Енергетиката в ЕС

Общата политика на ЕС в областта на енергетика е жизненоважна за развитието на общ енергиен пазар и намаляване на зависимостта от чужди ресурси. Тя  обаче е ограничена от географските, икономически и политически различия между страните членки, а спазването на общите правила на ЕС е особено трудно, тъй като секторът е пряко свързан с икономическата конкурентноспособност на всяка държава. Целите на съюза в дългосрочен план са декларирани в „Енергийна пътна карта до 2050 г.”,  документ, публикуван от ЕК през 2011 г. В него е заложен план за намаляване на вредните въглеродни емисии с над 80% до 2050 г., като същевременно се подобри конкурентоспособността и сигурността на доставките за Европа.  Въз основа на анализа на няколко сценария, в документа се описват последствията от енергийна система без въглеродни емисии и политическата рамка, необходима за изграждането ѝ. Това би позволило на държавите-членки да направят необходимия избор на източници на енергия и да създадат стабилен бизнес климат за частни инвестиции, особено в периода до 2030 г. Значително понижение на вредните газове е възможно чрез комбинирането на четири основни принципа - енергийна ефективност, възобновяеми източници, ядрена енергия и улавяне и съхраняване на въглерод. Според специалисти в областта това е технически и иконимически постижимо. От решаващо значение за постигането на дългосрочните цели са по-високата енергийна ефективност и повишаването на дела на възобновяемите източници  в енергийния микс на държавите членки.

Сценариите сочат също, че електроенергията ще играе все по-голяма роля, а природният газ, нефтът, въглищата и атомната енергия също ще присъстват в различни съотношения, като позволяват на държавите-членки да останат гъвкави при избора на енергиен микс, ако бъде бързо изграден вътрешен пазар с добри взаимовръзки. „Пътната карта” посочва, че е наложително инвестиционните решения, необходими за изграждането на добра инфраструктура до 2030 г., да се вземат възможно най-скоро, така че да се предотврати изразходването на средства за по-скъпо струващи промени в бъдеще. По данни на Международната агенция по енергетика вложенията в сектора, направени след 2020 г., ще струват 4.3 пъти повече, отколкото вложенията преди това.  Енергийната еволюция на ЕС така или иначе изисква модернизация и много по-гъвкава инфраструктура, като например трансгранични междусистемни връзки, „интелигентни“ електропреносни мрежи и модерни нисковъглеродни технологии за производство, пренос и съхранение на енергия. Направените сега инвестиции ще проправят пътя за най-добрите цени в бъдеще. До 2030 г. цените на електроенергията със сигурност ще се повишават, но след това могат да паднат благодарение на по-ниските разходи за доставка, политиките за пестене на енергия и подобрените технологии. Разходите ще бъдат компенсирани от големия обем устойчиви инвестиции, които ще навлязат в европейската икономика, от свързаните с тях работни места на местно ниво и от намалената зависимост от внос. Всички сценарии водят до значително намаляване на въглеродните емисии без съществени различия в общите разходи или в сигурността на доставките. Енергийният съюз цели да интегрира и заздрави европейския енергиен пазар, като петте приоритетни точки, очертани през 2015 г., са: енергийна сигурност, изграждане на единен вътрешен пазар, повишаване на енергийната ефективност, декарбонизация на икономиката и стимулиране на научни изследвания, иновации и технологии.

През 2015 г. 27% от електричеството в ЕС е произведено от ядрена енергия, 27% от въглища, 17% от газ, 2% от нефт и 27%  от възобновяеми източници (над половината от водна енергия). Целта за 2030 г. е делът на възобновяемите източници в производството на електричество да достигне 46-50%. 128 ядрени реактора работят в 14 страни-членки на ЕС, които доставят над четвърт от общото електричество, но поливината от цялото ядрено електричество е произведено само в една страна- Франция. Други 53 реактора в страни извън ЕС (Русия, Украйна и Швейцария) са отговорни за около 17% от електричеството в останалите части на Европа. Норвегия и Швейцария са ефективни партньори на ЕС в общата електрическа мрежа, като се очаква и Украйна да стане част от европейския енергиен пазар през 2017.

Що се отнася до предизвикателствата пред европейската енергийна система трябва да бъдат споменати следните проблеми:

  • Шест държави членки разчитат само на един външен доставчик за целия си внос на газ
  • ЕС внася 90 % от необходимия му суров нефт и 66 % от необходимия му природен газ
  • 75 % от жилищните сгради в ЕС са енергийно неефективни
  • 94 % от транспорта е зависим от нефтените продукти, 90 % от тях се внасят
  • Цените на едро на електроенергията са с 30 %, а тези на газта — с над 100 % по-високи от цените в САЩ

Понастоящем ЕС е най-големият вносител на енергия в света, внасяйки 53 % от енергията, която консумира, на годишна стойност от близо 400 милиарда евро. Много държави — членки на ЕС са силно зависими от ограничен брой доставчици, особено за доставките си на газ. Това ги прави уязвими при смущения в доставките на енергия. Съюзът е най-силно зависим от руски доставки, най-вече на природен газ и в по-малка степен на нефт. Няколко, изградени от Русия, ядрени реактора получават горивото си предимно от руската компания за ядрено гориво ТВЕЛ, а по-старите модели реактори VVER-440 са изцяло зависими от нея. Също така, голяма част от обогатяването на уран, необходимо за нуждите на ЕС, се извършва в Русия.

Руски ядрени реактори в ЕС действат в България (2), Чехия (6),  Финландия (2) и Словакия (4+2 строящи се). С Унгария е сключено споразумение за построяването на още 2, а Финландия планира изграждането на един с руско участие.

Страната, която в най-голяма степен поддържа мощта на ядрената енергетика в ЕС е Франция. Със своите 58 ядрени реактора, с общ капацитет от 63,2 ГВт, тя е вторият най-голям производител в световен мащаб, водена единствено от САЩ. Франция произвежда 75% от електричеството си от ядрена енергетика, осигурявайки евтина енергия за гражданите си. Целта, обаче е този дял да се редуцира до 50% до 2025 г. Страната е и най-големият нетен износител на електричество в света, като по този начин си осигурява приходи от над 3 милиарда евро годишно. Най-голяма част от износа на електроенергия е насочена към Италия, Обединеното кралство, Швейцария, Белгия и Испания. Активността в развитието на нови ядрени технологии също е голяма, а производството и износът на реактори и горива са изключително високи. По данни на френското външно министерство ядреният сектор осигурява 220 000 работни места, генерирайки 2% от брутния вътрешен продукт.

Сегашната ситуация е предшествана от събитията от 1973 г., когато в резултат на петролната криза правителството взима решение да разшири ядрения капацитет на страната, така че да намали зависимостта си от чужди ресурси. Този отрасъл постепенно придоби ключова роля за Франция и се превърна в извор на гордост и сила. Въпреки това страната е на път да се отклони от пътя, довел я дотук. Чрез очертаването на новата цел да се намали производството на електричество от ядрена енергия до 50% Франция се стреми да диверсифицира източниците си на енергия и да намали емисиите вредни газове в резултат на производството.

Характерни черти на ядрената политика на Франция са изграждането на стандартизиран дизайн на реакторите, централизирано вземане на решения и ангажираност на правителството с ядрената енергетика, внасяйки допълнителна сигурност и стабилност в сектора. Към момента то притежава 90% от акциите в Арева (компанията, която строи ядрените реактори) и 85% от ЕДФ, която контролира дейността им. Тези фактори способстват за по-бързото изграждане на ядрени мощности и по-евтиното им експлоатиране, като по този начин се доставя евтина енергия за гражданите. Над 76% от френските реактори, например, са изградени  в рамките на  седем години, за сравнение в САЩ те наброяват по-малко от 35%.

Въпреки това някои грешни прогнози и промени на пазара поставиха ядрената индустрия на страната в критично пложение. Наблюдава се свръхпредлагане, тъй като нуждите на потребителите са много по-малки от произведенето количество енергия. Освен това по-старите реактори трябва да бъдат или обновени, така че да продължат да функционират, или да бъдат извадени от употреба - две скъпоструващи операции, които крият своите рискове.

Проблеми съпътсват и новите реактори. Трето поколение реактори на Арева се строят във Франция(1), Китай(2) и Финландия(1), но и четирите прекрачват зададения срок, а разходите надвишават очакваното заради слаб контрол на качеството и проблеми в мениджмънта.

И докато Франция намали количеството на радиоактивните остатъци, тя не е разрешила въпроса с тяхното складиране. Никоя ядрена страна няма надеждно подземно хранилище за ядрени отпадъци и въпреки широката публична подкрепа за сектора, този аспект подлежи на остри обществени критики.

Основният въпрос за Франция в момента е как най-ефективно да балансира енергийния си микс. По данни на американско печатно издание Арева не е била на печелба от 2010 г., а през 2014 г. са отчетени загуби от 4,8 милиарда евро.

Въпреки че според някои проучвания страната има техническия и икономическия капацитет да премине изцяло към енергия от възобновяеми източници до 2050 г., ниските цени на изкопаемите горива поне за сега подкопават подобни инициативи. И все пак Франция трябва да намери компромисен вариант, така че да постигне целта, определена от ЕС- 20% от добитата електроенергия до 2020 г. да бъде от възобновяеми източници. В тази ситуация поддръжници на ядрената енергия като Китай и скептици като Германия са вперили поглед във Франция и нейния път на развитие като доминант на световната сцена в областта на ядрената енергетика.

 
Публикувано на 8 Ноември 2016 в 16:01 часа от
Александър Нуцов


Ключови думи:Енергетика, ядрена енергетика, Европейски съюз, Франция, възобновяеми източници, развитие на енергетиката

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас