Евразийската идея – част I



Евразийската идея – част I

След разпадането на СССР в края на XX век в някои от бившите съветски републики възниква потребността от „мирен развод“. В качеството на обединител и регулатор на отношенията между тях е създадена регионална международна организация – ОНД. Тя обаче не се оказва толкова добра перспектива. От 1992 до 1998 г. са приети около 1000 съвместни решения по различни направления на сътрудничество, но по-голямата част от тях остава само на хартия. Главната причина за това е, че страните – членки не желаят да ограничават по какъвто и да е начин суверенитета си, без което реална интеграция не може да бъде осъществена. Друга причина е бюрократичният характер на интеграционния механизъм, неговата тромавост, липса на контролни функции, както и отсъствието на съгласувани цели на интеграция, последователност на действията, слабата политическа воля и икономическите трудности. Необходимостта от преосмисляне на реалността, от търсене на нови пътища, откриване на национални идентичности и преустройство на държавната система са предпоставките за възникването на подобен съюз. Бившите съветски държави са изправени пред пътя към самостоятелно и независимо съществуване, който се оказва доста сложен и не лек. Ето защо първостепенна се оказва задачите да се открият онези инструменти и предпоставки, които ще обединят днес наричаните „евразийски“ държави и ще дадат тласък на силен интеграционен процес, който трябва да се превърне в приоритет и ценност за мирна и съзидателна политика в региона
Основни положения на евразийската идея

Като цяло евразийството може да бъде разделено на класическо и прагматическо течение. Всяко от тях със съответните за периода си белези и характеристики. Класическото евразийство се ражда през 20-те – 30-те години на XX век. Негови основатели са Н. Трубецки, П. Савицки, П. Сувчински, Н. Алексеев, Г. Вернадски и други, чиито идеи и проучвания полагат началото на бъдещото евразийство във формата, в която го познаваме днес. Това идеологическо течение разглежда руската култура не просто като част от европейската, а като напълно отделна цивилизация, която съдържа в себе си опита не само на Запада, но и в равна степен на Изтока. Руският народ в този смисъл не се отнася нито към европейците, нито към азиатците, а принадлежи към изцяло самобитна евразийска етническа общност. Основни принципи на класическото евразийство са: евразийската цивилизация е представена като свръхетнос, идеал за построяване на „Държава на гаранциите“ на основата на идеократична демотия и положителна съзидателна мисия, приоритет на самоидентичността на народите и противопоставяне на Западния свят, приоритет на „свобода за“ и духовното начало на личността и обществото, диалектика и синтез на противоположните начала: Запад и Изток, традиция и иновация, социализъм и капитализъм, либерализъм и консерватизъм. В своите трудове класическите евразийци разглеждат много и до днес актуални аспекти от почти всички области на обществения живот – история, социална сфера, култура, икономика, въпросите за правото и държавата. Тези разсъждения, обаче, не получават особено внимание тогава.


Прагматичното евразийство, представители на което са президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев, президентът на Русия Владимир Путин, държавният деятел Сергей Глазев, председателя на Държавната Дума Сергей Наришкин и други, получава широка популярност в началото на 2010г. след световната икономическа криза като идея за постсъветската интеграция. Прагматичният подход е свързан с формирането на мощни институционални основи. Основни постулати на тази концепция са: целесъобразност на инструментите на евразийската интеграция, приоритет на икономическото начало над всички други аспекти на интеграцията, поетапност – от най-слаба към най-интензивна форма на интеграция, готовност на страните-участници за интеграция, свобода в избора на форма и темпо на интеграцията, тя да бъде доброволна, водеща роля на държавния суверенитет; принцип от „малкото към голямото“, т.е. постепенно разширение - от двустранни отношения към многостранни съюзни договори.

Източник на прагматическата евразийска интеграция става проектът за създаване на Евразийски съюз, предложен от президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев още през март 1994г. Този проект се ражда в епоха на дезинтеграция и системна икономическа криза в страните от постсъветското пространство. В тези трудни години той въплъщава и философска идея, и практическо ръководство за действия по разширяване на взаимодействието между страните от региона с цел запазване на съществуващите в течение на продължителен исторически период икономически, политически, транспортни и социални връзки между народите от Евразия. Според проекта за Евразийски съюз основен елемент на обединение между тези страни трябва да бъдат именно икономическите взаимовръзки. Създаването на такъв съюз трябва да гарантира съгласувани подходи при провеждане на пазарни реформи, гаранция за националната сигурност на евразийските държави, тяхното съвместно включване в глобалната икономическа система.


Евразийската стратегия на Назарбаев от идея до сдобиване с практически облик извървява дълъг път. Можем да проследим етапите, оформили концептуалната и организационна основа на ЕИАС – ЕврАзеС, Митническия съюз и Единното икономическо пространство. Владимир Путин продължава да развива идеята, поставена от колегата му Назарбаев и твърди, „че създаването на Евразийски съюз ще бъде ефективна интеграция – т.е. път, който ще позволи на вървящите по него да заемат достойно място в сложния свят на XXI век. Само заедно нашите държави ще бъдат способни да се наредят сред лидерите от глобален мащаб и цивилизационен прогрес, да постигнат успех и просперитет.“

 

Публикувано на 3 Октомври 2014 в 17:01 часа от
Елиана Иванова


Ключови думи:евразия, Русия, Казахстан

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас