Биография и психологически портрет на Бенямин Нетаняху

Бенямин Нетаняху (Benjamin Netanyahu) е роден на 21 октомври 1949 г. в Тел Авив. Произхожда от семейство на литовски евреи. Баща му е бил професор по история и личен секретар на известния ционистки деец Зeeв Жаботински (духовен баща на израелската партия „Ликуд”). Силно влияние върху израстването на Бенямин Нетаняху оказва съдбата на неговия по-голям брат Йонатан (Yonatan Netanyahu)– национален герой на Израел, загинал през 1976 г. по време на операция за освобождаване на израелски заложници, на летището в столицата на Уганда. В памет на своя по-голям брат той създава „Международен институт по проблемите на тероризма - Йонатан Нетаняху”. По-малкият му брат, Идо (Iddo Netanyahu) е лекар-радиолог и писател.

През 60-те години семейството на Нетаняху живее в САЩ, където Бенямин завършва средното си образование. През 1967 г. се завръща в Израел за отбиване на военна служба. Служи в елитното диверсионно-разузнавателно подразделение Сайрет Маткал (Sayeret Matkal). Участвал е в бойни операции, извън територията на Израел и е раняван два пъти. Приключва службата си като капитан и през 1972 г. отново заминава за САЩ за да продължи образованието си. През 1975 г. завършва бакалавърска степен в областта на архитектурата, а през 1977 г. магистратура по мениджмънт. Впоследствие изучава политология в Харвардския университет и в Масачузетския технологичен институт. По време на арабо-израелската война, през октомври 1973 г. прекъсва обучението си и взема участие в бойните действия. През 1977 г. се завръща в Израел. В края на 70-те години се запознава с редица израелски политици, а с помощта на тогавашния посланик в САЩ Моше Аренс (Moshe Arens) започва дипломатическа работа. В периода 1982 г. – 1984 г. е назначен за генерален консул на Израел в САЩ, а от 1984 - 1988 г. - за посланик на Израел в ООН.

През 1988 г. се завръща в Израел, с което започва неговата политическа кариера. Избран е за депутат в Кнесета от листата на партия „Ликуд”. Министър - председателят по това време Ицхак Шамир (Itzhak Shamir) го назначава за зам.-министър на външните работи (1988 - 1990 г.). През 1993 г. застава начело на „Ликуд” и се превръща в лидер на опозицията в Кнесета. Обявява се против подписаните споразумения в Осло между Израел и ООП (с тях се дава началото на палестино-израелския мирен процес) и обвинява правителството на Ицхак Рабин за липсата на твърда позиция по отношение на арабския тероризъм.

През 1996 г. на проведените в Израел преки избори за министър – председател (отменени през 2003 г.) печели, изпреварвайки своя съперник - Шимон Перес (Shimon Peres). Така Нетаняху става най-младият министър - председател на Израел.

Независимо от победата на изборите за министър - председател, партията „Ликуд” не получава мнозинство в Кнесета. Поради това Нетаняху формира коалиционно правителство от седем партии. Въпреки че сформираното правителство е коалиционно, той управлява почти авторитарно, като не се съветва със своите партньори.

Основен приоритет на външната и регионална политика на Нетаняху стават проблемите, свързани със сигурността на Израел и строителството на нови еврейски селища на палестинска територия. Той се отказва от формулата „две държави за два народа”, но не започва преразглеждане на подписаните споразумения с ООП. В подходите си спрямо палестинците се стреми да следва принципа „мир в замяна на мир”, вместо предишния „земя в замяна на мир”. Многократно заявява, че задължително условия за мирните преговори е стриктно спазване на поетите задължения от двете страни.

През 1997 г. Нетаняху подписва споразумение за предаване на палестинците на 80 % от гр. Хеброн, а през 1998 г. мирното споразумението от Уай Плантейшън, според което палестинците получават 13 % от територията на Западния бряг на река Йордан.

Първият мандат на Нетаняху като премиер е свързан с големи политически скандали. През 1997 г. той избягва съдебно производство по обвинение за възпрепятстване на правосъдието при разследване за корупция и злоупотреби на негов политически съюзник. Повод за друг скандал става и неуспешното покушение срещу лидера на радикалното палестинско движение ХАМАС, организирано от Мосад през 1997 г. в Аман (това доведе до влошаване на отношенията с Йордания).

Разногласията в „Ликуд” и недоверието към правителството на Нетаняху в Кнесета, доведоха до предсрочни избори през 1999 г. (побеждава партия „Авод” с лидер Ехуд Барак). Това поражение е най- голямото в цялата история на „Ликуд” (партията получава 14 % от гласовете). След загубата, Нетаняху обяви, че се оттегля от политиката, но на практика не го направи. Изборите за министър - председател през 2002 г. са спечелени от Ариел Шарон, който назначава Нетаняху за министър на външните работи в кабинета. През 2003 г. на парламентарните избори „Ликуд” постига убедителна победа. В новото правителство Нетаняху е назначен за министър на финансите. Под негово ръководство за периода 2003 - 2005 г. се реализират успешни икономически и финансови реформи, в резултат на които е спрян икономическия спад, съкратена безработицата и осигурен стабилен 4 - 4.5 % ръст на БВП.

В навечерието на изтеглянето на Израел от сектора Газа (август 2005 г.), Нетаняху в знак на протест подава оставка и застава начело на вътрешнопартийната опозиция. След оттеглянето на Шарон от „Ликуд”, Нетаняху отново става лидер на партията. През 2006 г. „Ликуд” получава на изборите за Кнесет общо 12 места и отказва да влезе в коалиционно правителство с Ехуд Олмерт. От 2006 до 2009 г. Нетаняху оглавява опозицията в Кнесета.

На парламентарните избори през 2009 г. „Ликуд” е втора политическа сила, но тъй като победилата партията „Кадима” не можа да създаде действащо коалиционно управление, президентът на Израел Шимон Перес възлага на Нетаняху да сформира правителство. След изборите през 2013 г. отново той трябваше да формира коалиционно правителство, в което за първи път от 1984 г. не влизат израелските религиозно-ортодоксални партии (първа политическа сила стана центристката партия „Йеш Атид” ).

Нетаняху се отличава значително от лидерите на другите партии, участващи в коалицията по експертизата в областта на икономиката, външната и отбранителната политика.

По отношение на преговорите с палестинците е силно резервиран, като не ги отрича, но ги води в краен случай. При полагането на клетва от новото правителство (март 2013 г.) той заяви, че е готов на „исторически компромис” за постигане на мирно споразумение. По-рано през 2009 г. представи план за палестино-израелско урегулиране, предвиждащ създаване на палестинска държава с ограничен суверенитет (без собствена армия), признаване на Израел от палестинци и араби като еврейска държава и получаване на гаранции за сигурността на Израел. Поради позицията му, палестино-израелският мирен процес за сега остава в застой.

Нетаняху поддържа тесни политически и военни връзки със САЩ, но често се противопоставя на политическата позиция на Вашингтон.

Той смята, че Иран е най-сериозната заплаха за сигурността на Израел и постоянно отправя призиви към международната общност за засилване на натиска върху Иран по отношение на ядрената му програма. Израел не вярва и не оценява положително т. нар. „частични стъпки на добра воля” и настоява за пълно преустановяване на иранската ядрена програма. Нетаняху не изключваше и силово решение на иранския ядрен проблем.

Израелският министър - председател счита, че революциите в арабския свят, свързани с т. нар. „арабска пролет” като цяло създават повече негативни последствия отколкото положителни. Той окачестви събитията в арабските страни като антизападни, антилиберални и антидемократични. Позицията му по отношения на Сирия е, че Израел не подкрепя нито режима на Асад, нито силите, които водят борба за неговото сваляне.

Голяма част от поведенческите черти на Нетаняху свидетелстват за неговата егоцентричност. Много важен за него е личният успех и не се колебае да използва хората около себе си, включително и колегите си, за да постига целите си. Счита себе си за по-възприемчив и схватлив от останалите, а за тези, който не са съгласни с неговото мнение, смята, че не възприемат историческите и политически процеси правилно. Среща трудности при разграничаване на личния живот от обществено-политическото измерение. Хронично закъснява за срещите си независимо от ранга на хората, с които се среща.

Голямата му амбицията се определя от силното желание да бъде най-добрият. Поставя си високи цели и не се задоволява с постигането на частични успехи. Никога не се отчайва или предава.

Демонстрира огромна решителност в трудни ситуации и умее да запазва контрол.

Нетаняху смята, че в политиката действат „законите на джунглата”, според които оцеляват по-силните. За него постигането на целта оправдава всички политически средства.

Често прави обещания и впоследствие не ги изпълнява, поради което е смятан за човек, на който не може да се има доверие.

Не е социален и не създава сериозни връзки с другите. Той е затворен в себе си, трудно може да разбира другите или да се поставя на тяхно място. Хората, с които има социални взаимоотношения, са предимно тези, от които има полза или са част от кабинета му. Когато тези хора престанат да му бъдат необходими, той прекратява взаимоотношенията си с тях без проблеми.

Друга отличителна черта е неговата подозрителност и чувството, че целият свят иска да го измами и компрометира.

Поведението му при стрес се определя от ситуацията. При очакван стрес Нетаняху е адекватен, спокоен и се обръща директно към проблемите, съсредоточавайки се върху главния от тях. Остава оптимистично настроен дори и в трудни ситуации и се възстановява бързо от неочаквани удари. Когато стресът е неочакван и е непознат източникът му, той излиза извън контрол и често губи хладнокръвие.

Нетаняху е много талантлив и интелигентен човек. Той разполага с широка обща култура и отлична памет. Решителен е и мрази рутинната работа, предпочита да си поставя смислени цели, не се чувства добре, когато има свободно време и не прави нищо.

Беняамин Нетаняху е привлекателен човек, който прави силно впечатление. Той излъчва увереност и харизма. Има забележителни умения да говори и да обяснява своите виждания логично и последователно. В телевизионни интервюта демонстрира отлични умения да отговаря на неудобни въпроси и води директни дискусии.

Бил е женен три пъти, като и трите му съпруги са изключително доминиращи и властни жени.

Нетаняху е привърженик на централизираното управление. Държи да работи сам и да изолира другите.

Нетаняху е нарцистична личност. За него е характерно да бъде стабилен и последователен, поради което не се очаква промяна в стила му на управление на страната. Много вероятно е някои от чертите на характера му като подозрителността, агресивността в политическата дейност, мегаломанията и липсата на доверие към другите да се задълбочават. Може да се каже, че по-голяма част от провалите и неуспехите му се дължат не на липсата на опит, а на неговия характер.

Положителни качества, обясняващи политическите му успехи са силната амбиция, твърдостта и умението да бъде добър оратор.

Позицията му като министър-председател ще бъде застрашавана от лошата работа в екип, комуникационните трудности, проблемните взаимоотношения с други важни фигури и прибързаните решения.

Публикувано на 11 Юли 2016 в 16:52 часа от
Теодор Савов


Ключови думи:Бенямин Нетаняху, Израел, биографични данни, психологически портрет, профил

1 Коментара
От verndoww публикуван на 14 Jul 2016 10:39 am
Нетаняху ще продължи да дърпа конците и пречи...Много добра статия. Смятам, че ще бъде много полезно ако успеете да направите рубрика с информация за световните лидери. Особено полезен е психологическия профил. Използвате ли специалисти за това???2
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас