Бесарабските българи в Молдова

            Преброяването от 2005 г. в Република Молдова посочва, че около 65 хил. души в постсъветската държава са се самоопределили като „българи”. Вероятно, през следващите десет години техният брой осезнаемо е намалял, както поради смъртността, така и поради високият процент хора в млада и средна възраст, които решават да започнат нов живот зад граница. Неизвестен брой бесарабски българи има и в самопровъзгласилата се Приднестровска молдовска република, отцепила се през 1990 г.

         Като правило, бесарабските българи в Молдова и Приднестровието са част от рускоезичното население. Това е продиктувано, разбира се, от припознаването на славянския руски език като по-близък до архаичния български, на който говори все по-малка част в Бесарабия. Принадлежността към руския езиков сектор обаче не решава категорично как точно бесарабските българи възприемат политическите събития, които стават в страната през годините на преход към демокрация, който продължава и досега.

            У хората на средна възраст с български произход носталгията по младостта предизвиква недоверие към европейските стремежи на Молдова. Разбира се, своето влияние оказват и руските медии, които са основен източник на информация, предвид факта, че държавният език е непознат, а чужди езици не са учени. Повечето от хората до 35-годишна възраст също мислят и говорят предимно на руски език, като познанията им по молдовски са или откъслечни, или направо липсват. Но тъй като те са имали възможността да бъдат както по-осведомени, така и да пътуват повече до останалите европейски държави, в тях се проявява умението да сравняват и да осъждат възгледите на по-възрастните.

            Президентските избори в Молдова, които се проведоха през ноември 2016 г. въпреки всичко показаха, че онези бесарабски българи, които са останали в страната (а това са предимно хора над 45-годишна възраст) подкрепиха проруския кандидат Игор Додон и го избраха пред Майя Санду, която открито отрича Русия като партньор и добър съсед. Има и такива, които смятат, че при Додон в Молдова ще се живее зле, както и досега и няма надежда за промяна.

Произхождащите от по-бедната южна част на страната бесарабски българи вярват, че за тях няма друг избор, освен да се стремят към добри отношения с Русия, тъй като в противен случай и бездруго скромното производство за износ няма да бъде продадено. Въпреки това, от Държавната агенция за българите в чужбина отчитат, че има все повече случаи на подадени заявления за българско гражданство и на лица, които са в пред- или пенсионна възраст. Много от тях искат да прекарат старините си при децата си, които вече са се установили в България.

            Оказва се, че онези млади хора, които биха подкрепили проевропейския път на Молдова, вече не са в страната. Много от бесарабските българи през последните десет-петнадесет години са избрали да получат образование в своята историческа родина България. Нашата страна им предоставя облекчения, а и пред тях стои възможността за получаване на българско гражданство, което отваря врати в Европейския съюз. Всяка година около 120-150 молдовски граждани с български корени са приети да следват в някое от висшите училища в страната. Малцина са онези, които решават да се върнат обратно по родните места. В Молдова за тях няма работа, а в случай, че има, то тя е нископлатена и мнозина я определят като недостойна за образованието, което са получили. Затова те остават в България. Някои от младите българи, родени тук, изказват недоумение с какво именно България привлича наши сънародници от страни като Албания, Молдова, Украйна. Отговорът е, че тук за тях има повече възможности, а понякога страната е междинна спирка по пътя към Западна Европа.

            Въпреки това, някои от младите бесарабски българи, дошли да живеят в някой от българските градове, не искат европейската промяна да минава задължително през персоната на Майя Санду. Някои от тях я обявяват за твърде крайна, заради нейното желание да направи молдовският език доминанта в общуването в народа. Според някои от респондентите това би означавало, че техните родители ще се окажат в социална изолация, а наред с това и в икономическа – ако незнаенето на молдовски език се окаже пречка при намирането на работа или оставането на досегашното работно място. В момента в молдовския ефир има близо 10 телевизионни канала на държавния език и само 1 на руски.

            В Молдова преди близо 6 месеца амнистирането на около 1500 затворника се прие с обратен знак, тъй като този акт би довел до увеличаването на престъпността. Започват да се появяват информации, че са зачестили нападенията с цел грабеж в столицата и в провинцията, а също така е имало случаи на опити за изнасилване. Вината беше хвърлена върху проевропейското правителство. По времето, когато тя е министър на образованието са затворени много училища с преподаване на руски език, като така малки населени места (предимно в южната част) остават без възможност за получаване на образование (поне начално) в самото населено място и учениците са принудени да пътуват до съседни селища. Наред с това в някои населени места престава да бъдат преподавани български език и история, като часовете се пренасят за събота или неделя, когато по принцип децата би трябвало да почиват и да подготвят уроците и домашните по другите предмети. Единствено българското училище „Васил Левски” в Кишинев и няколкото средни и висши училища в град Тараклия на юг успяват да поддържат не само броя, но и нивото на възпитаниците, които изучават български език.

            Отношението и на млади, и на стари към Принедстровието е по-скоро неутрално. Оказва се, че никой не припознава тази земя като своя и никой не се наема да я защитава дори на думи. Сред бесарабските българи (а и сред молдовските граждани като цяло) живее мнението, че Приднестровието е парче земя с неизяснен статут, която служи за контрабанда на алкохол и тютюневи изделия, а също така, за пренасяне на наркотични вещества. Гражданската война от 90-те не е забравена, но хората сякаш считат, че нищо не може да се направи. В същото време в Приднестровието продължават да живеят с цел всекидневно физическо оцеляване.

            Бесарабските българи, които изберат да останат в Молдова, ще са последните русифицирани представители на етническата общност. Онези, които са решили да продължат живота си в България се вписват напълно в обществения живот на страната и са добре приети от другите без сътресения. Може би този икономически напън за преместване в България е начинът бесарабските българи да бъдат някакси запазени, тъй като процесите, които текат в Молдова и Украйна както в политически, така и в обществен план в никакъв случай не са в тяхна полза.

Публикувано на 3 Март 2017 в 10:57 часа от
Момчил Шопов


Ключови думи:Молдова, бесарабски българи, етнически състав, етническа карта

1 Коментара
От sibel публикуван на 10 Apr 2017 04:42 pm
hii
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас