Четвъртата индустриална революция

    Всяка една голяма индустриална революция в историята на човечеството се характеризира като преломен момент в развитието на стопанските отношения. През XVIII в. се поставя началото на механизираното създаване на блага, в края на XIX в. за първи път е използвана енергията в масовото производство, а от втората половина на XX в. се постига автоматизация на работния процес чрез внедряването на информационните и комуникационните технологии и като цяло на електрониката. Намирайки се вече във второто десетилетие на XXI в., ние сме изправени пред невъобразим за досегашните стандарти обхват от промени, които ще бележат модела на производство и потребление за дълъг период от време. Четвъртата индустриална революция се отличава със сливане в същността им на техническите произведения, така че те да могат да отразяват в единно цяло материалната физическа и цифровата дигитална сфери на живот.

    В хода на разгръщането на съвременната технологична революция в промишления сектор, от последния ще се изисква да произвежда все по-големи количества и със значително повишено качество продукти и услуги. При това подобен позитивен резултат трябва да бъде постигнат чрез използването на по-малко суровини и при консумиране на по-малко енергия. В резултат модерните индустриалци ще си осигурят дългосрочна ефективност на производството в условията на постоянно динамизиращия се световен пазар.

    Разнообразни са способите, чрез които индустриалният капитал може да постигне неизбежната революция в своя икономически отрасъл. Очаква се в множество негови ниши да доминират технологиите, информатика, електроника, роботика, мехатроника, сензорика, биотехнологии и нанотехнологии. Вследствие на тяхната широкомащабна употреба се въвеждат и ще бъдат внедрени технологични области като например изкуствен интелект, интернет на нещата, триизмерно принтиране, материалознание, съхраняване на енергия, квантово изчисление, автономни превозни средства, логистични системи под формата на кибер физически системи и сензорни нововъведения за обмен на данни, контролирани в реално време.

    Разумното и рационалното съчетаване на технологични ноу хау ще създаде предпоставки за повсеместна дигитализация и взаимосвързаност на произвежданите блага. Това ще позволи преодоляване на традиционните за материалната среда бариери за навлизане на даден пазар и до прилагането и отстояването на съобразени с разнообразните потребителски нужди бизнес модели за продажба на стоки и услуги. В тяхната основа ще стоят онлайн платформи, които комбинират голям набор от информация за търсенето и предлагането, който следва да бъде интегрирано анализиран и използван.  Създаваните специфични интернет пространства ще помогнат за разглеждането на производствения процес по подреден начин и впоследствие оптимизирането на изводите, които биха се направили. Безспорно прилагането на стратегически портфолиа с продуктово позициониране изисква направата на значителни инвестиции за обогатяването на предмета на продажба с цифров „интелект”. Същевременно обаче то довежда и до регистриране на повече приходи за занимаващите се с индустрия. Така, при положение че разполагат със свеж ресурс от финанси, представителите на промишлеността могат да се превърнат в по-конкурентоспособни в развиващата се икономическа среда. Именно като фундамент за затварянето на цялата тази стопанска верига  ще служи проявяващият се в сферата на индустрията интернет на нещата.

Освен чрез умело използване на съвременните информационни и електронни достижения, промишлените компании следва да се ориентират върху създаването на по-малки и гъвкави свои предприятия, за да могат да се впишат изцяло в технологичната картина на Четвъртата индустриална революция. По-голямата компактност в рамките на производството ще позволи на индустриалните организации да се разположат възможно най-близо до целения от тях кръг от потенциални клиенти. По този начин провеждането на бизнес ще стане възможно не само в страните с водещи стопански показатели в света, но също и в държави с отслабени икономики. Самоорганизирането на производствени комплекси във все повече глобални региони се очаква да бъде базирано на автоматични линии и умни системи за създаване на крайна продукция.

Тези намерения на представителите на индустриалния ресурс на планетата обаче предизвикват опасения за евентуално съкращаване на работници и служители от вече иновационните предприятия. За да запазят сега заеманите от тях позиции, работещите ще бъдат длъжни да демонстрират непрекъснат стремеж за развитие и подобряване на уменията, които притежават. В идните години от съществена важност ще бъде наличието на емоционалната интелигентност и креативност у заетите в сектора. Талантът в още по-голяма степен ще бъде критичен компонент за напредъка на производството. В същото време във фабриките и заводите се очаква да намерят работа много квалифицирани специалисти в значимите за предстоящата революция технологии. Става дума за ангажирането на работа на персонал, който е тясно специализиран в дигиталните новости и успешната технологична трансформация чрез употребата на интернет на нещата и информационни облачни услуги.

    Може да се направи извод, че Четвъртата индустриална революция притежава способността да видоизмени, а дори и да разруши традиционния пазар на труда. Вследствие на изместването на работниците от машините пък ще се увеличи разликата между възвращаемостта в капитала и в труда. Позитивната последица от това е, че ще се увеличи броят на безопасните и високоплатените професии. Негативната е, че така сложилите се обстоятелства ще доведат до засилване на социалното неравенство. Ситуацията би била твърде деликатна и за хората, които заради по-консервативните си убеждения доброволно се откажат от наложителното адаптиране към технологичния напредък в сферата на индустрията. Интересно е, че в повечето развиващи се страни съществува специална обществена прослойка, която попада в категорията на традиционалистичните възгледи за икономическо развитие. Става дума за представителите на средната класа, които не искат да се занимават с нискоквалифициран труд, но и не са толкова подготвени да се заемат с висококвалифициран труд. Вследствие на това, членовете на посочения слой на социума, които не успеят да се приспособят към съвременните изисквания на Четвъртата индустриална революция, ще попаднат при една от двете крайности на обществено-икономическия статус. Те ще принадлежат или към ниско платения дял, съответстващ на ниско образования дял, или към високо платения дял, ако притежават модерно за времето си образование. При всички положения наличието на още по-голямо в сравнение с наши дни разслоение на обществата ще допринесе за отприщване на сериозно социално напрежение.

    И все пак положителните страни и ползите от успеха на Четвъртата индустриална революция ще бъдат повече и по-въздействащи. Очаква се жизненият стандарт и качеството на живот на хората по света да се подобрят. Това ще се изрази в увеличаване на дълголетието и при жените, и при мъжете; подобряване на качеството на здравеопазването и образованието; повишаване на доходите и съкращаване на разходите на глобално равнище, включително чрез намаляване на цените на транспорта и комуникациите, намаляване на стойностите за търгуване; по-ефективни национални, регионални и международни логистика и вериги за доставка, и в крайна сметка постигане на устойчив икономически растеж в световен мащаб.

В по-дълбочинен план Четвъртата индустриална революция ще се отрази съществено и на характеристиките на социалната психология. Обществото на недалечното бъдеще ще бъде изцяло променено от дигиталната революция. Очаква се субектността на индивидите да отслабне за сметка на появата и утвърждаването на един колективистичен мрежови „Das Man“. Интересното е, че това ще отвори пътя за образуването на цяла една дигитална диаспора, която ще се характеризира с повишена гражданственост и чувство за принадлежност към цифровата култура на XXI век. Безграничното единство от лица в електронната и технологичната среда ще се отличава с чувство на отговорност за и ангажираност към индустриалния напредък на човечеството. Непреходността на тази концептуална идея ще наложи необходимостта от децентрализиране и преразпределение на властта в държавите, а така и промяна на модела, по който се управляват страните.

    Пътят за подобна промяна ще се разкрива успоредно с ускоряването на Четвъртата индустриална революция. Нека не забравяме, че в момента се намираме едва в началото на дигиталната ера на промишлеността. Логиката сочи, че по-богатите икономически страни с традиционен успех в тази стопанска сфера ще бъдат и по-печелившите при утвърждаването на новите технологии. Последните обаче ще бъдат катализатор за получаването на блага и от по-бедните и развиващите се държави, до които ще достигат много пазари.

    Всъщност преди известно време уважаваната финансова институция UBS описа факторите, които показват кога дадена политически организирана общност е най-добре подготвена за наближаващия технически ренесанс. Петте критерия са: гъвкавост на пазара на труда; квалификация на персонала; приспособимост на образование; развита инфраструктура и правова държава. Следва да подчертаем, че страните, които понастоящем най-пълно отговарят на тези аспекти от успешната дигитализация, са представителите на Северна Америка (с акцент върху САЩ); Западна Европа и Скандинавия; Далечният Изток.

    Във времето преди започналата през 2007 г. икономическа криза, САЩ натрупаха значителен иновационен потенциал, който им позволява в момента да имат най-съществен принос в увеличаването на глобалния размер на стоковите пазари. Прогнозите за завръщане на високите нива на промишлено производство в САЩ неминуемо ще доведат до разцъфтяване на американския пазар на труда, а оттам и до по-добри времена за втората най-голяма икономика в света. Трябва да обърнем внимание и на факта, че понастоящем в САЩ тече процес на IV научно-техническа революция. Тя се характеризира с темпово напредване в областите на електрониката, интернет познанието, 3D принтирането, роботиката и автономните превозни средства. Така например в Силиконовата долина се разработват и подобряват софтуерни продукти, които са в състояние сами да подобряват кода си, както и да решават моментално нововъзникващи проблеми. В центъра на американския индустриален разум вече започна и създаването на роботи, които чрез човешки демонстрации могат да бъдат обучавани за изпълнение на различни задачи. Любопитно е и намерението на американските технически специалисти да направят масово вграждането на миничипове в човешкото тяло в близко бъдеще. Тези миниатюрни чипове ще имат предназначение да запаметяват нововъзникващи в съзнанието на човека-носител творчески идеи и конструктивни концепции. В резултат на това ще настъпи съществено рационализиране на производствения процес. Ефектът ще бъде огромен, изразявайки се в спестяването на жизненоважни ресурси като енергия, време и пари.

    Такъв коефициент на полезно действие в производството си преследват практически всички водещи компании в САЩ. Те целят да постигнат улеснено създаване и внедряване на модерните за времето свои произведения на глобалния пазар. Инвестиционните намерения на FACEBOOK вече се концентрират върху развиването на индустрия на виртуалната реалност в следващото десетилетие. Промотираната от организацията разработка на нови социални онлайн услуги като част от цялостна социална инфраструктура за световното общество само може да се яви в помощ за реализирането на практика на разширената идеална реалност.

    Друг съществуващ модел за подражание в рамките на приложното дигитално наукознание е работата на MICROSOFT. Компанията е мотивирана да създаде платформа, която да позволява на хората не само да разговарят помежду си и да намират интересуваща ги информация в електронното поле, но също да упражняват контрол върху приложенията, в които са се регистрирали, както и да пазаруват безгранично в цифровата среда. Сред нововъведенията на MICROSOFT следва да прибавим и излизането на новия технологичен продукт за езикови преводи, който ще улесни и подобри извършването на международни преговори и сделки в икономическия отрасъл на индустрията.

    В духа на този своеобразен каталог от достижения на технологичната мисъл в САЩ е задължително да отбележим продължаващото съревнование между APPLE и GOOGLE при производството на смартфони и таблети. Тези напредничави американски фирми обаче имат намерение да разширят обхвата на своите технически произведения, като намерят нови пазарни ниши за пласирането им. По всичко личи, че на първо време конкуренцията между двата икономически гиганта ще се пренесе в сектора на автомобилостроенето. Желанието на APPLE и GOOGLE e да свържат моторните превозни средства с интернет, като предоставят по този начин още една опция за мобилност на физическите и юридическите лица в междуконтинентален аспект.

    След като стана дума за автомобилостроене, трябва да се отчете вече започналото пренасочване на автомобилните заводи от производство изцяло на конвенционални возила към все по-масово създаване на автономни коли. Предвижда се роботизираните превозни средства да се превърнат в типичен нюанс от градския облик на развитите страни до десет години. Не само американски компании (като GOOGLE, UBER, GENERAL MOTORS и LYFT), но и редица от най-големите автомобилни марки със седалище извън САЩ (например PEUGEOT, RENAULT, AUDI, MERCEDES BENZ и VOLVO)  инвестират в самоуправляващите се коли като значима за бъдещето иновация.

    Тук е мястото да се каже, че съществува своеобразен международен консенсус между водещите автомобилостроителни компании, подкрепяни решително от петролните такива, за  развитието и на нова продукция за задвижване на автомобили. Тя ще бъде основана на водородна технология. Целта е да бъдат намалени вредните емисии от въглероден диоксид, отделяни в атмосферата от петролопродуктите. Цената на това нововъведение може да надхвърли сумарно 10 млрд. евро.

    Така или иначе се очаква през идващото десетилетие потребителите да се пренасочат от настоящите бензиново-електрически хибриди към автомобили с водородни горивни клетки или практичните електромобили, задвижвани само с батерии.

    Последните имат най-широко разпространение в САЩ (предимно благодарение на TESLA и SMART), а на следващо място в Япония. „Страната на изгряващото слънце” произвежда едни от най-практичните акумулаторни батерии за електрически автомобили, чиято технология позволява да бъдат зареждани за много кратък период от време. Същевременно японската държава е също трайно ангажирана върху създаването на превозни средства без шофьор чрез своите TOYOTA и NISSAN.

    Разбира се, освен посочените компании в областта на автомобилното си производство, Япония разчита още и на INFINITY, SUSUKI, HONDA, MITSUBISHI. Това са всеизвестни марки, които от дълги години са пример за висококачествено технологично ниво на промишленост. 

    Японската икономика обаче има и редица други отрасли, които са свидетелство за  нейното световно равнище и надежда за плавния преход, който страната ще направи към Четвъртата индустриална революция. Става дума за електротехническата, радиоелектронната, машиностроителната, корабостроителната, металургичната, химическата, текстилната, дървообработващата промишлености. Страната е отворена за бързото внедряване на новите научни открития и технологични достижения в тези пера на реалната икономика. Като показателен пример може да се посочи намерението на управляващите в Япония да бъдат създадени автономни ферми с внедряване на роботи за извършване на земеделската дейност. В същото време вече беше оповестено производството на първия по рода си дисплей за електронни устройства с 80% прозрачност. Произведението е на японската компания JAPAN DISPLAY, като от технологичната организация си поставят и по-високи цели за бъдещо изработване на още по-огледален дисплей.

    Нововъведения като представените само могат да допринесат за запазване на тенденцията за по-висока себестойност на индустриалното производство на Япония в условията на постоянно променящ се международен пазар на стоки и услуги.

Освен Япония, в Далечния Изток са налице и други страни с развити икономики, характеризиращи се с висок растеж и структурна стабилност, които са готови да посрещнат предизвикателствата на Четвъртата индустриална революция. Задължително трябва да бъдат посочени Южна Корея (впечатляваща най-вече със своите автомобилна /HYUNDAI и KIA/ и IT /SAMSUNG/ промишлености), Сингапур (с високорезултатно производство в електронната, електротехническата, нефтохимическата и корабостроителната индустрии), Хонг Конг (специализирал се в поредица високотехнологични отрасли – електроника; проектиране; дизайн; създаване на нови материали, компоненти и модели; производство на прецизни инструменти) и Китай, който заслужава специално внимание.

    На първо място трябва да подчертаем, че през 2011 г, след като в продължение на сто години САЩ държаха лидерската позиция, Китай застана на първо място като дял в световното производство. Този успех на „Поднебесната империя” се дължи на увеличилото се три пъти за последните петнадесет години темпо на разработки в икономиката, в чийто локомотив все по-отчетливо се превръща вътрешното потребление. Стопанският подем на страната в последните години се базира главно на ролята на високоскоростните железници, използването на слънчевата енергия и мащабните изследвания на Космоса. Въпреки това обаче съществува безпокойство по високите етажи на китайската централна власт, че в държавата липсват иновации. Китайската народна република продължава да се съсредоточава основно върху приемането и адаптирането на западните задокеански технологии, а не се насочва към търсене на ноу хау и т.нар. „уау” ефект за пълноценно участие на международния промишлен пазар.

    При всичко това, в условията на започващата Четвърта индустриална революция, Китай изглежда готов да се превърне в един от центровете на новия изцяло дигитализиран свят. Изключително добре сложени в производството си на лаптопи, таблети, фаблети (телетаблет) и смартфони са PC и информационният сектори, които функционират благодарение на икономически стабилните производители XIAOMI, ZTE, HUAWEI, OPPO, ONE PLUS и LENOVO. Неслучайно Китайската народна република има желанието да използва интернет за насърчаване на темповете на растеж на своята икономика, и то главно в сегмента на услугите, а не толкова в сферата на износа. За да реализира това, държавата е готова да увеличава разходите си за проучване и интелигентен просперитет в стопанството.

    Министър-председателят на Китай Ли Къцян вече заяви, че иновацията е основната движеща сила за развитието на страната. В този контекст „Поднебесната империя” има за цел да се превърне в световен лидер в напредничави индустрии като тези за чипове, роботика, сателити и авиационна техника. Така Китай се надява да насърчи традиционни области на своята икономиката, като ги направи по-ефективни.

    Вземайки под внимание иновативното развитие на водещите икономически силни държави в Далечния Изток, трябва да се подчертае, че във всички тях образованието на подрастващите е застъпено като сериозен приоритет. Активно се стимулира креативното и изобретателното мислене на подрастващите поколения, като се отделя внимание на всички нови идеи от решаващо значение за икономическия и държавническия  напредък.

По подобен начин стоят нещата и на Стария континент. ЕС непрекъснато повишава качеството на образованието в страните членки, като толерира практическото обучение с приоритет върху придобиването на съвременни знания и умения и развиването на предприемчиво мислене. Това е така, защото ЕС се стреми да бъде подготвен за създаването на иновативни продукти и услуги. От нововъведенията зависи способността на Съюза да постига и занапред икономически успехи. Ето защо, с поставяне на акцент върху конкурентоспособността, Европейската инвестиционна банка провежда финансиране на иновациите в държавите членки чрез управляваното от нея прозрачно образувание Европейски фонд за стратегически инвестиции. Всъщност целта на ЕС е да инвестира 3% от своя БВП в сферата на изследванията и развитието. Ако Евросъюзът желае и да поеме лидерството в рамките на Четвъртата индустриална революция, то от него ще се изисква да инвестира поне по 100 млрд. евро на година в това направление в следващото десетилетие и половина. За изпълнението на подобна амбициозна задача, а и най-малко за успешното навлизане в новите цифрови реалности, ЕС трябва да промотира като водеща общоевропейска идея участието на Европа в Четвъртата индустриална революция. За неотклонното следване на посочената идея от Евросъюза се очаква да създаде динамична дигитална среда под формата на Единен дигитален пазар. В условията на това цифрово средище ще бъдат съсредоточени иновативни производства в промишлените области на електрониката, електротехниката, мехатрониката, автотехниката, аеротехниката и космическите технологии. Неизбежна ще стане появата на т.нар. „пета свобода” в ЕС, предложена в началото на 2016 г. от естонския президент Тоомас Хендрик Илвес. Става дума за свободното движение на данни през границите на страните членки в смисъла на шанса ЕС да се възползва от възможностите, които предлага Четвъртата индустриална революция.

Част от необходимите политики за осигуряване на революционното индустриално бъдеще на Европа вече са в ход. Икономически развитите страни от Западна Европа и Скандинавия се насочват плавно към преобразуване на производствените процеси чрез превръщането им в интелигентни такива. Създаването на автоматизирани фабрики на Стария континент ще има съществено практическо приложение. Това ще позволи например софтуерното създаване на нови видове лекарства, изготвянето на работни алгоритми за предвиждане на социалните потребности на хората, по-задълбоченото вникване на специалистите в своеобразната дигитална вътрешност на иновативните продукти. Същевременно в напреднал стадий се намират проектите за осъществяване на „зелена” икономика в Европа. В тях са очертани начините за получаване на електричество чрез използване на геотермалната енергия, силата на течащата вода, силата на вятъра, както и употребата на водородно гориво.

Описаният технологичен пейзаж в Европа, а така също и в Северна Америка и Далечния Изток показва, че тези основни икономически глобални региони ще изнесат тежестта на предстоящата Четвъртата индустриална революция. В дигиталния ренесанс на човечеството трябва да се включат постепенно и развиващите се с по-бавни темпове стопански части от Земното кълбо, които в настоящето са важен компонент от глобалния икономически растеж.

Успешното реализиране на Четвъртата индустриална революция ще изисква отговорното участие в нея на широк кръг от заинтересовани субекти. Иноваторите в сферата на технологиите, създателите на техническата инфраструктура, традиционните производители на продукти и услуги, както и крайните потребители на блага от публичния и частния сектори ще бъдат длъжни да се възползват от прогресивните достижения, които ще ни предложат индустриално развитие през първата половина на XXI век.

Публикувано на 13 Септември 2017 в 10:16 часа от
Христо Менков


Ключови думи:индустриална революция, технологии, икономика, трудов пазар, четвърта индустриална революция, бизнес, интернет, интернет на нещата

1 Коментара
От fælles mål kristendom публикуван на 26 Jan 2019 04:27 pm
Anyway according to usage, supplements and sleeves outcome not aggravate the penis. After all, he said, the penis handu.plade.se consists of paired corpora cavernosa and a unattached corpus spongiosum, the hugeness of which are unfaltering genetically. Indubitably surgical enhancement fails. Regardless, there is anybody pint-sized avidity handu.plade.se dangled head our eyes by means of the hugely rigorous unvarying Italian study. When tested, the scraping method of penis enhancement, the authors tonnage, did move out along with in growth.
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас