Димитрис Аврамопулос: eдинственият път е напред и заедно

Интервю с европейския комисар по миграцията, въртешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос за Fair Observer.

Димитрис Аврамопулос трябваше да се с справи с едно от най-големите хуманитарни предизвикателства в историята на Европейския съюз: кризата с бежанцитте. Уважаван в средите на ЕС, Аврамопулос пое мандатът си в Европейската комисия в период, в който единството на съюза беше подложено на изключителни изпитания от кризата с бежанците и терористичните заплахи, които заедно повдигнаха въпроси относно опазването на границите на ЕС.

Усилията за създаването на обща имиграционна политика в Европа бяха спрени от различни национални подходи от страните членки. Комисарят често е подчертавал своята представа, че справянето с миграцията трябва да бъде считано като Европейска отговорност. Идващ от Гърция, Аврамопулос е доста добре запознат с предизвикателствата, пред които се изправят страните, от които започват имиграционните маршрути към Европа. Гърция получи критика от други европейски страни, твърдящи че правителството на държавата не е успяло да защити своите граници, което означава, че се е провалило да защити пътя към останалия ЕС. В следствие на това, изпълнението на един от основните принципи на интеграцията в ЕС, Шенгенския договор, беше временно прекратен.

Означава ли това, че в тази игра на обвинения се оформя подход към „Европа на няколко скорости“, който някои от членовете виждат като основен план за действие на ЕС в следващите години, оставящ някои държави – членки безучастни?

- Наскоро вие посетихте Вашингтон, за двустранната годишна среща между ЕС-САЩ. Остава ли администрацията на Доналд Тръмп напълно ангажирана с идеята за тясно сътрудничество с ЕС? Подейства ли по някакъв начин атаката на Тръмп, срещу споделените отношения в ЕС, върху сътрудничеството между ЕС и САЩ?

- Съединените щати остават един от най-силните ни съюзници. Заедно високо ценим стойността на нашето историческо и съществено партньорство. Това партньорство е историческа константа и не се променя, когато политиците си разменят местата. ЕС и САЩ се нуждаят един от друг за да се справят с геополитическите и международни предизвикателства, срещу които днес се изправяме: повишаване на сигурността и борба с тероризма, адресиране на предизвикателството с миграцията, подобряване на световната икономика, но също и търговията и енергията.

- Запазва ли се последователността на приоритетите по тези въпроси на текущата администрация с подхода на предишната?

- И от двете страни има огромно желание да продължим и задълбочим нашето сътрудничество, за да се изправим пред общите предизвикателства в световен мащаб, за доброто, благоденствието и сигурността на нашите граждани. Нашите трансатлантически отношения са дългогодишни и исторически. С днешните предизвикателства, свързани със сигурността и миграцията в световен мащаб, пред които се изправяме, има всички причини САЩ и ЕС да поддържат и задълбочат това партньорство и това още веднъж беше потвърдено на нашата среща във Вашингтон. Ние продължаваме много тясно да сътрудничим по отношение на контратероризма, например, където ежедневно обменяме информация. Имаме повече от 20 щатски служители за връзка в нашата Европейска агенция за сигурност, Европол, и сътрудничеството не може да бъде по-тясно. Ние също имаме международни договори за обмен на финансови данни и записи с имена на пътници със САЩ – тези споразумения са от съществено значение за нашето трансатлантическо сътрудничество.

- Контратероризмът, бежанската и миграционна криза бяха едни от ключовите точки на срещата във Вашингтон. Тероризмът продължава да бъде заплаха за щатите и ЕС. Кризата с бежанците все още е спорен проблем, особено въпросът за това каква тежест всяка нация трябва да понесе. След всичко това, какъв е подходящият начин да се определи успехът на политиките, които са се осъществили в тези области?

- Позволете ми да кажа, че през последните две години сме постигнали голям напредък на европейско ниво в областта на сигурността и миграцията. Най–важното е, че чрез колективни и обединени усилия достигнахме този напредък и за нас САЩ са ключов партньор в тези области.

Относно сигурността, ние постепенно създавахме основните градивни елементи за ефективен и автентичен отбранителен съюз, вариращ от Европейски Контратерористичен център към Европол, до въвеждането на системни проверки на външните ни граници за всички, които преминават, както и по–строги правила за борба с придобиване и трафик на незаконни огнестрелни оръжия. Наскоро представихме нови предложения за по–добра защита на нашите граждани по земя, като увеличихме подкрепата си към Европейските държави за защита на публичните пространства. Нашата цел е да прекратим по-нататъшни атаки, като предотвратим достъпа на терористи до финансиране, оръжия и други средства, като подсигурим оперативната съвместимост на нашите информационни системи. Скоро ще дам предложение да подсилим оперативната съвместимост на всичките ни системи с информация, за да сме сигурни, че „всички точки са свързани“. Също така работим и за Европейско разузнавателно звено.

Същевременно, с постепенната загубата на територия от страна на ДАЕШ, бойното поле срещу тероризма силно се мести към интернет пространството. Повишаване на работата ни в Европа и глобално в интернет индустрията, чрез Европейският интернет форум (ЕU Internet Forum), е съществена за откриването и премахването на терористична пропаганда, дори преди да има шанс да достигне в онлайн средите.

Нестабилността в наше съседство също така създаде безпрецедентни бежански потоци. Ако погледнем назад, преминахме от неконтролируеми непостоянни потоци до далеч по-стабилна ситуация, която е вече под контрол. Миграционния поток в Европа е намалял с 63%, спрямо миналата година. Нашите колективни усилия да защитим нашите външни граници, чрез Европейската гранична и брегова охрана, съдействието с държави – партньори за борба с основните причини за нелегална миграция и борба с контрабандисти, както и нашите опити да осигурим защита и законови мерки са очакван резултат. За сега, на повече от 31,000 души е спрян достъпът до ЕС, а повече от 25,000 са преместени извън ЕС.

Необходимо е да направим повече, особено да обърнем по-голямо внимание на ситуацията в Либия. За това аз съм обнадежден, че Африканският съюз и ООН са на едно мнение с нас, вследствие на съвместните срещи между ЕС и Африканския съюз стана ясно, че трябва още повече да се противостои на опитите на всички фронтове за евакуация на хора от Либия, било чрез доброволно връщане или преселване. Дали ще подсилим глобалната авиационна сигурност, по–добрата защита на обществените места или допринесем за глобалните усилия по разселване, Съединените щати са ключов партньор на ЕС във всички подобни усилия.

Удовлетворен ли е ЕС от нивото на сътрудничество на Съединените щати към европейските усилия за справяне с огромния брой бежанци, пристигащи всеки ден? Трябва ли да се очаква от Съединените щати да получат по–голям дял сирийски бежанци, като Канада например?

- Съединените щати имат дългогодишна традиция за приемане и интегриране на мигранти и бежанци, бидейки фар на разнообразието. Държавите членки на ЕС и Съединените щати заедно са подписали Женевската конвенция от 1952 г. и за това за длъжни да осигурят защита на хора в нужда. Разселването би трябвало да бъде предпочитаният начин за хората, които се нуждаят от закрила, за да не се налага да се обръщат към опасни и непостоянни маршрути. Разселването на бежанци е глобална отговорност и е необходимо ЕС, Съединените щати, Канада и глобалното общество да продължат да играят силна главна роля.

- Има разногласие между страните членки, относно кои държави трябва да получат повече бежанци. За сега Гърция и Германия за приели най–много. Има ли държави, които отказват да споделят това бреме? Като комисар, как се справяте с тази ситуация?

- Повече от икономическата криза, бежанската криза постави под риск фундаменталните ценности и солидарността, на която е изграден ЕС. И ако едно нещо се е изяснило през последните години, то е, че можем да се справим с това единствено заедно. Издигащи се стени от огради не могат да спрат отчаяните хора, бягащи от война или преследване. Знам, че вътрешният контекст влияе върху позициите на някои национални лидери. Но солидарността в ЕС не може да бъде „а ла карт“. Европейският съюз е изграден върху солидарност и отговорност. Тези фундаментални ценности не са просто човешки. Те са правно свързващи принципи за всички страни членки, които са подписали и приели основополагащите текстове на ЕС, в които тези задължения са изрично определени.

Подобно на това, решенията за преместване и разпределяне на търсещите убежище, спешно нуждаещи се от закрила, сред ЕС са правно обвързващи. Европейският съд наскоро потвърди, че нашите схеми за преместване са валидни. Това трябва да бъде възможност за всички страни членки да работят заедно и да участват. Винаги предпочитащ диалога, аз окуражих страни членки, които отказваха да преразгледат своите позиции. Ако нищо не се промени, комисията има правната сила и средства да реагира.

- Скоро разговарях с бившия американски посланник в Сирия, Робърт Форд, който ми каза, че Съединените щати са подценили последствията от гражданската война и не са очаквали толкова голям поток от бежанци към Европа. Европа също ли подцени ситуацията?

- Вярно е, че когато първите големи бежански вълни пристигнаха през 2015 г., ЕС беше сравнително неподготвен. Въпреки това, през последните две години ние постигнахме много и преминахме от единичен подход, към мащабен и Европейски подход, който покрива всички аспекти на този сложен феномен. Ние правим възможно най – много, за да защитим търсещите убежище. Ето защо предложихме реформа в  общата европейска система за търсещите закрила, за да постигнем честен и хармонизиран процес в ЕС. Нека подчертая, че само през 2016 г. ЕС осигури защита на 720,000 души, което е три пъти повече, отколкото САЩ, Канада и Австралия взети заедно. Също така поканих страни членки, за да разселим поне още 20,000 души, нуждаещи се от закрила, през следващите две години. Трябва да осигурим защитени и законни пътища към Европа и да предотвратим възможността, тези хора да застрашат живота си, пресичайки непостоянно през криминални мрежи.

Също така активно си сътрудничим с държави – партньори, за да адресираме първопричините на нелегалната миграция. За сега сме осигурили 3.1 милиарда евро през извънредния европейски доверителен фонд за Африка за проекти, промотиращи мигрантска интеграция и икономическо развитие. В резултат на сътрудничеството между ЕС и Африканския съюз, Африканският съюз и ООН ще се присъединят в нашите усилия за по–нататъшно подобрение на ситуацията в Либия, за осигуряване на доброволното връщане за тези, които могат да се върнат в родината си и да засилим преселването за тези в нужда от защита. Постепенно излизаме от кризисното състояние и разработваме дългосрочна, обширна политика за справяне с миграцията в духа на партньорството и споделената отговорност, в и извън ЕС.

- Съединените щати и страни членки на ЕС изразиха притеснения относно способността на гръцките власти да защитят външните си граници от бежанци, проправящи си път към Европа. Проблемът в гръцкото правителство ли е, или е, че то не е получило нужната помощ от европейските си партньори?

- Както обясних преди, не се намираме в същото положение от преди две години. Ние постигнахме невероятен напредък, особено когато става въпрос за справяне с външните граници. За по–малко от шест месеца беше създадена Европейската гранична и брегова охрана; сега, година по–късно, вече е напълно работеща. Външната граница на една страна членка вече е правно и оперативно външна граница на всички страни членки. Европейската агенцията за гранична и брегова охрана активно подкрепя страни членки, и специално Гърция, в справянето с външната граница с повече от 1,400 гранични полицаи в ЕС (и повече от 700 само в Гърция) разположени на терен.

В допълнение, благодарение на създаването на горещи точки всеки, който пристига в Гърция е разпознат, сортиран и са му взети пръстови отпечатъци с помощта на Агенцията, Европол Европейският офис за подкрепа на търсещите закрила. На всичко от горе всеки, който преминава външните граници на Шенген, независимо дали е от ЕС или трета националност, е автоматично отбелязан и новата система Entry-Exit също ще подобри контрола по границите и ще увеличи сигурността. С други думи, външните ни граници са по–добре защитени от когато и да е било. Това не е гръцка, българска или италианска отговорност. Тя е обща, Европейска.

- Има мнения в Европа, които изразяват своите притеснения дали трябва да има ограничения в споразумението за Шенген, особено за страни като Гърция, които имат най–уязвими външни граници. Гръцки граждани, които искат да пътуват до Германия, вече са обект на допълнителни проверки, когато кацнат на германски летища. Дали това е стъпка към „а ла карт“ подход за Шенген?

- Шенген е едно от най–големите постижения на европейската интеграция и липсата на вътрешен граничен контрол е в основата му. Той е фундаментална свобода и право, което трябва да защитаваме и гарантираме. Не може да има подход „а ла карт“ за Шенген. Точно заради това, винаги сме работили за координиран и европейски подход, с пълно уважение към шенгенските правила. Вътрешно–граничният контрол може да бъде само временен и изключителен. Наскоро предложихме да обновим правилата за шенгенските граници, за да се адаптира към правилата на въведения временнен вътрешен контрол за настоящите нужди, за да е способен да отговори на променящите се постоянни заплахи за публичната политика и вътрешна сигурност.

Определени страни членки имат вътрешен граничен контрол за момента. Те изразиха своята подкрепа за целта да се върнем към зона без вътрешен граничен контрол и, че контролът е целеви и ограничен. Относно Германия и Гърция: по моя инициатива се състоя конструктивен тристранен обмен на експертно ниво. Приветствахме изяснението от немска страна, уточняващо, че всеки контрол ще се осъществява на портала на зоната за Шенген на летището, отколкото да се трансферират пътници до нешенгенската зоната на летището. Контролът се свежда до проверка на самоличността и валидност на документа за пътуване.

Също приветстваме и пояснението от гръцка страна за подсилването на съществуващите проверителните пукнтове на гръцките летища. Ще продължим да работим от близо с Германия и Гърция. Цялостното сътрудничество между двете е много добро до сега и ние ще продължим да го улесняваме и окуражаваме за напред.

- След терористичните атаки в Европа през последните няколко години възникна по–широка дискусия за бъдещето на ЕС. Съществува и въпросът дали ЕС трябва да продължи подкрепата си за политика на отворени граници. Причина за притеснение ли е това за бъдещето на ЕС?

- Днес Европа е на исторически кръстопът, където фундаменталните й ценности на единство и кохезия са под въпрос. Днес една от най – големите заплахи за единството и бъдещето на Европа е възходът на популизма, национализма и ксенофобията. Някои правителства, водени от страха, се обръщат навътре. Въпреки това ние не можем да увеличим сигурността или да се обърнем към предизвикателствата, с които се сблъскваме, чрез изолация. Най–големите предизвикателства днес са трансгранични, през границите. Само чрез строене на мостове и съюзи можем да се изправим срещу тях заедно така че да повишим сигурността и да създадем благоденствие и мир на глобално ниво.

- Какво е Вашето виждане за диалога за границите, който се води в момента в Европа, относно идеята за „Европа на няколко скорости“?

- Не вярвам в многоскоростния Европейски съюз, защото не вярвам в оставянето на някого зад себе си. Вярвам в по–нататъшното създаване на силен и обединен съюз. Сега е времето да строим мостове, да се обединяваме, да работим заедно – не да се делим или да работим против другия. Европа е повече от еврото или общия пазар. Преди всичко, ние сме съюз на ценности, свободи и принципи. В трудни времена трябва да строим върху тези основи. Преди повече от 60 години, след като беше подписан Римският договор, като следствие на Втората световна война, никога не трябва да забравяме и да приемаме за даденост това, което сме постигнали: повече от шест десетилетия мир, стабилност и просперитет. Единственият път е напред и заедно.

Публикувано на 10 Януари 2018 в 15:25 часа от
Павел Стефанов


Ключови думи:Димитрис Аврамопулос, Интервю, Европейски съюз, мигрантска криза, ЕС

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас