Еволюция на двустранните отношения между Тайван и КНР

Според договора от Шимоносеки, подписан през 1895 г. след китайско-японската война, управляващата династия Цин е принудена да отстъпи провинцията Тайван на Япония. По време на японското колониално управление в о. Тайван, в континенталната част на Азия се създава Република Китай през 1912 г. В края на Втората световна война през 1945 г. правителството на Република Китай обявява Тайван за своя провинция. Следва Гражданската война в Китай, в резултат на която правителството на Гоминдана се премества на острова. Междувременно режимът на Китайската комунистическа партия обявява установяването на Китайската народна република. Оттогава правителството на Република Китай има юрисдикция над о. Тайван и архипелазите Пенгу, Кинмен, Матсу, както и няколко по-малки островчета.

 

По време на Студената война правителствата в Пекин и Тайпе взаимно отричат своята легитимност, като всяко от тях настоява, че има юрисдикция над цял Китай (континенталната част и о.Тайван), и опитва или заплашва да използва сила за разрешаване на спора. В стремежа си да възпрат по-нататъшното разпространение на комунизма в Азия, САЩ изпращат част от военноморските си сили да патрулират в Тайванския пролив и да попречат на КНР да нахлуе в Тайван по време на Корейската война (1950-1953). Американската военна намеса кара правителството на Мао Дзeдун (Mao Zedong) да „освободи” Тайван. Едновременно с това САЩ подкрепят режима в Тайпе и представителството на Китай в Съвета за сигурност на ООН. През 1954 г. САЩ и Тайван подписват  Договора за взаимна отбрана (Mutual Defence Treaty), причина, за който е атаката от страна на КНР над управлявани от Тайван острови в близост до китайското крайбрежие. При повторната криза от 1958 г. САЩ, които са на ръба на войната с КНР, принуждават Чан Кай шъ (Chiang Kai-shek) да преустанови политиката на отвръщане на атаките на КНР. Новата тактика на Тайпе е връщането на континентален Китай посредством антикомунистическа пропаганда, основаваща се на трите народни принципа, прокламирани от Сун Ятсен (Sun Yat-sen).

 

В края на 60-те години на XX век САЩ променят позицията си в спора Тайван-КНР. Никсън разглежда Китай като ключ за стратегията за взаимозависимост в отношенията със СССР (установяване на връзка между сътрудничеството в една област и напредъка в друга). Американският президент поставя външната политика в пряка зависимост от националните интереси, което налага превръщането на двуполюсния свят в стратегически триъгълник Вашингтон-Москва-Пекин. Шанхайското комюнике от февруари 1972 г. (Shanghai Communiqué) представя позициите на САЩ и КНР по Тайванския проблем. КНР препотвърждава позицията си, че освобождението на Тайван е вътрешнополитически проблем, в който друга страна няма право да се намесва, т.е. САЩ трябва да изтеглят военните си части от острова. Пекин остро се противопоставя на действия, целящи създаването на принципите „един Китай, един Тайван”, „един Китай, две правителства”, „два Китая”, „независим Тайван” или поддържащи принципа „статута на Тайван предстои да се определи”. САЩ поддържат, че съществува един Китай и Тайван е част от него, препотвърждават интереса си от мирното разрешаване на спора от засегнатите страни и оповестяват отдръпването на американските военни сили от Тайван като крайна цел, но дават да се разбере, че ще намаляват военния контингент постепенно в съотношение със степента на напрежение в района.  През 1972 г. се извършва смяна в представителството на Китай в ООН – мястото на постоянен член на Съвета за сигурност заема КНР. Няколко години по-късно, през 1979 г. САЩ прекъсват официални дипломатически отношения с Тайпе, започват да признават легитимността на  правителството в Пекин и преустановяват военния съюз с Тайпе. През същата година САЩ приемат Закона за отношенията с Тайван (Taiwan Relations Act), с който се задължават да помогнат на Тайван да се защити при евентуална атака от страна на КНР и наблягат на мирните средства за разрешаването на спора между Тайван и КНР.

 

През 1979 г. КНР набляга на употребата на „мирни” средства за постигането на обединие – режимът на Денг Кси-пинг (Deng Xiao-ping) променя политиката спрямо Тайван от въоръжено „освобождение” към „мирно обединение” под формулата „една страна, две системи на управление”, но не се отказва от възможността за употреба на сила. В отговор на възприетата политика Тайван излиза с политиката на „трите не-та” – не на контакта, не на преговорите, не на компромиса. Стратегията на Чанг Чинг-куо (Chiang Ching-kuo) за възвръщане на континентален Китай набляга на превръщането на Тайван в „образцова провинция”, която ще покаже недостатъците на комунистическата система.


От началото на 80-те години на XX век правителството в Тайпе започва политическа демократизация и икономическа либерализация. Възприемат се по-отворени политики спрямо КНР след премахването на военното положение през 1987 г. Така се стимулират икономическия, културния и образователния обмен между двете страни на Тайванския пролив. Населението на Тайван получава правото да посети своите близки, останали в континентален Китай, за пръв път след края на Гражданската война.


 Управление на Лее Тенг-хуй (1988-2000)


След смъртта на Чанг Чинг-куо властта поема Лее Тенг-хуй (Lee Teng-hui). Новият президент се опитва да нормализира отношенията с КНР. Управниците в Тайпе продължават официално да претендират за юрисдикция над цял Китай, но признават властта в Пекин над континентален Китай и декларират, че те представляват понастоящем единствено народа в Тайван и в офшорните острови Пенгу, Джинмен и Мазу. Във вътрешнодържавен план правителството в Тайпе предприема стъпки по посока на „тайванизация”. През 1991 г. Съветът по национално обединение (National Unification Council) - консултативен орган под юрисдикцията на президентската администрация – приема „Насоки за националното обединение” (Guidelines for National Unification). Документът поддържа принципа за „един Китай, две политически единици”, признава юрисдикцията на правителството в Пекин над континентален Китай и настоява за евентуално обединение на базата на „паритет” между двете страни. Очертават се три фази, през които следва да протече обединението:

  • Фаза на обмен и взаимност: елиминиране на враждебността чрез взаимност; зачитане на съществуването на две политически единици; изграждане на механизъм за обмен между двете страни; демократизация и икономически реформи в континентален Китай; изграждане на проспериращо общество в Тайван;
  • Фаза на взаимно доверие и сътрудничество: установяване на официални канали за комуникация; разрешаване на пощенски, транспортни и търговски връзки; стесняване на разликата в стандарта на живот в двете страни; взаимни визити на високопоставени държавни ръководители;
  • Фаза на консултация и обединение: взаимно обсъждане на проблема по обединението и начертаване на конституционна система, която да изгражи демократичен, свободен и равностойнопроспериращ Китай.


В началото на 90-те години на XX век са учредени Съветът по континенталните въпроси (Mainland Affairs Council/MAC), официална агенция, отговаряща за националните политики спрямо КНР, и Фондацията за обмен между проливите (Strait Exchange Foundation/SEF), полуофициална агенция под контрола на Съвета по континенталните въпроси, занимаваща се с преговорите по споразумения и консултирането по технически въпроси с континенталните власти. Управляващите също така правят промени във вътрешното право, за да се улесни икономическото и културното взаимодействие с КНР. Правителството на Пекин на свой ред учредява полуофициалната  Асоциация за отношения отвъд Тайванския пролив (Association for Relations Across the Taiwan Straits/ARATS) и Бюрото по тайванските въпроси (Taiwan Affairs Office/TAO – правителствена агенция под контрола на Държавния съвет (State Council). Основаването на тези полуофициални агенции от двете страни на пролива позволява на правителствата да преговарят по практически проблеми без да потвърждават суверенността на другата страна.


Двете агенции провеждат предпреговори в Хонг Конг през 1992 г, но въпросът за „един Китай”, повдигнат от китайските делегатите, възпрепятства  постигането на значителен успех. Двете страни достигат до споразумението, че преговорите между тях се основават на приемането, че съществува „един Китай”, като всяка от страните е свободна да влага своя собствена интерпретация в това понятие  - това е т.нар „Консенсус от 1992 г.” ( 1992 consensus).


КНР отлага за неопределено време насрочените за юни 1995 г. преговори между двете агенции като опит за протест на поканата на САЩ за визита на тайванския президент. Едновременно с това Пекин предприема тестове на своите ракети в близост до острова, а по време на провеждането на президентски избори в Тайван засилва военните практики в района на пролива и изстрелва ракети в крайбрежните води на Тайван. По този начин цели да покаже на Тайван, че ще попречи на обявяването на независимост от Китай. В отговор САЩ изпращат два самолетоносача, заявявайки задължението си да защитят острова от комунистическа атака.  Преговорите са подновени през 1998 г, но не е постигнат прогрес по важните въпроси. Определянето на двустранните връзки като „междудържавни отношения” от страна на Лее предизвикват КНР повторно да отложи  преговорите, като заявява, че неговото твърдение за съществуването на „два Китая” е равносилно на обявяване на „независимост на Тайван”.
Въпреки неуспехите на преговорния процес, правителството в Тайпе постепенно намалява ограниченията за движението на хора, стоки, капитал и технология от Тайван към КНР.


 Управление на Чен Шуй-биан (2000-2008)


Президентските избори през 2000 г. са спечелени от кандидата на Демократическата прогресивна партия Чен Шуй-биан (Chen Shui-bian), с което отношенията между Тайван и КНР сериозно се влошават. Новата власт отхвърля съществуването на „един Китай” и желанието за преследване на обединение. Въпреки това президентът обещава да не предприема стъпки - например приемането на ново официално име на нацията – които да се изтълкуват от КНР като промяна на статуквото. Опитват се различни методи за подобряване на двустранните отношения:

  • Намаляване на ограниченията за внос и инвестиции от КНР;
  • Допускане на журналисти от КНР в Тайван;
  • Отваряне на Тайван за посещение от граждани на КНР;
  • Преговаряне за чартърни полети за граждани на Тайван, пътуващи с хуманитарна цел или на почивка;
  • Упълномощаване на тайвански финансови институции да отворят офиси в КНР.

Тайван предлага да се подпише споразумение за отваряне на „три връзки” („three links”) – директен транспорт на хора и стоки, директни пощенски услуги и търговски транзакции, но КНР обвързват съгласието си с признаването от страна на Чен, че Тайван и континентален Китай представляват един Китай и трябва да бъдат обединени. При това патово положение тайванският президент едностранно одобрява отварянето на директен морски превоз на тайвански граждани на борда на регистрирани в Тайван кораби между о.Кинмен и Матцу и редица пристанища на КНР. Действията на Чен не са последвани от възражения от страна на Пекин.


По време на цялото управление на Чен КНР провежда широкомащабни военни учения и разполага многобройни военни части по своето крайбрежие. Пекин успява да блокира участието на Тайван в международни форуми и да възпрепятства неговите дипломатически начинания.
Опасенията на властта в КНР Чен да обяви де-юре независимост подбуждат управляващите да приемат през 2005 г. Закона против отцепването (Аnti-Secession Law), разрешаващ употребата на сила в случай на де-юре отделяне на  Тайван от Китай. В отговор на приетия закон, тайванският президент Чен Шуй-биан излиза с обръщение, наблягащо на обстоятелството, че суверенитетът на Тайван принадлежи на неговите 23 млн. души, както и че закон, легализиращ нарушаването на основните права и интереси на граждани на друга държава, е спънка пред човешката цивилизация. На следващата година той заявява, че Насоките за национално обединение престават да бъдат в сила, тъй като те са основани на принципа за „един Китай” и презумпцията за евентуално обединение без консултиране с народа на Тайван.


 Управление на Ма Унг-жей (2008-2014)


Отношенията между Тайван и КНР се подобряват, след като Ма Унг-жей (Мa Ying-jeou) печели президентските избори през 2008 г. Той заявява решеността си да поддържа статуквото, т.е. да не се водят преговори за обединение с КНР, да не  се преследва независимост на Тайван и да не се прибягва до сила за уреждане на проблемите по суверенитета. Възстановени са преговорите между двете полуофициални агенции, като първият кръг от преговори се провежда през юни 2008 г. в Пекин. До момента са проведени десет кръга на преговори, на които двете страни постигат следните по-съществени споразумения с икономически характер:

  • Паметна бележка за преговорите по чартърни полети (SEF-ARATS Minutes of Talks on Cross-Strait Charter Flights) – разрешават се чартърни полети за превоз на хора и стоки;
  • Споразумение за посещение на туристи от КНР в Тайван (Cross-Strait Agreement Signed Between SEF and ARATS Concerning Mainland Tourists Travelling to Taiwan) – целта на този документ е увеличаване на междуличностните контакти и насърчаване на туризма; отнася се единствено до груповите посещения;
  • Споразумение за превоз по море (Cross-Strait Sea Transport Agreement) – двете страни се задължават да осъществяват директен превоз на хора и стоки по море;
  • Споразумение за пощенски услуги (Cross-Strait Postal Service Agreement) - постановява извършването на директна доставка на обикновени и препоръчани писма, малки колети, експресни доставки, парични преводи;
  • Споразумение за въздушен транспорт (Cross-Strait Air Transport Agreement) – извършване на директни редовни пътнически и карго полети, както и разширяване на обхвата на чартърните полети, въвеждане на бизнес чартърни полети;
  • Споразумение за безопасността по храните (Cross-Strait Food Safety Agreement) – създава механизъм за консултации в областта на безопасност на храните;
  • Споразумение за финансово сътрудничество (Cross-Strait Financial Cooperation Agreement) – страните се задължават да си сътрудничат в изпълняването на своите отговорности по финансовия надзор и управлението на паричните средства, както и да поддържат взаимно финансовата стабилност;
  • Споразумение за съвместна борба срещу престъпността и съдебно сътрудничество (Cross-Strait Joint Crime-Fighting and Judicial Mutual Assistance Agreement) – страните се съгласяват да си оказват сътрудничество по граждански и наказателни дела;
  • Споразумение за сътрудничество в областта на медицината и общественото  здраве (Cross-Strait Cooperation Agreement on Medicine and Public Health Affairs) – в обхвата на това сътрудничество страните включват превенцията и контрола на заразните болести, извършването на клинични проучвания на лекарства, оказването на помощ при спешни случаи;
  • Споразумение за защита и сътрудничество по правото на интелектуална собственост (Cross-Strait Agreement of Intellectual Right Protection and Cooperation) – договарящите се  страни имат за цел засилването на обмена и сътрудничеството по защита на патента, регистрирането на търговска марка, авторското право и др, като се задължават възникналите спорове да разрешават чрез консултации;
  • Рамково споразумение за икономическо сътрудничество между проливите (Cross-Strait Economic Cooperation Framework Agreement/ECFA), чиято основна цел е да улесни систематизирането и либерализирането на търговските и икономическите отношения между двете страни. Международният акт постановява елиминирането или намаляването на тарифите на повечето стоки и отварянето на сектора за услуги за инвестиции. За изпълнението му е учредена Комисията за економическо сътрудничество между проливите (Cross-Strait Economic Cooperation Committee/ECC).
  • Споразумение за сътрудничество в областта на ядрената безопасност (Cross-Strait Nuclear Power Safety Cooperation) – целта на договарящите се страни е да се повиши нивото на ядрена безопасност и прозрачността на информацията, както и да се улесни обмена на информация и опит в ядрената безопасност;
  • Споразумение за двустранно насърчаване и защита на инвестициите (Cross-Strait Bilateral Investment Protection and Promotion Agreement) – цели защитата на правата и интересите на инвеститорите, насърчаването на взаимните инвестиции, създаването на честна инвестиционна среда, повишаване на икономическия просперитет;
  • Споразумение за търговия с услуги (Cross-Strait Trade in Services Agreement) – страните включват услуги като туризъм, развлечения, комуникации, транспорт, финанси и др.

 

Публикувано на 14 Април 2014 в 19:57 часа от
Цветелина Петрова


Ключови думи:Китай, Тайван, спор, конфликт, отношения

1 Коментара
От inartep публикуван на 19 Apr 2014 07:47 pm
компетентна статия
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас