Борбата за наследството на Чавес

В западното полукълбо епицентър на напрежението са протестите във Венецуела. Това, което започва като обикновени студентски протести на 12 февруари в Сан Кристобал (град в северозападна Венецуела), постепенно прераства в яростно противопоставяне между гражданите и силите на реда. Представителят на Венецуела в Организацията на американските държави – Рой Чадертон, определя протестиращите като „богаташки деца, заблудени от десни политици”. Но тълпите протестиращи, не са просто малцинство, което е решило да преследва публично интересите си. Венецуела е изправена пред доста проблеми, които след смъртта на лидера Уго Чавес и липсата на друг харизматичен водач, стават все по-ясни за венецуелците.
За 2013 г. инфлацията в страната се е покачила с 56%. Правителството се опитва стриктно да контролира цените и валутната обмяна. Има липса на основни стоки като: мляко, олио, захар, тоалетна и вестникарска хартия. Нивото на насилието и убийствата във Венецуела е изключително високо. Наскоро този проблем придоби допълнителна публичност с убийството на известната актриса и модел Моника Спеър. За някои граждани, легитимността на настоящия президент Николас Мадуро е все още под въпрос, заради ниската преднина от 2%, с която спечели изборите през април 2013 г. Допълнително напрежение всяват и обявените през декември 2013 г. намерения на държавния глава да вдигне цените на газта. За период от около 20 години, венецуелските граждани се радват на изключително ниски цени на горивото, поддържани от бившия лидер Уго Чавес. Целта на този вид регулация е подсигуряване на спокойствие от страна на управляващите, но идва момент, в който тази политика се отразява отрицателно на държавния бюджет.

Всички тези проблеми стимулират венецуелският народ да излезе на улиците и да изрази мнението си. Моментът е използван благоприятно от опозицията, чиято цел е да принуди избраника на Чавес, да се откаже от властта и да се проведат нови избори. Сред самата опозиция има умерено и радикално крило. Енрике Каприлес Радонски, който бе два пъти кандидат за президент от партия „За справедливост” е центрист, а не десен политик. Неговите възгледи са по-умерени, но връзките му със САЩ печелят неодобрение сред по-консервативно настроените венецуелци. Политици като Мария Мачадо, кметът на Каракас Антонио Ледезма и Леополдо Лопез, са по-крайно настроени в намеренията и действията си. Те използват започналите протести, за да докажат, че Николас Мадуро е склонен към репресивни мерки, за да се задържи на власт и управлението му не е достатъчно легитимно. Правителството също предприема непопулярни мерки, които улесняват опозицията. Убити са 30 души, около 300 са ранени, а повече от 1300 арестувани. Разбира се, има венецуелци, които предпочитат да приемат Мадуро като последната воля на Чавес, вместо провеждането на избори, защото управлението на бившия лидер е осигурило добро образование, здравеопазване и храна за по-бедните слоеве на населението.

Събитията във Венецуела са неприемливи, имайки предвид, че  живеем в 21 в. Въпреки това, международната общност не реагира достатъчно бързо и адекватно. Някои държави като Бразилия, Боливия и Куба дадоха закъсняла и мека критика спрямо венецуелските власти, заради търговско-икономическите си интереси. Президентите на Панама, Колумбия и Чили се оказаха малко по-склонни към критики. Едва в средата на месец март, 13 държави-членки на Парламентарния демократичен алианс на Америка, решиха да заведат иск срещу Мадуро в Международния трибунал в Хага.
За да оправдае действията си, венецуелският парламент прие създаването на „Комисия на истината”, която да разследва престъпленията, извършени по време на протестите. В комисията ще вземат участници, както представители на управляващата партия, така и на опозицията.
Правото на една държава да провежда самостоятелна вътрешна и външна политика е част от нейния суверенитет. Но когато се случват подобни събития, международната общност би трябвало да е справедлив морален коректив, независимо дали това засяга нечии интереси или не. В момента положението в Украйна е по-актуална тема, защото засяга интересите на повече силни държави – Русия, САЩ, държавите от ЕС. Протестите във Венецуела и Тайланд, сякаш изостават в новинарските емисии. В държави като България, които се намират далеч в географски план, е още по-лесно те да бъдат подминати. В крайна сметка, става въпрос за хора и техните нормални човешки права, независимо в коя точка на света живеят и реакциите следва да бъдат идентични.

Ако вълненията във Венецуела отминат и управляващите се задържат на власт, те ще трябва да предприемат редица трудни реформи, за да извадят страната от кризата. Това би било непосилно, без подкрепата на опозицията. Според германския политолог Хайнц Дитрих, управляващите в Каракас, трябва да намерят необходимия баланс, за да предотвратят подобни протести. Той дава пример с Германия, където социалдемократи и християндемократи влязоха в широка коалиция, също с Колумбия, чийто президент преговаря с Революционните въоръжени сили на страната. Отговорът на венецуелската криза е в постигане на консенсус и провеждането на по-лек вариант на чавизма, в който не се взема предвид само волята на президента и неговите приближени. Освен това, потенциалът на страната трябва да се използва максимално, така че да се развиват всички сектори на икономиката, а не да се разчита само на износът на нефт и други природни богатства.

 

Публикувано на 30 Март 2014 в 10:52 часа от
Деляна Велева, магистър "Политически науки", СУ


Ключови думи:Венецуела, протести

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас