Башар ал-Асад

Роден в семейството на покойния сирийски президент Хафез ал-Асад и съпругата му Анисех през 1965 г., Башар Асад е един от най-колоритните образи в политическия живот на Сирия. Встъпва в длъжност на президентския пост на 17 юли 2000 г., когато поема и лидерския пост в политическа партия Баас.  За да може той да поеме президентския пост, правителството гласува минималната възраст за кандидатите за президент да се промени от 40 на 34 години. След приключването на мандата му през 2007 г. (президентският мандат в Сирия е с продължителност 7 години) отново е избран за президент. Той е представител на религиозната общност на алауитите, които в настоящия момент представляват политическия елит на Сирия.

         Семейството на баща му е било много скромно, като той постепенно се е издигнал в политическата йерархия на Партията, за да поеме ръководството й през 1970 г. Башар Асад има двама братя и една сестра. След като получава средното си образование във френско-арабско училище в Дамаск, през 1982 г. записва да учи медицина, а по-късно започва работа като лекар в армията в най-мащабната военна болница „Тиршин“. Четири години по-късно решава да замине за Англия, където специализира офталмология. Именно там се запознава с бъдещата си съпруга Асма Асад, която е от сунитско семейство, емигрирало в Англия още през 50-те години. Там тя завършва Кингс Колидж със специалностите френска литература и компютърни науки. Много често тя е била определяна в медийното пространство като изключително стилна дама, наричайки я „Розата на пустинята“. Натоящата първа дама на Сирия и нейният съпруг сключват брак през 2000 г. и са родители на трима сина.

         Интересен факт е, че Башар Асад не е първоначалния избор за наследник на баща си, който управлява до смъртта си през 2000 г. Той става кандидат за президент внезапно след като брат му Басил, който е бил военен и политик, подготвян за наследник на баща си, загива в мотоциклетна катастрофа през 1994 г. В чест на загиналия наследник на Хафез Асад настъпва тридневен траур. Тогава Башар е призован да се завърне в Сирия и влиза във Сирийската военна академия, където стига до ранга полковник през 1999 г. Следващите шест години за Башар преминават в подготовка за заемането на мястото на баща му. Той става негов политически съветник, а през 1998 г. застава начело на сирийската окупация в Ливан, което укрепва позицията му в политическия живот на страната.

          Башар Асад се различава от братята си, тъй като докато те са били подготвяни от много рано за участие в политическото управление на страната, той се е насочил към хуманитарна професия – медицината. Докато Басил Асад е имал силно вкоренени авторитарни разбирания и диктаторски манталитет, брат му Башар се отличава с по-голяма сдържаност. Това може да бъде обяснено до голяма степен от факта, че той е получил част от образованието си в Европа, където се изповядват демократичните ценности. Първоначалните плахи стъпки в политическата кариера на Башар Асад могат да бъдат обяснени с това, че според него провеждането на резки промени в държавното управление биха довели до сериозни щети за него като политик, а и за самата Сирия. Преди заемането на президентския пост, той не е бил активно ангажиран в политическия живот на страната, освен че е бил лидер на Сирийското компютърно общество, тъй като подкрепя идеята за по-устойчивото развитие на Интернет и компютърните технологии в Сирия.

         По отношение на вътрешната политика на Сирия, Башар Асад многократно е бил обвиняван в незачитане на основните човешки права и корупция. По отношение на външната политика Асад не подкрепя политиката на Турция, Израел, САЩ и Саудитска Арабия. Популярността му рязко спада след предприетите действия срещу протестиращите младежи в град Дераа. С тези свои действия той разрушава имиджа си на реформатор в очите на международната общност. От 26 януари 2011 г. насам Сирия става част от напрежението обхванало Близкия Изток, като опитите на президента да предотврати това остават безуспешни. Липсата на точна концепция за държавното устройство на Сирия от страна на протестиращите създава лесна почва за изява на някои ислямистки организации. Голяма част от международните политически сили, както и Сирийската опозиция, имат претенцията Асад да се оттегли от президентския пост. САЩ, ЕС и Турция налагат известни санкции върху сирийкия лидер. Като начало САЩ замразяват част от активите му. Русия първоначално се въздържа от заемане на антиправителствена позиция, тъй като сирийското пристанище Баняс е единствената база, на която могат да разчитат руските кораби в Средиземно море. По-късно страната декларира подкрепа за Асад и се намесва активно в конфликта.

         В отговор на нападките на Запада, Асад обяснява в своята реч от януари 2013 г., че войната в Сирия се подклажда от външни политически сили, които имат пряк интерес от гражданската война. В крайна сметка той заявява, че е отворен за предложения, чрез които конфликтът да бъде разрешен.

Башар Асад остава много спорна личност. Днес народът в Сирия стои на двете крайности - отричан от последователите на сирийската опозиция и силно подкрепян от привържениците на неговото управление. Повече от шест години от началото на протестите, прераснали в кървав граждански конфликт, той остава начело на страната и продължава да влияее върху възможностите за постигане на трайно разрешаване на конфликта.

Публикувано на 8 Ноември 2017 в 10:48 часа от
Силвия Димитрова, магистър 1 курс, МПОС, СУ.


Ключови думи:Сирия, Башар Асад, биография

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас