум присъединяването на страната към ЕС. По-дълбокото вникване в проблематиката, показва, че меката сила на ЕС не е движещия мотор в европейските аспирации на страната. Сред сръбското население все още тлее раната от процеса на разпадане на бивша Югославия, в който европейските страни имаха дейно участие. От ключовo значение ще е способността на сръбския политически елит да убеди своите граждани, че ЕС ще донесе повече ползи за страната отколкото загуби.

 

Основните причини за консолидацията на сръбския политически елит около идеята за европейското бъдеще на страната са свързани с икономическите реалности, които поставят Сърбия в незавидно положение. Държавата беше засегната много тежко от световната икономическа криза. Безработицата в Сърбия към края на 2013г. е 21% , външния дълг нарасна двойно и достигна 61% от БВП , а прогнозата за бюджетен дефицит от 7,1% през тази година не дава основание да се смята, че страната бърза да предприеме тежки икономически реформи. В един момент обаче, сръбското правителство ще трябва да свие раздутия си публичен сектор, което ще се усети най-болезнено от обикновените граждани.

Въпреки че Съюза е в криза, неговия огромен общ пазар все още остава притегателна сила. За Сърбия свободния достъп до него означава повече чуждестранни инвестиции и нарастване на търговията, от което икономиката има огромна нужда. Дори и като кандидат-член Сърбия е абсолютно зависима от търговките си отношения с европейския пазар поради факта, че над 60% от целия внос и износ на страната е предназначен и съответно идва от Европейския съюз.  Допълнителен стимул ще бъдат европейските фондове, които ще предоставят на страната огромен ресурс за капиталови инвестиции в инфраструктура и публични политики.

 

Икономическите ползи от членството на страната в съюза, ще бъдат възможни за сметка на голяма политическа цена. Компромисът между Прищина и Белград е в основата на европейското бъдеще и на двете страни. Сърбия все още формално не признава независимостта на Косово. Въпреки това първите стъпки към нормализиране на отношенията бяха направени чрез подписването през април 2013 г. на споразумение  изглаждащо редица спорни въпроси около статута и правата на сръбското малцинство в Косово. Отстъпките, които сръбското правителство направи тогава, бяха възможни благодарение на изключителната прагматичност на бившия сръбски премиер Ивица Дачич, който даде ясен сигнал , че истинска нормализация е постижима. Година по-късно между двете страни се разменят обвинения  в неспазване на срокове по изпълнение на споразумението, с което се поставят препятствия към по-нататъшния преговорен процес.

 

От геополитическа перспектива европейския курс на Сърбия може да повлияе на отношенията и с Русия. Александър Вучич вече заяви, че политиката му ще се старае да балансира между Русия и ЕС, но това едва ли е успокоение за Владимир Путин. С преобладаващо русофилско население в Сърбия, Кремъл може реално да упражнява натиск, който да дестабилизира страната. Споразумение между двата братски народа по отношение на европейската интеграция е възможно, ако бъде прекъсната всякаква възможност Сърбия някой ден да влезе в НАТО . Членството на Сърбия в Европейския съюз, може да бъде разглеждано от Русия, не като загуба, а като възможност. Възможност да бъде интегриран в европейското семейство съюзник, който пряко да влияе върху европейските политики.

 

Неизползването на голямото политическо доверие към новото сръбско правителство може значително да забави европейската интеграция на страната. Излизането на Сърбия от международния неутралитет ще я направи по-уязвима, но към момента това е единствения избор, който дава някаква перспектива за развитие на страната.

Публикувано на 23 Април 2014 в 21:40 часа от
Никола Влахов


Ключови думи:Сърбия, Европейски съюз, ЕС, Косово

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас