Доказателства за руско-американската ескалация в Сирия

        Безпрецедентно напрежение между Русия и НАТО от Украйна и Балтийския регион до други арени по света може да се изрази с усилване на упражняваната сила на сирийска територия.

Сирийският конфликт навлиза в осмата си година със засилване на битките в Гута и Африн и проникването на вербална ескалация между Вашингтон и Москва, в светлината на руските заплахи за военен отговор на потенциална американска атака срещу управляващата система.  В началото на седмицата, на ген. Валери Герасимов, началник на генералния щаб на руските въоръжени сили, бе приписано предупреждението, че „в случай на атака над Дамаск,  американските самолетоносачи и участващите самолети ще бъдат разрушени“.

      Въпреки високия тон и безпрецедентното напражение между страните, възможността за преминаване от прокси войни и пресечни точки на интерес към директен сблъсък е далеч. Това обаче е индекс за усложняване на картата на конфликта в Сирия, където са разположени военни бази и сили на Русия, Америка, Иран и Турция в страна, разкъсана от войната и разделена на зони на влияние, около които ще се въртят спорове, без да водят към налагане на руското решение, но способни да доведат до избухване на по-големи конфликти, включващи местни и международни сили.

      Месец февруари 2018 г. стана свидетел на достигането на войната в Сирия до прага на нов етап, където много нередовни руски убийци паднаха в област Дейр ез-Зор от огъня на американски самолети. За първи път от доста време бе свален и израелски самолет F-16, след удар от разстояние на ирански самолет. Преди това пък руски самолет Сухой падна над Идлиб. Проведе се и нападателна операция срещу руската въздушна база Хмеймим. Всички тези събития съвпаднаха времево с турската военна операция срещу частите на Кюрдската народна защита в Африн.

      Тази картина доказва, че стъпките, които Русия предприе, за да управлява ситуацията в Сирия от септември 2015 г., взеха да губят смисъл, защото американското мълчаливо съгласие се измени с решението американското военно присъствие на север и изток от р. Ефрат да се запази и с оглед на руската неспособност да продължи с помирението или да избегне конфликта между несъвместимите интереси на Иран и Израел, или между противоположните цели на Турция и кюрдите...

      Руските управляващи си представяха, че след стратегическата загуба на военната опозиция в Халеб, състояла се благодарение на мълчаливото съгласие на администрацията на Барак Обама и решителността на Путин всичко това да спре тогава, защото предполагаше, че идването на Доналд Тръмп в Белия дом ще  улесни споразумението между двете страни и ще утвърди руските придобивки в „ кървавата сирийска игра“.  Оттук следва, че споразуменията от Астана и зоните за деескалация бяха завеса за удар върху курса на ООН според женевската конвенция и позволиха на режима да събере сили за нападение над въоръжената опозиция.

      В тази връзка, руският съвет по международните отношения обърна внимание на ползите, спечелени от режима и подръжниците му от споразуменията за „деескалация“ и посочи, че „в резултат на това успя да разбие блокадата на Дейр ез-Зор, после се насочи към области в Идлиб, а накрая – към мащабната си операция в Източна Гута.“ Тогава договореностите от Астана позволиха да се неутрализират определени фронтове с опозиционните сили, под претекст, че навлизат в зоните „за намаляване на напрежението“, докато други зони бяха изолирани, въпреки, че са част от споразуменията от Астана, като например Източна Гута.

      И макар че подръжниците й се отказаха от нея и Турция се позиционира сред предполагаемата „печеливша ос или разпределящия придобивките“, сирийската опозиция устоя, въпреки разцеплението и понесените щети. Провалът на конференцията в Сочи показа неспособността на Русия да превърне военните си постижения във видими политически придобивки, защото Вашингтон се противопоставя на това Русия еднолично да взема решение за голяма международна криза и защото конфликтът в Сирия е свързан с опита за ограничаване на местното влияние на Иран, което е приоритет на администрацията на Доналд Тръмп, както стана ясно след оставката на външния министър Рекс Тилърсън.

      Сирийската територия се превърна в арена за разчистване на сметки в навечерието на преизбирането на президента Владимир Путин и след решението на Тръмп да преподреди обкръжението си и да сформира хармоничен екип, за да се изправи срещу външните предизвикателства.  Това се случва на фона на „размяна на реплики“ между Лондон и Москва, в сянката на опит за отравяне на бивш руски шпионин и дъщеря му във Великобритания и като отговор на изявление на британския министър на отбраната, който каза, че „ Русия трябва да се предаде, да се отдалечи и да замлъкне“. Според говорителя на руското министерство на отбраната Игор Конашинков, думите на британския министър на отбраната Гавин Уилямсън доказват „силния упадък на мисловното му равнище и интеректуалната му безплодност“.

      Забежителното тук е, че руският говорител свърза това със състоянието на Сирия като каза, че „от доста време Великобритания се е превърнала в световна бърлога за бегълци от различни краища на света и още повече, станала е място за тези, които измислят и съчиняват фалшиви новини, като се започне от т.нар. „Сирийска обсерватория за човешки права“ и се стигне чак до „Белите каски“, сформирани в Сирия под надзора на британски офицер от разузнаването.“ И завърши: „Изградихме имунитет срещу всякакви предполагаеми обвинения, които Лондон хвърля срещу Москва.“

      Тези примери доказват, че безпрецедентното напрежение между Русия и НАТО от Украйна и Балтийския регион до друти арени по света може да се изрази с усилване на упражняваната сила на сирийска територия. Изглежда, че Русия е решена да успее да компенсира миналите поражения от етапите на империята и комунизма и никой не може да я спре, нито пък да обуздае амбициите й.

      След среща с турския и иранския си колеги на 16 март, „лисицата“ на руската политика, Сергей Лавров повтори предупрежденията си - „Заплахите на Вашингтон да бомбандира Дамаск са неприемливи“.  Случвало се е той да уязви и американския делегат в ООН Ники Хейли, казвайки, че „ говоренето по микрофоните се различава от войната на терен“. Въпреки това, руската заплаха не спря говорителката на пентагона, Дейна Уайт да заяви, че „руснаците съзнателно избраха да не спрат режима на Асад“, посочвайки, че „Москва е морално замесена и отговорна за жестокостите на режима“. В този смисъл, американският съветник по националната сигурност, генерал Хърбърт Макмастър заяви, че „Русия и Иран носят отговорност за подклаждането на насилие и увеличаване на страданието в Сирия“.

      Що се отнася до развитието на ситуацията и на етап „прекратяване на сирийските войни“, конфликтът се пренесе на по-високо ниво и се нареди сред най-горещите точки в един по-опасен свят. Комплексността на ситуацията в Сирия прави Русия и Иран неспособни да се наложат и така, без промяна в баланса на силите и без ни най-малко международно съгласие, вратите ще останат затворени пред справедливото решение и възвръщането на Сирия към държавност и съществуване.

Публикувано на 26 Март 2018 в 09:55 часа от
Джулиана Захариева


Ключови думи:Сирия, Русия, САЩ, бойни действия, напрежение, конфликти,

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас