Избухна ли Кримската война отново?

Може да се направи аналогия на случващото се днес на Кримския полуостров с Кримската война започнала в далечната 1854 г. като война между Руската и Османската империя. Днес Украйна и западните страни са в ролята на Османската империя, а Русия отново заема същата позиция, появява се и конфликтът около Крим с акцент защитата на руското население.

 

Кримският полуостров исторически не е част от Украйна, по скоро Украйна дълго е била в пределите на руската империя, присъединена още от Иван Грозни след победата му над Кримското ханство. Независимо от историческите факти след разпадането на Съветския съюз територията на Кримския полуостров остава в границите на Украйна, което поражда напрежение между двете държави и се превръща в „бомба със закъснител”.

Въпреки че навлизането на руски войски на територията на суверенна държава може да бъде определено като недопустимо безумие и международна криза, невиждана от годините на „Студената война” политиката на Русия в защита на руските интереси в Крим има своята логика.

 

Дали Путин направи голяма грешка с предприетите действия на Кримския полуостров, ще стане ясно след няколко години в зависимост от развитието на събитията. На този етап би било едностранчиво и ограничено да разглеждаме Путин като пример за класически тиранин или безспорен демократичен лидер, но никой не може да отрече абсолютната власт и авторитет в Русия. Той е отличен стратег и добър играч.

Интересно е до колко по-далеч в действията може да стигне Западът по отношение на налагането на икономически и дипломатически санкции на Русия. Каква е готовността му да изостави стратегията си на „скрито противопоставяне” и предприеме пряка конфронтация заради Украйна срещу държава с ядрен потенциал.

 

Краят на „Студената война” не успя да спре противопоставянето между САЩ и Русия. Западното влияние в развитието на политическите процеси в Украйна е очевидно. Революцията в страната избухна сред една част от населението, повлияно от идеалите на западната цивилизационна сфера и отричаща сивите реалности на постсъветската държава. Други примери за опити на западни страни да се намесват във вътрешната политика са „Цветните революции” в Украйна, Грузия и Киргизстан както и „Арабската пролет” като цяло.

След като Обама заплаши Путин с изолация много западни анализатори определиха случващото се като начало на нова „Студена война”.

 

Основните варианти за развитие на кризата са два:

Ако Западът се обедини и мобилизира срещу Русия и се окаже, че има волята за нови агресивни действия срещу нея има голяма възможност да се повтори сценарият на Кримската война. Това ще е катастрофа за Русия и ще коства вероятно политическия живот на Путин.

 

От друга страна, ако Западът заложи на търговските си интереси и на по-големите си стратегически планове, които включват сътрудничеството с Русия и Китай, това ще увеличи „пропастта” между Европа и САЩ, при което Русия ще излезе победител. Тази победа може да се разглежда като исторически реванш, който ще осигури достойно място в историческите хроники на Владимир Путин.

Публикувано на 10 Юли 2014 в 14:09 часа от
Димитър Филипов


Ключови думи:Кримската война, Русия, Украйна, Западни страни

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас