Хърватия – политически живот



Хърватия – политически живот

Политическата стабилност в Хърватия остана неосъществена цел, след като стана повече от ясно, че политическите скандали, започнали още с изборите от края на 2015 г.,  няма да бъдат овладяни.
През ноември 2015 г. двата най-големи политически опонента в страната HDZ (Хърватски демократичен съюз), воден от Томислав Карамарко,  и SDP (Социалдемократическата партия) на Зоран Миланович се оказаха с почти равен изборен резултат. Все пак победилата HDZ нямаше достатъчно депутати в парламента, за да сформира самостоятелно правителство. Реформаторската коалция „Мост“, чиито членове са предимно непартийни личности, се яви алтернатива и стана ясно, че ще се наложи да се състави коалиционно правителство. В крайна сметка такова беше съставено с цената на компромис от страна на HDZ - назначаването на премиера Тихомир Орешкович, издигнат от МОСТ.
Още с първите си стъпки в новото коалиционно правителство избухнаха скандали: Назначението на вече бившия министър на военноветераните Мийо Църноя, който бе обвинен в измами и получаване на съмнителни заеми. След силен обществен натиск той подаде оставка. В негова защита Томислав Карамарко заяви, че едва ли има хърватин, който да не прави дребни нарушения. Тази реплика взриви обществото и създаде допълнително напрежение.
Друго назначение, което дълго време  не слизаше  от водещите новини, беше това на министъра на културата - Златко Хасанбегович, чиито крайни изказвания по адрес на комунисти и антифашисти породиха силно негодувание в обществото. Въпреки острите реакции, този скандал не завърши с оставка.
Последваха още сериозни скандали в най-различни сфери : свързани с масови уволнения на началниците в хърватската национална телевизия и радио, смени в Съвета за електронни медии, орязване на финансирането за нетърговски медии и неправителствени организации. Огромен беше скандалът и политическото напрежение около поисканата смяна на шефа на разузнавателната агенция SOA.
Скандал се разрази и от образователната реформа, която предлага ХДС. Той изкара по улиците над 50 000 души, което ясно показва, че обществото трудно приема това, което управляващите му предлагат.
На фона на нестабилната политическа обстановка премиерът Орешкович се опитваше да прокара националната си програма за реформи, но тя сякаш все оставаше на заден план.
Така в началото на юни 2016 г. се стигна до гласувания от парламента вот на недоверие към правителството, иницииран от Хърватския демократически съюз, който е част от управляващата „Патриотична коалиция”. Според консерваторите Орешкович се е доказал като неспособен водач на страната и поискаха рокади в правителството, както и нов премиер. Либералната опозиция пък смята, че предсрочните избори са начин за излизане от кризата.
„Хърватският демократичен съюз” иска да формира нов кабинет, начело с финансовия министър Здравко Марич. Според членовете на партията, те ще могат да съберат парламентарно мнозинство, но повечето анализатори оценяват шансовете като малки без бившия коалиционен партньор „Мост”.
От 151-местния парламент 125 депутати гласуваха против правителството, а 15 гласуваха в полза на кабинета, двама се въздържаха. Депутатите имаха 30 дни да формират нов кабинет или държавата трябва да се насочи към предсрочни избори.
Последните социологически проучвания показват, че хърватите в голямото си мнозинство искат нови избори. Последиците от създалата се обстановка сочат осезаем спад към подкрепата за ХДС, а евентуален победител при нови избори ще е СДП. Резултатът ще е отново несигурен, тъй като очакванията са, че социалдемократите няма да успеят да сформират самостоятелно правителство. "Мост" остава най-големият губещ, а тяхната загуба е равносилна на печалба за партията "Жива стена", която е силно евроскептична и желае Хърватия да напусне  НАТО.
На 17.06.2016 г. президентът на Хърватия Колинда Грабар Китарович обяви, че страната ще проведе предсрочни парламентарни избори през септември и добави, че започва консултации за формиране на нов кабинет.
На 25.07.2016 Nova TV обяви резултатите от допитване, което е провела в периода 1 до 18 юли и в което са участвали близо 1000 души от цялата страна. Според анкетата СДП остава водеща партия с 29,9 % подкрепа. Веднага след нея е ХДС с 28.3 %, а МОСТ отново са трети с 11.4% . Партията „Жива стена“, сравнявана неведнъж с гръцката „Сириза“ е получила 6.8% от гласовете. Участниците в анкетата са били помолени също така да оценят представянето на правителството по скалата 1 до 5. Президентът Колинда Китарович е получила средната оценка от 2.86, Правителството 2,17, докато Парламентът получава само 1,91. Относно дейността на правителството – само 26.7 от допитаните одобряват неговата работа, докато 63.4 не одобряват и не приемат предложените реформи. Дейността на президента на страната обаче се подкрепя от 57.1 от допитаните.
В политическия живот на Хърватия съществуват много куриози, които допринасят за недоверието на избирателите. Такъв например е случаят с депутатката Гордана Рушак (Gordana Rusak) , която сменя 4 политически  партии за по-малко от година. Тя твърди, че не е променяла позициите си и счита себе си за независима. До преди година нейната личност е слабо известна, но с изборите от ноември 2015 г., тя успява да влезе я Парламента като член на „МОСТ“. Месец след това започва нейното „местене“ от партия в партия, като на изборите през септември тази година се очаква да се яви като независим кандидат.
Друг куриозен случай е признанието на Йосип Вреск (Josip Vresk) – член  на Държавната изборна комисия, за прием на подкупи от австрийска банка, възлизащи на 210 000евро.
Все пак надпреварата в предизборната кампания е в напреднала фаза.
На 17.08.2016 г. Хърватския демократичен съюз обяви своя икономически манифест, състоящ се от 12 глави, разделени в 3 главни части, който обещава икономически растеж за страната, нови работни места и социална справедливост. Реч държа новият лидер на ХДС Андрей Пленкович (Andrej Plenković), според когото партията му има реален шанс да спечели предстоящите парламентарни избори. Пленкович обеща икономически растеж от 5% и растеж на заетостта от 60% на 68%. Той признава,че въпреки постиженията на партията, тя е претърпяла някои поражения, които е нужно да поправи.
ХДС смята да продължи да работи върху образователната реформа и да отдели специално внимание върху инвестиции в науката. Според Плечкович без развитие на науката и изследователската дейност Хърватия не може да има конкурентна икономика. Друг основен показател за икономически растеж е туризмът, за който също ще бъде отпуснато финансиране. В сферата на здравеопазването не се предвижда скок в цените на здравните осигуровки.
Ден преди крайния срок за подаване на кандидатури, ХДС излъчи своите кандидати. Според Андрей Пленкович гласуването е минало гладко, без разногласия.
На 12.08.2016 г. се проведе дебат между лидерите на ХДС И СДП като според Пленкович това допринася за повишаването на стандартите на демократичната култура и дебат. Според него е добре избирателите да имат възможността да чуят както неговата гледна точка, така и тази на лидера на СДП Зоран Миланович (Zoran Milanović). Веднага след срещата между ХДС и СДП, лидерът на МОСТ Божо Петров (Božo Petrov) даде интервю, в което коментира, че лидерите на двете партии не са дискутирали нищо съществено , само „същите приказки, които говорят на хората от 20 години насам“. Според него всички допитвания до общественото мнение сочат, че МОСТ несъмнено ще е партията, която ще реши кой ще сформира новото правителство. Партията ще продължи да настоява за реформи, защото според членовете й те са от изключителна важност за страната. Първата реформа, която МОСТ иска да въведе е данъчна реформа, но не по начина, който предлагат ХДС и СДП.
Лидерът Божо Петров защити Тихомир Орешкович, като го нарече „отличен министър-председател“ и коментира, че ще си сътрудничи само с партии, които твърдо подкрепят манифеста на МОСТ, защото единствено МОСТ отразяват и защитават интересите на Хърватия. Също така той заяви, че ще е кандидатът за министър председател, който партията ще излъчи на изборите през месец септември. Според него ХДС отново ще иска да сформира коалиция с тях, но по думите му те са ги разочаровали дори повече от СДП и МОСТ няма да направи компромис.
На изборите, които ще се проведат на 11.09.2016 г. гласоподавателите ще изберат 151 депутати, 140 от които в 10 избирателни района, всеки от който ще излъчи 14 депутати. Специален 11-ти избирателен район, избира 3 депутати, които ще представят интересите на хърватските граждани извън граница. Предвидена е и специален 12-ти регион, избиращ 8 депутати, които да представят и защитават интересите на малцинствата в страната. Във всеки от десетте избирателни района, местата в Парламента ще се разделят пропорционално според дял гласоподаватели, за да се осигури преминаването на нужния 5-процентов праг.

 

 

Публикувано на 30 Август 2016 в 20:22 часа от
Христиана Демирева


Ключови думи:Хърватия, политика, нестабилност, избори, парламентарни избори, предсрочни избори

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас