Бъдещето на Западните Балкани в Европейския съюз

  

       С изключение на няколко отделни държави, за които е по-добре да не са част от Европейския съюз, само Западните Балкани не могат да покрият изискванията за членство в общността. Държавите от региона имат споразумения за асоцииране, както и са започнали преговори за присъединяване, но те все още са на един много ранен етап. С встъпването в длъжност на новият Европейски парламент амбициите на балканските страни бяха охладени, след като Жан Клод Юнкер – президент на Европейската Комисия заяви, че до края на 2020 година няма да има нови страни членки.

    Смяната на наименованието на  комисарския пост в новата ЕК от „разширяване и политика на добросъседство” в „политика на добросъседство и преговори за разширяване” също е показателен. Причините за това решение са както политически, така и икономически, като в основата стои разрастналото се влияние в новия парламент на националистическите и евроскептичните партии от старите страни членки.
      Проблемите на Западните Балкани са големи, а хората от Европейският Съюз са свикнали да им обръщат внимание, едва когато вече не могат да ги игнорират. Политическата стабилност в региона е крехка, а можем да кажем, че там където я има тя се дължи на авторитарните лидери, които оставят демокрацията на по-заден план.

Основните спънки за членството в ЕС никак не са малко, а решенията им изглеждат отложени във времето. Най-важните от тях са неспособността със справянето на проблемите в областите: независима съдебна власт, свобода на медиите, корупция по високите етажи на властта (както и по ниските), слаб икономически растеж, както и силно националистическите течения във всяка една от страните. Държавите от региона си приличат по много фактори, като етническите проблеми, голямата безработица, ниският жизнен стандарт на населението, така и слабата толерантност към съседките си. Непоследователната политика, реваншизма, тенденциозното връщане към минало величие и опитите на лидерите да се бетонират на власт на всяка цена са друга част от трудностите, пред евентуалното членство в съюза.


     Отлагането на членството на страните Албания, Сърбия, Черна Гора, Македония, Босна и Херцеговина и Косово има своето обяснение в лицето на новите течения в европейската политика, зародили се след икономическата криза. Огромният брой на представители на европейските скептици от страните Великобритания, Франция, Австрия, Италия, Холандия и др. води след себе си натиск в ЕП, който няма как да бъде пренебрегнат от управляващите партии. Идеята, че ново-присъединилите се страни от 2004 и 2007 година насам са основният проблем на старите членки и заради тях ЕС влезе в икономическа криза се разпространява активно, а както виждаме и доста успешно. Заплахите за гражданите на по-богатите страните са подклаждани непрекъснато от лидерите на този тип партии, като основно се изтъква, че гражданите на бедните страни членки ще се преселят в техните, ще им вземат работните места или ще живеят от помощи. Недоволството на обикновените хора в големите икономики на Европа е разбираемо, защото те също са усетили кризата, което води до подобно настроение спрямо по-слабите и бедни региони от ЕС. Самата мисъл за присъединяване на още закъсали икономически държави към съюза към момента е немислима. Богатите държави или отделни региони в държави, заплашват с отцепване или излизане от ЕС, което само по себе си също е голяма опасност.
    Единствената страна, правеща опит да намери своевременно решение на проблема е Германия. На 28.08.2014 г. се организира среща с представители на държавите от Западните Балкани, но тя беше слабо отразена в медиите, като не се постигна голям успех. Решението за създаването на подобен периодичен форум все пак може да се счита за напредък за страните от Западните Балкани. Идеята на канцлера Ангела Меркел за този диалог е правилна от гледна точка на засилването на влиянието на Германия, макар и малко закъсняла. Това е необходимо за да се ограничи руското влияние в региона, което може да доведе до големи проблеми, както видяхме в Украйна. Не трябва да се пренебрегва и активната намеса на Турция, която се изживява като пазител на интересите на част от населението в региона. Богатите страни от Близкия Изток и Китай също полагат усилия (най-вече финансови) за придобиване на по-голямо влияние в част от страните. Битката за геополитическо надмощие се води навсякъде по света, а ЕС не може да си позволи да има „черна дупка“ на територията на Европа, която лесно може да попадне в полезрението на неблагоприятно влияние.
Лидерите в ЕП трябва да решат кое е по-опасно  за тях - това да оставят на територията на Европа една част, с която пропастта ще продължи да се увеличава или да рискуват отцепването на големи страни членки и разпадането на Европейският съюз. Намирането на балансираща политика и непозволяването да се стигне до нито една от двете крайности е трудният път, по който трябва да вървят лидерите на обединeна Европа.     

Публикувано на 12 Декември 2014 в 17:10 часа от
Васил Арангелов


Ключови думи:Западни Балкани, Европейски съюз,

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас