Европейската сделка с Турция

След двудневни преговори Европейският съюз и Турция постигнаха компромисно споразумение с цел намаляване на мигрантския поток от Средния изток към Европа. Страните, участвали в това споразумение са всички 28 страни-членки на Европейския съюз и Турция. Споразумението влезе в сила на 20-ти март. Остават много отворени въпроси затова дали действително споразумението е легално, спрямо условията на международното право и дали подписалите страни ще имат достатъчно силна политическа воля за да изпълнят точките от споразумението. А какви всъщност са те?

За момента, Европейският съюз и Турция са постигнали споразумение относно няколко ключови стъпки за успешно прилагане на споразумението. Общите опорни точки са, че Европейският съюз може да изпраща обратно мигранти, те също така се споразумяха за изпращане на допълнителна финансова помощ за Турция, ускорени преговори за присъединяването на страната в Европейския съюз, както и безвизово пътуване на турските граждани в Съюза.

Основната точка от споразумението между Турция и Европейския съюз е идеята, че за всеки сирийски мигрант върнат обратно от Европа, Европейският съюз ще приеме друг сирийски бежанец директно от лагерите в Турция.  Лимитът за това споразумение е приемането на 72 000 сирийски бежанци в Европа, когато този лимит се достигне, страните ще трябва да преговорят отново. Юридическите препятствия пред тази част от споразумението е, че  Турция не е пълноправен член на Конвенцията от Женева, тя не предоставя на сирийските бежанци убежище, а само по-нисша форма на международна защита. Отношението на Турция спрямо бежанците също остава под въпрос, защото държавата не отговаря на критериите за сигурност, зададени от международното право. Турското правителство предоставя ограничени права на сирийските бежанци, а въпросът за мигранти от други страни като Ирак и Афганистан остава без отговор, както и дали те ще бъдат върнати обратно в техните страни. По време на последните преговори Турция заяви, че ще се отнася към всички мигранти спрямо условията на международното право, но за да успее да изпълни това, тя ще трябва да направи промени в своето законодателство, за да подсигури качеството на живот на мигрантите на нейна територия. Ако страната не предприеме политически мерки в тази насока, това би било още едно препятствие за легалното прилагане на споразумението между нея и Европейския съюз.

Поради тази причина Европейският съюз задейства процедурата за предоставяне на допълнителни 3 билиона евро финансова помощ за мигрантите . Това финансиране идва и с допълнителни условия от страна на Европейския съюз към Турция – страната трябва да предостави конкретен план и идеи за разпределянето и изразходването на тези средства.

Ускоряването на преговорите за присъединяване на Турция към Европейския съюз е другата точка, за която страните постигнаха споразумение. Турция насочва усилия за присъединяване към Европейския съюз от десетилетия, защото го вижда като инструмент за бърз икономически растеж. Прогресът на преговорите с Европейския съюз протича изключително бавно, главно поради обтегнатите отношения на страната с Кипър, които датират още от 1974 година, когато турски военни сили окупираха част от Кипър, по време на конфликт между гръцкото и турското общество на острова. В резултат на това Кипър се раздели на две части – световно признатата южна част на острова и изолирана северна част, призната единствено от Турция.

Още от присъединяването си към Европейския съюз през 2004 година Кипър се противопоставя на преговорите между Брюксел и Анкара за присъединяването на Турция към Европейския съюз. Основният проблем е отказът на Турция да признае правителството в Никозия за единствената легитимна власт на острова, както и отказът за предоставяне на равноправен достъп до турските пристанища и летища, до които останалите европейски страни имат достъп. Как би реагирала Турция за този въпрос и как би убедила Кипър да не използва своето право на вето остава важна точка в бъдещето прилагане на споразумението. Кипър заяви своята позиция, че Турция не трябва да се възползва от ролята си в бежанската криза за отстъпки в преговорите си за присъединяване към Европейския съюз.

Ако въпросът за отношенията между Кипър и Турция е от десетилетия, това важи и за притесненията относно спазването на човешките права. Според Европейската конвенция за правата на човека, бежанци, на които е отказано убежище в Европа могат да бъдат върнати единствено в страна, която е безопасна и може да гарантира техните основни човешки права – достъп до здравеопазване, образование и работа. Някои експерти от ООН изразяват своите притеснения относно това, дали Турция е безопасна страна за бежанци, на които им е отказано убежище в Европейския съюз. Едната причина е, че Турция не предоставя убежище на сирийските бежанци, а само по-нисша форма на международна защита. В същото време, активистите за човешки права, както и голяма част от международните организации в тази сфера твърдят, че Турция няма как да предостави работа, образование и здравеопазване за всички бежанци на нейната територия. Поради тази причина планът на Европейския съюз да връща бежанци обратно в Турция беше посрещнат с недоверие от част от страните-членки.

Президентът на Литва се изказа по-рано тази седмица, че споразумението е „на ръба на международното право“. Според германския канцлер Ангела Меркел Турция трябва да изпълни всички международни стандарти за да може да се изпълни споразумението. В Италия и Белгия също така има съмнения за посоката, в която се развива турската политика, в частност ограничаване на свободата на медиите  и притесненията относно спазването на човешките права в Турция.

Още една причина Европейския съюз да забавя преговорите с Турция за присъединяването и е притеснението относно големия поток от турски работници към Западна Европа. Този проблем се завърна сега, когато Турция иска възможността за своето над 70 милионно население да може да пътува безвизово в Шенгенската част на Европа. Това не се е случило за момента, защото част от европейските държави имат известни резерви относно реакциите в собствените си страни, особено от антиимигрантските партии, които добиват все по-голяма обществена подкрепа.

Както всички преговори за присъединяване към Европейския съюз, така и сега изискванията към Турция са да въведе биометрични паспорти и да изпълни всички 72 условия, едно от най-важните от които е Турция да промени своята визова политика и да затрудни мигранти да влизат в Турция от трети страни. Но дори това може би няма да е достатъчно, за да убеди част от страните-членки на Съюза. Франция е доста резервирана в това отношение, след терористичните атаки в страната от изминалата година и последвалата от това политика на временно затваряне на границите си.

За да успее да приложи споразумението на своята територия, Европейският съюз ще трябва да създаде функционираща система за разпределяне на бежанци на територията на останалите страни-членки в Гърция. За това ще са нужни около 4000 души експертен персонал – съдии, гранични пазачи, преводачи и социални работници. Но намирането на европейски страни, които да приемат бежанци може би няма да е толкова лесна задача. През изминалата година, европейските държави се споразумяха да преразпределят хилядите бежанци, достигнали Гърция и Италия на територията на Европейския съюз. Но на практика само няколко стотици бежанци бяха преразпределени. Ще успеят ли сега страните-членки на Европейския съюз да постигнат това, което не успяха да постигнат напълно през 2015-та година?

Унгария ясно заяви своята позиция, че не е готова да приеме квоти, както гласеше това споразумение. Други страни от Централна и Източна Европа също са против. За да проработи този план за преразпределение на бежанци трябва да се установи така наречената „коалиция на желаещите“ – страни-членки, които са готови да приемат сирийски бежанци. Германия и Нидерландия са водещите страни в тази насока, но те ще имат нужда от подкрепата на собствените си общества, както и на още европейски страни.

Въпреки всички трудности, има доста основателни причини защо всички страни искат да спазят това ключово споразумение. Европейският съюз като цяло иска да върне контрола си върху бежанската криза и да намери нов начин, по-който да укрепи кохезионните действия на страните-членки за справяне с кризата. Докато бежанската криза остава нерешена за поредна година това може да се отрази и на резултатите от предстоящия референдум във Великобритания за оставането ѝ в Европейския съюз. Ситуацията в Германия също е усложнена след слабото представяне на Християндемократическия съюз на Меркел на последните местни избори. Политиката, която води Меркел стана причината за рекордно високия резултат на дясната популистка партия Алтернатива за Германия и влошаването на отношенията на страната  с Австрия. Останалите европейски лидери искат да покажат на своя електорат, че могат да защитят европейските граници, притеснени от това, да не ги последва същата съдба като Ангела Меркел и възходът на антиимигрантските партии в Европа.

Публикувано на 31 Март 2016 в 15:29 часа от
Павел Петров


Ключови думи:Евопейски съюз, Турция, сделка, бежанска криза, външна политика

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас