Азерското малцинство в Иран



Азерското малцинство в Иран

Каспийският регион притежава конфликтен потенциал, не само заради замразеният Нагорнокарабахски конфликт и споровете за притежанието на газовите залежи в Каспийско море. Съставът на населението на Ислямска република Иран също е предпоставка за възникване на конфликт на етническа основа. В Иран живеят кюрди, араби, лури, белуджи и др. Най-значимо по брой е азерското малцинство, което наброява около 16 млн. души, при 9 млн. живеещи в Република Азербайджан. То населява предимно района на Северозападен Иран, а Техеран е градът, в който живеят най-много азери. Езикът и културата му не се различават от тези в съседен Азербайджан.

Малцинството приема за легитимен управляващият политически режим в Иран, защото повечето азери изповядват шиитски ислям и двата народа имат общ персийски произход. Религиозната солидарност спомага и за тяхното лесно интегриране в иранската държава. Основният белег, който отличава азерското малцинство е тюркският език, чието изучаване не е разрешено в Иран. Властта в Техеран разглежда азерите като тюркменизирани лингвистично, но по всички останали белези принадлежат към ирано-азерската етническа група. До този момент има няколко опита за сепаратизъм.

Първият започва през м. юли 1920 г., когато се създава за кратко държавата Азадистан (земя на свободата) и приключва с превземането й от иранската армия. През м. ноември 1945 г. се създава Азербайджанско народно управление, подкрепяно от СССР, което също не просъществува дълго. След Ирано-иракската война (1980-88 г.) национализмът в ислямската република нараства и се забелязва антитюркско настроение.

 

Въпреки теократичното и консервативно управление в Иран, създава се вълна на азербайджански национализъм, който може да се обясни като следствие от различни фактори. Погледнато в световен мащаб, процесът на глобализация провокира завръщането към традиционните ценности, към корените. Все повече обществени групи възраждат своето забравено самосъзнание, с цел да запазят културната си идентичност, която чувстват застрашена от унифициращите ефекти на глобализацията. Ролята на Турция, която създава своя „близка чужбина” в Централна Азия на база тюркският език е изключително важна. Икономическото развитие на Турция през последните години, съчетано със светският й режим, добрите отношения със западните държави и не на последно място зачитането на ислямската религия създават една притегателна мека сила за азерите.

 

В самото азерско малцинство има разделение. По-възрастните са по-консервативно настроени и смятат, че на базата на принадлежността към шиитската религия, всички азери трябва да се обединят с Иран, защото анадолските тюрки са неверници - сунити, а азербайджанците са русифицирани. По-младите не възприемат религията за толкова определящ фактор на тяхната национална идентичност. От средата на 90-те год. на ХХ век в по-големите градове, населени предимно с азери се провеждат демонстрации с искания за признаване на етническата и лингвистична принадлежност на иранските азери. Връхна точка в назряващия конфликт е публикуването през 2006 г. на карикатура и негативна статия срещу азерското малцинство в държавният вестник на Иран. Това отключва множество протестни демонстрации и искания за свобода на ползване и изучаване на тюркския език, които биват смазани от властите.

 

Наличието на голямо азерско малцинство е значим фактор не само за вътрешната, но и за външната политика на Иран. От него могат да се възползват държави като САЩ, Израел и Република Азербайджан. Вашингтон подкрепя азерския сепаратизъм като право на самоопределение на идентичността. За това свидетелства приемането на лидера на Южноазербайджанското национално движение за пробуждане Махмуд али Чохрагани във Вашингтон през 2003 и 2004 г. Израел поддържа традиционно добри отношения с Република Азербайджан, която никога не  е проявявала антисемитизъм. Двете държави си сътрудничат в търговията с петрол и оръжия.

 

Лоялността на азерите към иранската държава е поставена под въпрос. Репресивното отношение и незачитането на правата на малцинството от страна на властите поражда желание за дистанциране от иранската принадлежност. Продължителното потискане на азерската културна и езикова идентичност би могло да намери израз в засилване на сепаратистките действия и възникване на въоръжена съпротива. Подобни вълнения причиняват ефект на доминото, което означава, че стремеж към автономност или независимост може да се породи и сред други малцинствени групи като кюрдите например, които също така населяват Турция и Ирак. Сигурността и целостта на Ислямска република Иран е ключова за районът на Близкия и Среден Изток, който след събитията в Сирия е още по-неспокоен. Това превръща азерското малцинство в потенциален дестабилизиращ фактор не само за Иран, но и за целият регион.   

Публикувано на 5 Март 2014 в 15:56 часа от
Деляна Велева, магистър "Политически науки", СУ


Ключови думи:азерско малцинство, азери, Иран, малцинство

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас