Бежанската криза в Италия

Европейската мигрантска криза е породена от увеличението на потока от бежанци и икономически мигранти в Европа, идващи главно от страните в Близкия изток, Африка и Южна Азия, и от неготовността на ЕС да ги приеме и разпредели. Към тези проблеми се прибавят и настроенията, които това преселение се очаква да предизвика или вече предизвиква сред европейските общества и властите.
През последните две години Европа се сблъсква с най-голямото миграционно движение от Втората световна война насам. Много хора в уязвимо положение идват в ЕС в търсене на убежище. Това е форма на международна закрила за хората, които бягат от родината си и не могат да се завърнат поради основателни опасения от преследване. Но не всички, които идват в Европа, се нуждаят от закрила. Много хора напускат родината си в опит да подобрят живота си. Тези лица често са наричани икономически мигранти.
Всяка криза се поражда от комплексни причини, но безспорно в основата на големият поток от мигранти към ЕС са събитията, свързани с т. нар. „арабска пролет“, колапсът на държавността в Либия и задълбочаването на хаоса в Сирия, Ирак и други региони в Близкия изток.
Първата бежанска вълна, свързана с този процес, засяга Южна Испания, италианското и френското средиземноморско крайбрежие и Крит още през 2011 г. Две години по-късно, през октомври 2013 г. край италианския остров Лампедуза потъва кораб натоварен с над петстотин мигранти от Африка.
Броят на официално фиксираните нелегални преминавания на границата постепенно нараства. Така по данни на Европейската агенция за управление на външните граници (Фронтекс), през 2014 в Западните Балкани са фиксирани 43 360 такива случаи, което е 2,2 пъти повече, в сравнение с 2013 и 6,8 пъти повече, отколкото през 2012. Според Върховния комисариат на ООН за бежанците, през 2015 г. в Европа са пристигнали около един милион бежанци, като 825 хиляди са влезли през Гърция, 151 хиляди – през Италия, а 3500 – през Испания. 84% от тях са идвали от десет държави, обхванати от конфликти. След споразумението между ЕС и Турция от март 2016 г. броят на новопристигналите мигранти в Европа бележи рязък спад, но по данни на италианските представители над 171 хил. души са пристигнали на Ботуша от началото на годината, което е повече сравнение с предишната рекордна година.

Според ООН от началото на годината около 4 690 бежанци  са намерили смъртта си в опит да достигнат Европа. Почти 90 % от бежанците и мигрантите плащат на организирани престъпни мрежи и трафиканти на хора, за да ги преведат през границите. В резултат на това те попадат в групата на „незаконните“ мигранти, които не са влезли в ЕС чрез правни средства.
Предоставянето на храна, вода и подслон на нуждаещите се оказва огромен натиск върху ресурсите на някои държави - членки на ЕС. Такъв е случаят по-специално в Гърция и Италия, които са входният пункт в ЕС за по-голямата част от бежанците и мигрантите. В крайна сметка много от тези хора искат да достигнат други държави от ЕС, като Германия или Швеция. Това води до проблеми в държавите членки, които мигрантите прекосяват, за да стигнат до крайната си цел, например Хърватия, Унгария, Австрия и Словения.
Както пристигането на мигрантите засяга някои държави членки повече от други, така и броят на молбите за предоставяне на убежище не е равномерно разпределен. между тях. През 2015 г. 75 % от всички молби за убежище са били подадени само в пет държави членки (Германия, Унгария, Швеция, Австрия и Италия).
След подписването на Споразумението между ЕС и Турция мигрантския поток през „Балканския маршрут“ намалява, но в същото време се открива нов път, по който бежанците се отправят към Европа – това е маршрутът от Северна Африка през Италия. Много от тях минават през Либия опитвайки се да достигнат бреговете на Италия. По този път пристигат вече 13-14 пъти повече хора, отколкото през Турция и Гърция, въпреки че маршрутът Либия-Италия е най-опасният. Вероятността за смърт по пътя е 1 на 47 души. Ако миналата година 1 на всеки 269 души е умирал, през 2016 г. съотношението значително нараства – 1 на всеки 88 души. За десетте месеца от началото на 2016 г. 3740 души са загинали или изчезнали в Средиземно море, опитвайки се да стигнат до континента.

Първите опити за влизане по море в Европа, са още от 1996 г. и са насочени към италианския остров Лампедуза. Оттогава броят на мигрантите минаващи по този маршрут се увеличава всяка година. Не напразно Чърчил наричал Италия „мекото коремче“ на Европа, като под това е имал предвид, че страната е „слабото“ място на континента, тъй като е податлива на нападение по море, а в този случай на вълна от мигранти. Итлианската операция „Mare Nostro“, която е организирана от Италия през октомври 2013 г. след две смъртоносни корабокрушения, също подпомогна за нарастване броя на нелегалните имигранти в страната и като цяло в Европа. Вместо да върне мигрантите в родните им страни, италианският флот ги кара на континента. В рамките на операцията италианските военноморски сили са спасили над 100 000 души за една година. Тази операция струва на Италия по 9 милиона евро на месец. По-късно през 2014 г. Европейската комисия реши да подпомогне Италия при решаването на проблема с наплива от нелегални имигранти като започна нова операция в Средиземно море. Операцията „Тритон“ на европейската агенция „Фронтекс“ оказва подкрепа на Италия в областта на граничния контрол, наблюдението на границите и при дейностите по издирване и спасяване в Централното Средиземноморие. Нейната зона на действие, обхващаща териториалните води на Италия, както и части от зоните са издирване и спасяване на Италия и Малта, се простира до 138 морски мили на юг от Сицилия.
Често пъти обаче е много по-лесно и изгодно за мигрантските корабчета и лодки да изпратят сигнал за помощ до италианската брегова охрана. Пример за това е случилото се през 2015 г., когато корабчето „Езадеен“ е напуснато от екипажа си (екипаж от трафиканти) и е насочено на автопилот към италианските брегове. Тогава близо 450 мигранти бяха закарани до европейските брегове от исландски кораб, участващ в мисията на „Фронтекс“. Пристигащите в Италия най-често са от Еритрея, Сомалия, Судан, Сирия и Афганистан. Почти всички използват услугите на действащите в съюза банди, организиращи прехвърляне в Италия.
През последните години от управлението на Кадафи Италия има подписан договор с Либия, по силата на който италианците заедно с либийци патрулират либийското крайбрежие и връщат корабчетата на контрабандистите. След свалянето на режима на Кадафи в Либия продължава да се води гражданска война, цари хаос и беззаконие, а незаконното вкарване на хора в Италия се превръща в добър начин за печалба. Правозащитни организации, много страни от ЕС, както и ООН осъждат италианската практика на връщане на корабчетата с бежанци в Либия. Аргументът е, че всеки бежанец трябва да има право да подаде молба за политическо убежище или статут на бежанец. Италианците се отказаха от този подход, а неотдавна бе отменен и законът, който криминализира незаконната имиграция. Срещу него протестира и италианската католическа църква. Така Италия стана обетована земя за нелегалните чужденци.
Печалбите от трафика в Италия отиват при гангстерски групи, които имат финансов гръб от терористите. Трафикът на нелегални мигранти е по-доходоносен бизнес дори и от продажбата на наркотици. В момента има две групи каналджии – от една страна, са добре структурираните, отчасти транснационални организирани престъпни групировки. От друга страна съществуват и самостоятелни играчи или малки групи от трафиканти, които търсят бърза печалба. Точно те са най-опасни за бежанците. Каналджиите използват нискокачествени надуваеми лодки, които не могат да преминат целия път и често са претоварени с хора. Каналджийството е бизнес, който се развива с почти индустриален мащаб. По данни на Европол около 30 000 души са замесени в бизнеса с трафик на бежанци в Европа. Голяма част от тях са дребни престъпници от Сирия, Турция, Ирак и Гърция. Хаотичната обстановка в Либия създава предпоставки за използването на страната от трафикантите като база, от която да превозват своя доходоносен товар към Италия.
Друг бизнес, който процъфтява благодарение на бежанската вълна е трафика на фалшиви документи в Италия. Разследванията на Групата за специални операции (РОС) на Карабинерните войски и на Управлението за общи разследвания и специални операции (ДИГОС) на Националната полиция сочат, че документите се произвеждат в Неапол, който се е превърнал в международен „мол“, където пазаруват главно ислямски терористи и мигранти без право на убежище. В близкото минало трафикът на фалшиви документи е бил осъществяван от италианци, но сега те са преотстъпили своите методи на чужденци – предимно мароканци, алжирци, ганайци и нигерийци. Документите всъщност са оригинални, защото идват директно от общините и от другите компетентни ведомства чрез корумпирани чиновници и полицаи. В оригинална италианска лична карта се вписват фалшиви данни за самоличност. Въвеждането на нов образец лични карти с микрочипове също не е пречка, тъй като оригиналните пак се доставят от общините, а за микрочиповете се грижат специализирани фалшификатори. Изработена в Неапол лична карта струва 300 евро, докато цената на италиански паспорт е между 1600 и 3000 евро. Терористичните групи имат свои изисквания и затова финансират фалшификаторите с месечни вноски, което им позволява във всеки момент да разполагат с готови набори от документи, необходими за спешно напускане на страната. Парите за вноските се пренасят от чужбина от куриери. Потребителите на фалшиви документи прибягват до два начина за връзка с доставчиците. В единия случай се използва еднократно нова СИМ-карта за мобилен телефон, закупена срещу задължителното в Италия представяне на документ за самоличност и данъчен номер, като и двата са фалшиви. Другият начин е чрез система за сателитна телефонна връзка, предлагана от известна компания с централа в Дубай, за която трафикантите твърдят, че е невъзможно да бъде засечена. Напоследък в Интернет зачестяват рекламите за продажба на фалшиви документи за самоличност, на всякакви удостоверения, свидетелства и дипломи, при това не само италиански. Сред държавите, за които се предлагат паспорти фигурира и Ватикана, въпреки нейния специфичен паспортен режим. Държавата-град единствена в света издава паспорти само на лица, които физически живеят на нейна територия, освен ако не са на дипломатическа служба в други страни.

Когато става въпрос за Италия няма как да пропуснем и намесата на мафията. Кризата с миграцията към Европа се оказва нов източник на незаконни печалби за мафията. Грижата и изхранването на мигрантите струва на италианското правителство около 800 млн. евро годишно. Властите освен това дават по 35 евро на ден на частни лица, фирми и организации с нестопанска цел, за да приютяват бежанците. В сумата се включват и полагащите им се джобни в размер на 2,5 евро дневно, за които се предполага, че директно трябва да се дават на бежанците. Тези средства обаче се оказват неустоимо привлекателни за мафията, според италианските прокурори и антимонополни групи. Те посочват, че престъпни групи успяват да манипулират възлагането на договорите за управление на приемни центрове за мигранти. Намесата на криминални елементи в тяхното настаняване допълнително утежнява положението, тъй като намалява достъпа до услуги за бежанците. Това подкрепя до известна степен и дейността на антиимигрантските групи, които искат да блокират всяка форма на публична помощ за новопристигналите. Според италианските власти криминалното предприятие, което доминира бизнеса с настаняването на търсещите убежище е разположено в Рим. То е известно като “Mafia Capitale” и е направило корупцията един от основните си източници на приходи. Римската организация е разкрита, като разследващите посочват, че тя се е свързвала с местни политици и държавни служители и е договорила експлоатацията на центрове за мигранти от „кооперации“ и благотворителни групи, които всъщност служат на нейните интереси. Традиционните престъпни групи в Италия, като „Cosa Nostra” в Сицилия, калабрийската „Ndrangheta” и неаполитанската „Camorra”, също се свързват с този бизнес, но са доста по-слабо активни. Мафията успява да се вмъкне в тази дейност, заради мащабите на потока от хора. Нов „елемент“ в мигрантската криза е и участието на някои неправителствени организации в експлоатацията на бежанци.
Мигрантите, които успяват да нахлуят пътуват през Италия към Северна Европа, ако не бъдат „блокирани“ на италианска почва. Оттам ситуацията често ескалира в насилие в мигрантските лагери и гняв срещу местните власти, които разпределят мигрантите из цялата страна. Няколко пъти различни либерални, леви и зелени правозащитници правят насилствени опити за отварянето на границата между Италия и Австрия. Зачестяват и протестите на различни обществени групи и организации срещу „мигрантското нашествие“. Надига се и един особен вид популизъм, който е отвъд традиционните разбиранията за „ляво и дясно“. Един пример за такава организация е „Движение пет звезди“, основано през 2009 г. от италианския комедиен актьор Бепе Грило. В момента движението на „Грило” е втора политическа сила. Медиите нападат „Грило”, че заема „ислямофобски“ позиции, но въпреки това актьорът и партията му триумфираха на кметските избори в Рим.
Кандидатката на „Движение 5 звезди“ Вирджиния Раджи е първата жена кмет на Рим. Отношенията между италианците и по-утвърдените мюсюлмански общности в страната бързо ерозират. Легализирането на гей браковете, което логично срещна яростна съпротива в родината на Католическата църква, създаде непредвидими последствия. Като реципрочен жест, в духа на „гражданските права“, Хамза Пикардо, който е председател на Съюза на ислямските общности и организации в Италия, публично настоя за узаконяването на полигамията.
Затрудненията пред Италия са сериозни и не се ограничават само до броя на мигрантите. Индексът, който показва опасността от тероризъм за Италия е „второ ниво“, което значи изключително опасно и вероятно се е случвало в италианската история само веднъж. През 2015 г. спецслужбите на Италия биват вдигнати на крак, след като в интернет се появяват снимки със заплахи за извършване на терористични актове в Рим и Милано от бойците на Ислямска държава.
Въпреки огромният брой на нелегални имигранти, които минават по морския маршрут, изглежда че в Европа няма воля за спирането им, тъй като това би било в противоречие с редица конвенции за човешките права и вратички в европейското законодателство, които мигрантите използват много хитро. Европейският съюз не успя да приложи схемата си за квотно разпределение на хората, които вече са дошли на територията на страната. Европейският квотен механизъм, чрез който останалите 27 държави-членки се съгласиха да разпределят 40 000 бежанци от територията на Италия и да ги приемат на собствена територия през следващите две години, се изпълнява твърде бавно. Държавите-членки предлагат много малко места, а процедурите по преместване са бавни. Откакто системата се прилага, Италия е освободила много малък брой места главно, заради липсата на солидарност от партньорите и възможността чрез европейския механизъм да се преместват мигранти от ограничен брой националности - от Еритрея, от Сирия и от Ирак - трите държави, чиито граждани най-лесно получават бежански статут в ЕС.
Средиземноморският път към Европа се използва основно от млади хора от най-бедните африкански държави, които търсят по-добро бъдеще в Европа. По искане на Европейската комисия през последната една година италианските власти успяват да регистрират всички новопристигнали и да снемат отпечатъци на 87% от мигрантите в страната. За сравнение - гръцките власти успяват да вземат отпечатъците на 78% от пристигащите. Основният довод на Комисията за въвеждането на тази мярка, е че по този начин ще се намалят нарастващите напрежения между Италия и нейните партньори от Европейския съюз, заради големия брой имигранти, които пристигат по море в Италия, но не са регистрирани там и след това пътуват към Северна Европа. Ако те не са регистрирани в Италия, съседни страни като Австрия и Франция и популярни дестинации като Германия и Швеция нямат възможността да ги изпратят отново в Италия. Търсещите убежище обикновено отказват да им вземат отпечатъци, защото искат да подадат молбите си другаде. Страната, разбира се няма полза от снемането на отпечатъци, тъй като не смята да задържа новопристигналите на своя територия.

Обстановката в Италия все повече се изостря. Страната е пред криза - от една страна са мигрантите и разходите по щетите от земетресенията, а от друга е проблемът с италианските банки и оставката на Ренци. Хората се бунтуват не само срещу приемането на още имигранти в страната, но и срещу промените в конституцията, които референдумът целеше да наложи. Резултатът от референдума е важен за страната, защото според някои анализатори той може да доведе до дестабилизация в държавата, да разпали анти-европейски настроения и да повдигне въпроса относно желанието на Италия да остане в Европейския съюз. Бъдещето на страната е неясно. Италия е изправена на кръстопът и е застрашена да изпадне в нова криза - този път политическа. Не е ясно кой би наследил Ренци и тази неизвестност плаши пазарите. Според прогнози политическа парализа в Италия би  могла да доведе до идване на власт на движението „Пет звезди“, с платформа за излизане от Европейския съюз, което да предизвика криза в целия блок.

Публикувано на 8 Декември 2016 в 10:37 часа от
Екатерина Чивиева


Ключови думи:Италия, бежанска криза, мерки, мигранти, трафик на хора, фалшиви документи, престъпна дейност

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас