Демографската промяна в Сирия

Обсада. Обстрел. Глад. Изселване. Четири думи, описващи стратегията на правителствения режим и съюзниците му - иранците и Хизбуллах считано от 2013 г. Целта е ясна вече: промяна на сирийската демография. И по-специално демографията на главните сирийски градове в „полезната част от Сирия“ и районите в близост до ливанската граница, чрез изселване на сунитите, които представляват голяма част от жителите, и заселване на други на тяхно място. Тази стратегия, забелязана в Забадани преди около година и придобила международен характер след обсадата на източните квартали на Алепо, започна преди известно време. Къде? И как?
Стратегическият град Ал-Ксер на ливанските граници в близост до град Хомс беше първият експеримент в тази връзка. През 2013 г. беше подложен на обсада от правителствени военни сили и бойци от Хизбуллах. Това беше първата битка, при която бяха забелязани бойците на Хизбуллах да участват в сирийската война. Дотогава партията прикриваше участието си. Ако все пак се налагаше да прави публични изявления по въпроса, се обявяваше, че някои от членовете и са там за да защитят гробницата на Зейнаб. В по-късен етап се обявяваше, че са там за да „покриват гърба на опозицията“ или за „защитаване на центъра на опозицията“. Докато стигна до оправданието, че води „превантивна война срещу неверниците“. Бойците на сирийската опозиция се оттеглиха от Ал-Ксер след тежки битки и блокада, продължила седмици наред. Напуснаха заедно със семействата си и оставиха града пуст, разрушен след тежкия обстрел, а сградите, които избегнаха тази атака, бяха разрушени от армията, за да не нямат възможност жителите да се завърнат в тях.
Вторият експеримент беше в самия град Хомс – столицата на сирийската „революция“. Това е стратегическата географска точка, Хомс е основният кръстопът на страната. Градът свързва столицата със северните градове, както и вътрешната част на страната с крайбрежието. Най-важно за правителствения режим е ролята му на свързваща точка между столицата и крайбрежието, където пребивават мнозинството алауити. Също така, градът би бил основният район, през който биха преминавали бъдещи коридори с газ или нефт от Иран. Това е причината Хомс да е първата мишена на правителствения режим и съюзниците му, които събраха военните си сили за превземане на града, превърнал се в  столица на сирийската мирна революция, а по-късно в епицентър на въоръжената съпротива. Иранците и Хизбуллах не скриват активното си участие в битката и не обръщат внимание на критиките и отрицателните позиции на различните политически страни – ливански, сирийски, арабски и чуждестранни. Иранският шиитско-алауитски проект е най-важният – променяне на демографията на стратегическия град, където пребивава многобройно сунитско население. Тази промяна е започната от бащата ал-Асад, който осъзнал стратегическото положение на град Хомс и заплахата, която мнозинството сунити в града представляват за неговия режим, след въоръжената съпротива срещу него от Мюсюлманските братя между 1977 г. и 1982 г. Той мести алауити от сирийското крайбрежие в кварталите в града – ал-Захраа и ал-Нузха.
Сирийската война днес предоставя „историческа възможност“ на Ал-Асад младши и съюзниците му Иран и Хизбуулах, които работят върху стратегически проект – подсигуряване на „шиитския полумесец“, за който се говори често след падането на Багдад, простиращ се от Иран до Ливан, минавайки през Ирак и Сирия. Сирийската война представлява сериозна заплаха за този проект и би успяла да разкъса този съюз, в случай че правителственият режим падне. Това е причината за намесата на иранските проправителствени милиции на Басиж и Хизбуллах в битките за защита на правителствения режим първо в Дамаск и след това в Хомс. След падането на град Ал-Ксер и прекъсване на връзката между сирийските революционери и сунитите в северен Ливан, градът е бил подложен на почти двугодишна обсада, завършила с напускането на бунтовниците след сключено споразумение с подкрепата на ООН между правителствения режим и неговите съюзници, от една страна, и опозицията, от друга. Това е първа победа за стратегията на правителствения режим и съюзниците му – пълна блокада, разрушително обстрелване, убийствен глад и насилствено разселване. Сирийски източници сочат, че шиитски и алауитски семейства са били заселени в града на мястото на разселените сунити. Бивш сирийски съдия споделя, че правителственият режим издава на новите жители актове за раждане в стария град за да докаже по-късно, че те са от старите жители на града.
След Хомс правителственият режим и неговите съюзници работят за подсигуряване на пътищата, свързващи града със столицата Дамаск. В това се включва и битката в ал-Каламон, където отново срещаме проекта за насилствено разселване на жителите не на север, а към Ливан и сунитския град Арсал. Мнозинството цивилни и бойци бягат в ливанския град Джаруд. И тогава започват кризата в Арсал и сблъсъците с бунтовници, довели до отвличане на военни, като едни са убити, други се завръщат впоследствие, а близките на трети все още очакват благополучното им завръщане.
Успехът на тази стратегия за обсада, подлагане на глад и разселване на жители, насърчава правителствения режим да я използват и в други градове за подсигуряване на столицата и пътя до крайбрежието. Правителственият режим се различава от Иран и Хизбуллах с това, че съюзниците му в определен период в голяма степен държаха на прилагането на тази стратегия в сирийски градове, близки до границите с Ливан, поради което бе наложена обсада над град ал-Забадани. Проправителствените милиции на Басиж и бойците на Хизбуллах предложиха на опозицията в града жителите да бъдат евакуирани единствено в северната част на страната. В замяна изискваха да бъде разрешено преместване на шиитите, които в момента се намират в градчетата Кафрия и ал-Фуаа в покрайнините на Алепо, в райони под влияние на правителството. Споразумението в Ал-Забадани разкрива публично проекта за демографска промяна на Сирия. Опозицията отказва исканията на Иран след проучване на въпроса, но впоследствие се налага да напусне града.
Град Дария, разположен на 7 км. от столицата, страда от същата участ през миналия август, четири години след началото на обсадата. Градът бе напуснат от пет хиляди души, цивилни и военни, които се насочиха към северната част на страната, като се има предвид, че преди жителите на града наброявали близо четвърт милион души. В същото време продължава блокадата над град Мадайа в близост до ал-Забадани и в ал-Маадамия в близост до Дария, както и над военното летище ал-Музза. Ал-Маадамия има стратегическо положение на главния път между южната част на страната и ал-Джулан.
Алепо бе последното място, където бе приложена тази стратегия. Блокадата над източната част на втория по големина сирийски град не продължава дълго. Руската страна избързва и успява да завладее района преди новата американска администрация да започне работата си на 20 януари 2017 г. В резултат на това близо един милион души напускат източните райони на Алепо, градът наричан ал-Шахбаа, и биват транспортирани в община ал-Идлиб. Целта тук, може би, е различна, не изглежда Москва да цели да промени демографски страната, напротив, говори се, че тя е против подобен проект. След началото на директната и военна намеса в Сирия, някои източници изтъкват, че Русия е прекратила формирането на шиитски милиции, инициирано от проправителствени милиции на Басиж и Хизбуллах. Въпреки това разселването на повече от половината жители на града, наброяващи близо 2 млн. души, несъмнено ще доведе до демографска промяна. Изселването на жителите от техните домове за години наред безспорно ще причини демографска криза. Достатъчно е да погледнем някои райони в ливанската планина,  ал-Бекаа и  северната и южна част на страната за да се убедим в новата социална реалност, която се появява в резултат на вътрешните войни.
Но въпросът е, защо сирийският режим, Иран и Хизбуллах извършват демографска промяна на този географски район в Сирия?
Вече е ясно, че алауитския режим се стреми да затегне хватката си около районите от столицата до крайбрежието и задължителния кръстопът град Хомс. Руската намеса му позволи да завземе районите в близост до крайбрежието – низината ал-Габ, град Хама, най-накрая и град Алепо.  С предприемането на тези мерки, правителството вече е осигурило на своите хора – алауитите – най-добрата географска и политическа възможност, независимо по какъв начин ще бъде разрешен конфликтът в Сирия в бъдеще. Той ще получи подкрепата на алауитите, които се страхуват от отмъщението на сунитското мнозинство след повече от четири десетилетия алауитска власт с огън и желязо.
Що се отнася до Иран и Хезбуллах, то според тях „полезната част на Сирия“ трябва да бъде опразнена от мнозинството сунити и заселена от афганци, иракчани, иранци и ливанци-шиити, което ще разшири тяхното влияние над този район от Сирия за дълъг период от време. Те смятат, че с това подсигуряват Ливан и географския район в случай на конфликти с Израел, както и излаз на шиитския полумесец на Средиземно море. Явно пропускат факта, че в момента повече от милион и половина от разселените в Сирия, в мнозинството си сунити, пребивават в сърцето на Ливан, създават демографска тежест на страната и в бъдеще ще се превърнат в опасност за обществото му. Дали Хизбуллах осъзнава тази опасност, пред която е поставен като шиитски елемент в Ливан? И ако новото президентство в САЩ наистина създаде зони за сигурност в Сирия за сирийските бежанци, то в кой от тези райони ще се заселят сирийските бежанци, които са в Ливан в момента? Дали партията ще изисква те да се завърнат в районите в Сирия под нейно влияние и под влиянието на правителствения режим? Изглежда, че ръководството на партията не е помислило за всички тези опасности, когато е издало заповедта за намеса в Сирия.

Материалът е превод на статия от сирийското електронно издание all4syria.info 

Публикувано на 23 Януари 2017 в 16:21 часа от
Нора Муса Шехаби


Ключови думи:Сирия, демографска карта, война, Алепо, Хомс, бойни действия, демографска тежест, разселване

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас