Cui bono

Сензационна позиция в унисон с русофилските настроения на немалка част от българите или добре премерен манипулативен ход на доказано добрия политически шахматист Доган. Това не е въпросът, а да се говори за искреност в политиката е наивно. Уместно е да си зададем по-скоро изконния въпрос, който стои пред „политическия зоопарк” у нас. „Какво се случи?”

Случващото се е поредната политическа рокада. Доган се връща официално в политиката, официално защото, неофициално никога не е излизал от нея, а Местан бяга или по-скоро се цепи.

Това е повърхностният буквален отговор на въпроса, а за да си отговорим по-задълбочено трябва да си зададем най-древното и базово питане в политиката. „Cui bono”, или кой печели, кой е облагодетелстван, кой има интерес от разиграващата се пред очите ни поредна партия политически шах.

Политическата ситуация у нас все по-явно с безсрамната разголеност на „уличница” показва, че театърът и решенията вътре се дирижират от вън, дори и без да е нужна пряка намеса на големите сили в международната джунгла. Просто нашите ветропоказатели са много чувствителни към теченията на геополитическите ветрове.

Печели Доган естествено. Но заедно с него печелят и тези, които стоят зад него. Тоест хората отговорни и заинтересовани от статуквото. Родната конспиративна теория ги определя като кукловоди, но каквито и да са, както и да ги наричаме, определено един кръг от хора не желае нещата у нас да се променят скоро, а за да не се стигне до революция от долу е необходимо да се симулира революцията от горе, от върховете.

Какво каза всъщност в словото си почетния председател на ДПС д-р Ахмед Доган по случай настъпването на Новата година? Ами засегна еретичната тема за многополюсния свят, която е запазена марка в реториката на БРИКС и Русия, а за това могат да те отлъчат от евроатлантическия клуб. Доган дори спомена, че САЩ не може да остане вечно доминираща сила в света, че наравно със Съединените щати се изправят и други сили като Китай и Русия. Разбира се, това е истина, която се споделя дори и от политически консерватори като Хънтингтън в САЩ, но за домораслите ни евроатлантици като Инджев това си е рубладжийска реторика.

Доган не спря до тук, той направо ни същиса като разрови раната на европейската политическа болест, прояви удивителна доза евроскептицизъм, като посегна на златният телец на неолибералните евроатлантически ценности.

Като голям политик Доган има широк кръгозор, затова не забрави да вмъкне, по какъв начин ще се отрази новата геополитическа ситуация и предизвикателствата, които тя носи не само вътре в малка България, но и в по-широк, регионален мащаб. Соколът се интересува от случващото се на Балканите и определи времето като много сложно, защото вибрира негативно в различните си пластове.

Пожелавам ви да потърсите основите в себе си, от гледна точка на най-важното за нас, стабилността и сигурността на региона. Всяка концепция, всяка идея, всяка стратегия, която поставя нашата сигурност под въпрос – не трябва да се поощрява. Уточнявам - всички страни са заинтересовани от етносите, които са в съседните страни. Балканите са мозайка от етнорелигиозни малцинства, господа. Много пъти сме говорили за това. При една такава ситуация всеки се стреми да потърси пета или шеста колона. Ако искате да играете тази игра - това е политическо бедствие. Аз не искам да бъда нито пета, нито шеста колона. Моята философия е в България и в региона да има сигурност, и то независимо от външните обстоятелства."

Дано да са го разбрали от неговият електорат, защото между всичките му други качества не бива да забравяме, че Доган е философски образован човек, а електоратът му се състой предимно от фенове на Галена. Той е наясно с това и не се шегува, напротив, мисля, че е доста сериозен.

Черешката на тортата в словото на Доган беше критиката към позицията на официалния лидер на партията Местан, което беше знак за Местан да бяга. А критиката си беше ясна и конкретно посочена. Едностранчивото заставане на страната на Турция в руско-турския конфликт, при положение че „Пентагонът няма позиция, НАТО няма позиция, а българинът е много чувствителен на тази тема” си е политическа грешка и излишно дърпане на дявола за опашката. Това е и опит да се правиш на по-католик от папата. Русия съвсем естествено се възстановява като велика сила и ще си потърси правата, Доган не се е показал като голям русофил, по-скоро осланяйки се на здравия си разум съветва съпартийците си и българските неолиберали и атлантици, който още носят пелени в политиката, да не се перчат прекалено излишно на Русия.

Действително Доган отново доказа, че добре е сверил часовника си и познава действителността на Голямата шахматна дъска и разбира се, показа за пореден път, че е добър политически играч. Демонстрира и нещо по-интересно - високо ниво на политическа смелост, непознато за сегашната ни политическа комедия, и няма как да не признаем на фона на политическата ни лилипутщина, че смелостта на Доган като политик впечатлява, защото ако тази реторика идваше от националистическите и русофилски среди никой нямаше да и обърне внимание, тя щеше да си е в реда на нещата. В случая тя идва от сърцето на най-омразната политическа партия у нас, която се е определила за бастион на евроатлантизма. Доган се опълчи на идеологията и схващанията на собствената си партия, които сам е създавал и защитавал.

Какво показва това всеки може да отсъди за себе си, но завладяващият с нихилистичната си смелост акт на потъпкването на собствените ти принципи и улавянето за въжето на народното недоволство удари точно в десятката. Колкото и да озвучават от Пресцентъра на партията позицията, че "Има манипулативна подмяна на посланието на Ахмед Доган" работата е вече свършена. Доган е героизиран и за кратко се сдоби с личен апологет в лицето на Карбовски, чиято добре премислена с емоционалността си позиция се забива като брадва в съзнанието на не толкова дълбоко мислещия читател.

Изведнъж се оказва, че Доган може да започне да ни харесва, освен това изглежда, че Доган може да ни стане нужен. Защо? Ами защото е силен, защото е ловък, защото е умел и умен, не на последно място, защото е богат, но добре се прикрива и защото е добър политик, в обкръжение на пигмеи. Този отвратителен контраст изстрелва Доган в звездния небосвод на народното желание, а народът както се знае е като жена, харесва силните, умелите, и ги търси за закрилници, а ако не ги намира в действителност започва да си ги измисля. Имаме достатъчно примери в историята ни, а Крали Марко ни е най-красноречивият.

Публикувано на 31 Декември 2015 в 11:31 часа от
Димитър Филипов


Ключови думи:България, Движение за права и свободи, политика, Ахмед Доган, Местан

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас