Брекзит

На 23 юни 2016 г при избирателна активност от 71,8% и над 30 млн. избиратели бе проведен референдум за излизане на Великобритания от Европейския съюз (ЕС), на който страната бе член от 1973 година. Референдумът бе предложен от Дейвид Камерън като част от предизборната му кампания и предопредели политическата му кариера след загубата и вота за напускане на общността. Над 17,4 млн. избиратели избраха да напуснат съюза, а Великобритания бе хвърлена във вътрешнополитическа криза, която е подсилвана от нестабилни консерватори, слабите лейбъристи и агресивните популисти на Фарадж. Тази вътрешно- и външнополитическа нестабилност и преди всичко напускането на ЕС води след себе си огромни последици в областта на емиграцията, трудовия пазар, търговията, финансовия сектор и публичните финанси.
Годишна нетна миграция от Европейския съюз нараства до значителни нива на около 100 000 души годишно след присъединяването на страните от Източна Европа към Европейския съюз през 2004 г. Нарастването на броя е повече от два пъти от 2012 г., достигайки 183 000 души през март 2015 г. Повечето мигранти от Европейския съюз идват в Обединеното кралство (ОК), за да работят,  което води до повишаване на работната сила с около 0,5% годишно през 2015 г. Това поддържа способността на икономиката на Великобритания да расте, без да вдига ръста на заплатите и инфлацията, запазвайки лихвените проценти по-ниски за по-дълго време.
Дали Обединеното кралство ще получи някакви правомощия да ограничи имиграцията от Европа ще зависи от бъдещите отношения с Европейския съюз. Ако Великобритания иска да запази пълен достъп до единния пазар, може да се наложи да се запази свободното движение на работна ръка между Обединеното кралство и Съюза. Това ще е един от основните подводни камъни, които новото правителство ще трябва да избегне, тъй като повечето от европейските лидери   включително и Меркел обвързаха достъпа на ОК до единния пазар със свободата на придвижване на работната сила.
Независимо от това, дори ако Лондон е свободен да налага ограничения, е спорно доколко ефективни ще бъдат те в близко бъдеще като дори може да се очаква скок на миграцията в следващите 2 години. Същевременно емиграцията от Великобритания ще падне заедно с нарастване на имиграцията, оставяйки нетната миграция почти без промяна или дори по-висока в краткосрочен план.
В средносрочен план, нетната миграция от страни от Европейския съюз почти сигурно ще намалее, ако Великобритания е извън рамките на единния пазар,  а оттам и до намаляване на темпа на растеж на британската работната сила (макар, че размерът на спада очевидно ще зависи от прилагането на новите правила), което може да доведе до натиск за повишаване на заплатите и инфлацията.
Най-важното е, че правителството ще получи възможността да приложи различна миграционна политика, като най често споменавана е точковата система по подобие на Австралия, според уменията и професиите на хората, а не от къде идват, съответно, качеството на мигрантския труд може да се увеличи, а оттам и производителността. Миграционната политика ще се промени, за да се ограничи броят на нискоквалифицираните работници, влизащи в страната и се премине към привличане на повече висококвалифицирани работници (включително от страни извън Европейския съюз). Това ще бъде потенциален проблем за секторите с ниски заплати, силно зависими от мигрантски труд, като например селското стопанство, но биха могли да се възползват други сектори с недостиг на висококвалифицирана работна ръка. Като цяло, политиката ще бъде по-специално проектирана за изискванията на трудовия пазар  във Великобритания.
Търговските връзки на Великобритания с Европейския съюз, са значителни. официалните данни показват, че Европейският съюз е дестинация на около половината от британския износ на стоки. Делът е малко по-нисък, ако се включват също износът на услуги, но все още е значителен 45%. Като се има предвид, че на общият износ се падат 30,5% от британския Брутен Вътрешен Продукт (БВП), това означава, че стойността на всички стоки и услуги на износа за Европейския съюз, се равняват на около 15% от БВП на Великобритания.
Влиянието на търговските връзки с ЕС нараства значително, ако се включат повече от 60 страни, с които Обединеното кралство търгува свободно защото те имат споразумение за свободна търговия с Европейския съюз. Сред тях са Швейцария, Южна Африка и Турция. Като се вземе предвид износа на Великобритания за тези страни означава, че 63% от износа на стоки са свързани с членството в Европейския съюз както се вижда на графиката.
От друга страна на Великобритания се пада около 18% от износа на ЕС, а 8 от 10-те ѝ най-важни търговски партньори са членове на съюза. Предвид мащаба на търговската взаимозависимост между Обединеното кралство и на членовете на Европейския съюз, и предимствата на поддръжка на тясно търговско сътрудничество, въпреки всичко ще бъде много малко вероятно да настъпят враждебни търговски отношения след Brexit.
Дори Великобритания да успее да договори споразумение за свободна търговия с ЕС, износителите от ОК ще са изправени пред допълнителни финансови спънки за достъпа си до единния пазар, те ще включват митнически тарифи, административните разходи за спазване на правилата за произход на Европейския съюз, както и нетарифни бариери, като например квоти. Те също така все още ще трябва да се придържат към стандарти на ЕС за продуктите, за да могат свободно да изнасят за съюза. Това е и една от основните грешки на Великобритания, докато в момента страната участва и е един от основните двигатели при взимане на решения за общия пазар и регулацията му, оттук нататък ако иска да търгува с ЕС, не само ще трябва да се съобразява с директивите на Брюксел, но няма да има и абсолютно никакви лостове, с изключение на неформални разговори, с които да им повлияе, което ще доведе в бъдеще до допълнителни разходи за .британските износители.
Великобритания притежава един най-мощните и най-развити финансови сектори в света, който допринася за 10% от БВП, 12% от данъчните приходи и 13% от общия износ на Великобритания. Брекзит нанесе огромен удар на този водещ за британската икономика отрасъл, като паундът загуби повече от 10% от стойността си само за ден, активи на стойност 40 млрд. паунда и общо 2 трлн. в световен мащаб, бяха заличени, рейтинговата агенция Fitsch, намали кредитния рейтинг на Лондон от ААА на АА, което ще оскъпи всяко излизане на Великобритания на финансовите пазари.
Най-силно засегнати ще бъдат британските банки, финансови посредници и институции от САЩ или Азия , които досега са движили своя бизнес в ЕС само от Лондон. За сделки в рамките на ЕС те имат нужда от така наречения „европейски паспорт“. Този паспорт позволява, законно установили се доставчици на финансови услуги  в държава-членка да предлагат услугите си в други държави-членки, без да се налага да се търси предварително разрешение. Тези финансови институции ще бъдат принудени да преместят част от бизнеса и седалищата си в страни от ЕС, а европейски финансови центрове като Франкфурт на Майн очакват разкриването на 10 000 работни места. Този отлив на капитали и квалифицирани кадри ще нанесе при всички положения щети на британската икономика.
Фирми и инвеститори в много страни извън Европейския съюз, използват Великобритания като врата към Европа, ползващи се от нулеви тарифи и свободното движение на работна ръка и капитали, това допринася за огромния ръст на преките чужди инвестиции в страната от 200 млрд. паунда през 1990 до 1.32 трилиона британски паунда, увеличение от повече от 600%  Съответно излизането на Лондон от ЕС увеличава риска, притокът на преки чуждестранни инвестиции да намалее и да бъде пренасочен към страни от общия европейски. В това отношение отново най голям губещ от Brexit  е финансовият сектор, поне в краткосрочен план, тъй като. около една трета от преките чуждестранни инвестиции в страната, от страни извън Европейския съюз в Обединеното кралство са в областта на финансови услуги. В допълнение, предвид факта, че чуждите мултинационални компании са склонни да бъдат катализатори за повишаване на производителността, носейки със себе си нови технологии и корпоративна култура, спадът на преките чуждестранни инвестиции в Великобритания може да бъде вреден за дългосрочния потенциал на страната.

През 2015 г. вноските на Великобритания спрямо европейския бюджет са на стойност 17,78 млрд. паунда, от тази сума трябва да се приспадне договорената от страна на Лондон отстъпка от 4.86 млрд. паунда и сумите, които страната получава като бенефициент по европейски програми 4.45 млрд. паунда, т.е. общата финансова тежест на европейските вноски спрямо британските публични финанси е 8.48 млрд паунда. Вноската, която Великобритания плаща сега средно на човек е около 96 паунда на човек, като се вземат предвид всички отстъпки и е много близо до сумата която Норвегия без да е член на ЕС, плаща за достъп до европейския пазар.
Норвежкият модел на взаимоотношения с ЕС придоби голяма популярност  в ОК, но доста негови недостатъци бяха пренебрегнати и не беше взето под внимание, че Норвегия:

  • Няма глас в Съвета на министрите - където националните правителства гласуват законодателството на ЕС
  • Няма евродепутати в Европейския парламент
  • Няма и служители в Европейската комисия
  • Няма съдии в Европейския съд

Осло присъства на масата за преговори като меню, а не като преговарящ, в резултат на това над 75% от законодателството на ЕС е имплементирано в норвежкото законодателство, а страната реално няма никакви механизми, с които да защити своите интереси при вземането на общоевропейски решения, нещо повече достъпът ѝ до европейския пазар, се утежнява заради постоянните промени в европейското законодателство и нуждата от постоянно обновяване и имплементиране на нови стандарти и свързаните с това административни разходи. Норвегия е длъжна да спазва и четирите основополагащи свободи на базата, на които е изграден ЕС, включително правото на неограничено движение на граждани на ЕС в границите ѝ – един от основните мотиви на Брекзит-кампанията.
Последствията от излизането на Великобритания от ЕС трудно могат да бъдат обхванати поради огромният обем от сфери и интереси, които те засягат. В краткосрочен план икономиката на ОК ще пострада, ще бъде поставено на изпитание самата конкурентоспособност на страната на световния пазар, във вътрешнополитически план ОК го очакват огромни сътресения и нови референдуми от страна на Шотландия и Северна Ирландия. Във външнополитически план страната ще трябва да предефинира отбранителната си стратегия и отношенията със останалите страни от ЕС. Великобритания, пословична със своята дипломация и визия беше тласната  в една авантюра от вътрешнопартийни консерваторски игри, които не само я извадиха от ЕС, но застрашават и самото ѝ съществуване и подкопават доверието в институционалната ѝ способност да се справи в един динамичен и глобално свързан свят, в който политиката на изолационизъм от 19 в. е тотално неадекватна и предварително обречена на неуспех.

Публикувано на 7 Юли 2016 в 10:45 часа от
Стефан Тосев


Ключови думи:Великобритания, референдум, излизане от ЕС, ЕС, Европейски съюз, брекзит, последствия

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас