Бежанската криза в Хърватия

Бежанската криза е един от най-наболелите проблеми пред Европейския съюз за последните три години, редом със заплахата от тероризъм. Като наднационална структура ЕС се опитва да разреши проблема, но за сега стъпките, които предприема, не са довели до желаните положителни резултати. Затова всяка страна-членка се опитва на местно равнище да се справи с бежанската вълна, която не спира да „залива“ Стария континент.
Хърватия е една от страните-членки на ЕС, която е пряко засегната от бежанската криза. От септември 2015 г. повече от 650,000 мигранти са преминали през страната по пътя си към Западна Европа, най-вече Германия. Санкциите и ограниченията, наложени от страните по Балканският път от началото на февруари т.г. (04.02.2016 г.), довеждат до струпване на огромен брой бежанци в Гърция. Хърватия подобно на останалите балкански страни приема подобни решения, с които отказва транзит на много от бежанците от началото на пролетта на 2016 г., когато се очаква и нова масова вълна. Според някои източници единици са бежанците, които за тези 6-7 месеца са поискали статут в Хърватия, което ясно показва, че страната е само транзитна територия, но не и крайна дестинация.
На 01.03.2016 министър председателят  Тихомир Орешкович съобщи, че Хърватия може да ангажира част от военните си сили в контрол над мигрантските потоци. Това негово изявление беше направено на конференция след срещата му с канцлера Ангела Меркел, като той заяви, че ако стане наложително, Хърватия ще използва тази опция, която би улеснила положението на страната.. Той обяви също, че Хърватия одобрява и поддържа всички решения на Европейския съюз за справяне с кризата.
Идеята за евентуално използване на военни сили се поражда от страха, че бежанската криза може да застраши туризма на страната. Ако пътя на бежанците започне да преминава през Албания, това би застрашило най-големите курорти на Хърватия, като Дубровник и Сплит.
На среща в Берлин (09.03.2016 г.), министърът на туризма Антон Климан заяви, че е малко вероятно бежанската вълна да бъде пренасочена през Далмация, както обявиха някои германски и австрийски медии. Според него „няма опасност от отваряне на нови пътища“ и заяви, че дори нещо непланувано да се случи, страната ще може да вземе бързи мерки. Според туристическите агенции и хотели в Хърватия, резервациите за летния сезон не са намалели, а дори са по-високи в сравнение с минали години. От всичко това може да се направи изводът, че страхът от спад в туристическата сфера е неоснователен.
След споразумението между ЕС и Турция (обявено на 08.03.2016 г., влизащо в сила от 20.03.2016 г.) Хърватия се готви да приеме определения за страната брой бежанци – 476. На 04.04.2016 г. първите два кораба с 200 бежанци от Пакистан и Бангладеш отпътуват от Гърция към Търция, с което се маркира началото на плана за депортиране на бежанци от ЕС. В същото време, в съответсвие с това споразумение 43 сирийци пристигат в Хамбург.
На конференция „За подслон и миграция в ЕС“ проведена в Берлин на 04.04.2016 г. хърватският външен министър Миро Ковач обяви, че Хърватия стои зад обещанието, което е поела пред ЕС и ще изпълни всички задължения като приеме 476 бежанци от Турция, но най-голямото предизвикателство пред страната ще бъде как да ги накара да останат, защото е ясно, че те ще искат да продължат към Германия, Австрия, Швеция и Холандия.
До 20.07.2016 г. Хърватия трябва да приеме от Турция 150 души. Във връзка с тази подготовка министерството на вътрешните работи провежда редица срещи, на които да се реши къде ще бъдат настанявани бежанците. Евентуални места за настаняване са хотел „Порин“ в Загреб с капацитет 600 души и центърът за подслон в Кутина, с капацитет 100 души. За интегрирането на бежанците в хърватското обществото се планира те да учат хърватски език, както и да са запознати с хърватската история и култура. Предвиждат се програми, според които ако бежанците нямат достатъчно средства за покриване на основните си нужди, държавата да ги подпомогне като им осигурява двугодишно настаняване.
След като на 09.03.2016 г. Словения затвори границите си за бежанци, нейните южни съседки, включително и Хърватия, побързаха да последват примера й с подобни действия. Министър-председателят на Словения Миро Церар обяви, че ще отвори границата си с Хърватия само след като всички изисвания бъдат изпълнени т.е. през Хърватия да спрат да преминават непроверени бежанци. Според него затварянето на границите се дължи не само на риска, който потокът от имигранти оказва върху сигурността в Шенген, но това се прави и в името на самите бежанци, които ще бъдат по-близо до дома си, след като бъдат върнати в Турция. Тези действия веднага задействаха ефекта на доминото и в отговор, вътрешният министър на Хърватия Влахо Орепич, съобщи, че след наложениете от Словения строги мерки по границите, през Хърватия ще може да преминават само проверени лица с валидни паспорти и визи. Последваха подобни реакции и в Македония, Сърбия, Гърция и България.
Защитниците на човешките права веднага обявиха, че новите правила, касаещи затварянето на марщрута през Балканските страни, нарушават основни принципи на ЕС. Международната организация “Human Rights Watch” съобщи, че сделката от 08.03.2016 г. между ЕС и Турция противоречи на принципите на съюза, гарантиращи правото на убежище и предполага общо „изгонване“ на нуждаещите се. Според организацията Турция не може да бъде считана за сигурна страна за търсещите подслон.
Редица неправителствени организации на Балканите също критикуват новите правила, твърдейки, че те не само нарушават основните човешки права, но също така стимулират появата на контрабанда с хора. Според хърватското НПО „Welcome initiative reads” със затварянето на границите, мигрантите са принудени, за да продължат живота си, да попаднат в ръцете на контрабандистите. На 10.03.2016 г. Емина Бужинкич (Emina Buzinkic), която е представител на организацията, съобщи че „нито един влак с бежанци не е влизал в Хърватия през последните 4 дни“. Тя добави, че около 400 души, на които е отказан достъп до Австрия и Словения, остават в лагера в Славонски брод (Slavonski Brod) в източната част на страната и ще бъдат върнати в Сърбия. По същото време около 400 души се намират  в сръбския град Сид, в близост до Хърватската граница, които чакат да преминат, а според агенцията за бежанците на ООН, близо 2000 мигранти, които са се запътили на запад, се намират в южните части на Сърбия. Много от правозащитните организации обявиха, че новите решения не само са в разрез с човешките права и са нехуманни, но и по никакъв начин не предлагат устойчиво и дълготрайно решение на кризата.
Освен решенията, които се вземат от Европейският съюз и хърватското правителството относно кризата с бежанците, в страната действат и неправителствени организации, ангажирани с проблема. Такава е Хърватският Червен кръст, който осигурява хуманитарна помощ на хилядите бежанци и мигранти в страната. От началото на бежанската криза, за последните 7 месеца организацията има регистрирани 190,000 часа доброволчески труд. Хърватският Червен кръст е дарил повече от 600 тона храна, близо 600 литра питейна вода, принадлежности за хигиена, както и близо 180 одеала и 80 тона дрехи. Като част от кампанията „Да помогнем на бежанците в Югоизточна Европа“, която стартира на 24.08.2015 г., Червеният кръст е събрал общо 2,6 млн куни (около 350 000 евро), които са вложени в помощ на бежанците.
Много други организации също се опитват да помогнат на бедстващите бежанци, като използват медиите и Интернет, за да запознаят повече хора с проблема, за да получат подкрепа и да съберат повече средства за помощ. В Хърватия такава е инициативата „Welcome”, която има за цел не само да събере помощи за бежанците в страната, но и да успее да окаже натиск върху правителството за промяна на приетите решения относно проблема. Много поддръжници на инициативата излизат на протести със плакати, гласящи „Спрете войните, а не хората, бягащи от тях!“. Според тях, Хърватия и останалите страни, засегнати от бежанската криза, трябва да насочат вниманието си върху самата война, защото докато се третират само симптомите, проблемът остава неразрешен.
Преди приемането на решението за затваряне на т.нар. Балкански път беше организиран протест от инициативите „Welcome” и „Are you sеrious?”, който се проведе на 11.03.2016 г. и въпреки лошото време събра близо 500 души. Той се състоя на площад св. Марко в Загреб. Протестиращите отправиха послание към премиера Орешкович, като заявиха, че затварянето на пътя е нехуманно и не слага край на трафика на хора, а напротив оставя деца, жени и мъже в ръцете на трафиканти и контрабандисти. Част от лозунгите на протестиращите гласяха „Това не е игра, а упадък на морала!“ и „Европа не може да гради щастието си върху нещастието на други!“.
Въпреки действията на ЕС, на хърватското правителство и на неправителствените организации, краят на кризата е все още далеч. Освен това проблемът предизвиква немалка доза страх сред населението, която от своя страна поражда краен национализъм, враждебност и мнителност. Единственото, което гражданите на Хърватия, а и на всички страни, засегнати от кризата, могат да направят, е да се опитат да бъдат по-информирани, за да не стават лесна мишена за манипулации. Всички граждани трябва да опитат да бъдат и по-човечни, защото ако не могат да действат, то могат поне да бъдат съпричастни и разбиращи.

Публикувано на 29 Април 2016 в 10:23 часа от
Христиана Демирева


Ключови думи:Хърватия, бежанска криза, дейност на НПО, правителствени действия

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас