Евразийската идея – част II


Исторически поглед към евразийската интеграция


С разпада на Съветския съюз в края на XX век, сред общественици и политици от някои бивши съветски републики, възниква идеята за възстановяване на тясната интеграция. В началото на XXI век идеята за постсъветска евразийска интеграция и новото евразийско начало получават широко разпространение. Първи детайлен проект за подобно сближение е проектът „Съюз на съветските републики от Европа и Азия“, предложен още преди разпада на СССР от видния академик Александър Сахаров. След края на СССР друга форма на конфедеративно обединение не е била реализирана, а се създава само международно обединение с наченки на интеграция – ОНД. Бившите съветски републики, обаче, се нуждаят от по-здрави връзки помежду си, както и от стабилност и взаимопомощ, за да оцелеят и да си осигурят позиции в новия многополюсен свят. Ето защо, както вече бе споменато през март 1994 г. Нурсултан Назарбаев дава идеята за създаване на Евразийски съюз (ЕАС). Той трябва да се учреди от 5 републики – Русия, Казахстан, Беларус, Киргизстан и Таджикистан. След това към Съюза могат да присъединят и други държави, например Армения и Узбекистан, както и самопровъзгласилите се постсъветски държави Абхазия, Южна Осетия, Приднестровието, Нагорно-Карабахската република. Освен провеждането на съгласувана пазарна политика и политика по сигурността, целта на ЕАС предвижда и създаване на ред наднационални координационни структури, които изцяло да отговарят на потребностите за развитие на новите независими държави. На 20.01.1995 г. се сключва Договор за Митнически съюз между Русия, Казахстан и Беларус, а на 29.03.1996 г. – Договор между Беларус, Казахстан, Киргизстан и Русия за задълбочаване на интеграцията в икономическата и хуманитарната сфера и се учредява Митническия съюз. Договорът влиза в сила на 6.01.1997 г., а през 1998 г. към него се присъединява и Таджикистан. Митническият съюз за съжаление не успява реално да заработи по обективни и субективни причини. Полученият, при тези първи стъпки за сближаване, опит е необходим за изработването н последващи ефективни стратегии за поетапно сближение на държавите, които в най-голяма степен са готови за интеграцията.

На 23.05.2000 г. по време на заседание на Междудържавния съвет на Беларус, Казахстан, Киргизстан, Руската федерация и Таджикистан в Минск е взето решение за създаване на нова икономическа организация с международен статут, която да притежава широки правомощия в сферата на интеграционното взаимодействия и ефективно действащи институти и механизми. На 10.10.2000 г. в Астана президентите на петте страни подписват Договор за учредяване на ЕврАзеС, който влиза в сила на 30.05.2001 г. Статут на наблюдатели в тази организация имат Армения, Молдова и Украйна. Основните направления се реализират в следните области: провеждане на съгласувана икономическа политика и взаимодействие в реалния сектор на икономиката; организиране и съвместно развитие на енергийния пазар; създаване на транспортен съюз и осъществяване на транзитния потенциал на ЕврАзеС; взаимодействие в агропромишления сектор; създаване на общ пазар на услугите; общ финансов пазар и развитие на валутната интеграция; сътрудничество в социално-хуманитарната сфера и в областта на миграционната политика; разширяване пълномощията на органите на ЕврАзеС. Регистрацията на Договора за учредяването на ЕврАзеС в Секретариата на ООН става през април 2003г.


В икономически смисъл ЕврАзеС е мащабен регионален пазар (повече от 3% от световното население), който се разполага на най-голямата територия в света (15% от обитаемата суша) и притежаващ огромна база от минерални ресурси и значителен икономически потенциал. Делът му в световния БВП се оценява на почти 4%, а износът на стоки е около 3% от световния износ. В страните-членки са съсредоточени 8,5% от проучените световни запаси на нефт, 22% запас на природен газ и въглища, повече от 20 % от световните запаси на питейна вода и ледена покривка. За страните от ЕврАзеС са характерни географска близост, устойчиви производствени, кооперационни и търговски връзки. Това е общност на много културни и исторически традиции, на социални връзки и на обща комуникационна инфраструктура. Ето защо именно тази организация се превръща в ядро на икономическата интеграция на постсъветското пространство.


Президентите Назарбаев, Медведев и Лукашенко не успяват да дочакат окончателното приключване на изграждането на Митническия съюз в рамките на ЕврАзеС и вземат решение за създаване на Единно икономическо пространство (ЕИП). На 19.12.2009 г. е утвърден Планът за действие по неговата организация. Затова за една година, вместо първоначално планираните две, е разработен и приет пакет от 17 базови съглашения, които представляват правната основа на ЕИП. Той е подписан през декември 2010 г. и ратифициран през 2011 г. През 2015 г. трябва да заработи на пълен режим. ЕИП – това е пространство, което обединява териториите на Казахстан, Беларус и Русия и в него функционират еднотипни механизми за регулиране на икономиката, единна инфраструктура и съгласуване на данъчна, парична, валутно-кредитна, търговска и митническа политика.


През октомври-ноември 2011 г. лидерите на Русия, Казахстан и Беларус представят във вестник „Известия“ програмни статии за създаване в бъдеще на Евразийски икономически съюз (ЕАИС). За негова материална и геополитическа основа служат неразривните икономически и социокултурни връзки, които представляват ядрото на интеграцията на евразийското порстранство, а за нематериална – междунационалните, междуетнически и междурелигиозни отношения на основа на принципа на цивилизационната реконструкция или с други думи развитие на етнокултурните отношения като се вземе предвид мощния културен потенциал на народите на Евразия.

Публикувано на 9 Октомври 2014 в 16:02 часа от
Елиана Иванова


Ключови думи:евразия, Русия, Казахстан

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас