Атентатите в Турция

От 2015 г. Турция преживява поредица от атентати след съживяването на кюрдския конфликт и боевете в съседна Сирия. Над страната преминава вълна от нападения, приписвани на Ислямска държава и Кюрдската работническа партия. Последната една година обаче се оказва една от най-кървавите за Турция. Страната е засегната от редица атентати, а броят на загиналите и ранените е стотици. Общо взето за това са използвани импровизирани взривни устройства, самоубийствени атентати и обстрелване с артилерийски огън. Турските власти обвиняват за атентатите Кюрдска работническа партия (ПКК), „Ислямска държава“ (ИДИЛ), Революционната народна освободителна партия / Фронт (DHKP-C) и националистите, борещи се за свободата на Кюрдистан (KFF).
През 2016 г. броят на атентатите в Турция е 16, а жертвите на терора са 370 души, включително чужденци от Израел, Ливан, Мароко, Саудитска Арабия, Либия и други, а също и туристи от европейските страни. Най-кървавото нападения е в Анкара на 10 октомври 2015 г. по време на мирен протест. Повече от 100 души са убити, а отговорност за нападението поема ДАЕШ („Ислямска държава“).
През последната една година броят на атентатите в южната ни съседка значително нараства, ако през 2015 г. броят на атентатите е 6, а загиналите са 134 души, то през 2016 г. успешните атаки са 42, а жертвите – 370 души. Това означава, че през изминалата година всяка седмица е имало атентат. От януари 2015 г. двата най-големи града в Турция – Истанбул и Анкара - стават арена на най-кървавите терористични атаки, извършени от „Ислямска държава“ и Кюрдската работническа партия. Всъщност най-много терористични актове се случват в югоизточната част на страната, но не получават широк отзвук, тъй като няма цивилни жертви или броят им е много малък. От последователността и местоположението на атентатите се разбира, че те са предимно в югоизточната част на страната в районите Диарбекир, Мардин и Сирнак, в които са разположени първоешалонните бригади на Втора Турска армия. Основният удар се поема от формированията на 7-ми армейски корпус с щаб, разположен в Диарбекир.
Това са райони населени с кюрди, които след изостряне на политическата обстановка в региона засилват борбата за създаване на своя държава. Нападенията се осъществяват предимно от Кюрдската работническа партия под формата на импровизирани взривни устройства и коли-бомби, като жертвите са предимно военни и полицаи, което говори за премерени удари.
Атентатите в Анкара и Истанбул са по-малко, но за сметка на това с повече цивилни жертви и явно целят по-широко медийно отразяване. В повечето случаи нито една организация не поема отговорност за осъществяването им, поради което се обвинява „Ислямска държава“. Типичен пример е терористичният акт на летище Ататюрк, който носи почерка на ИДИЛ. Той се случва успоредно с подобряване на отношенията с Русия, което говори за промяна във външната политика на Турция.
Ето някои от най-кървавите и шокиращи актове на територията на Турция, които белeжат с червено последните две години в страната.
На 6 януари 2015 г. един полицай загива, а друг е тежко ранен при самоубийствено нападение в Истанбул. Атентата е извършен от рускиня от чеченски произход в полицейски участък в центъра на Истанбул. Никоя групировка не поема отговорността за атентата.
Няколко месеца по-късно на 20 юли – 34 убити и стотина ранени при атентат в Суруч на сирийската граница, който е приписван на ИДИЛ. Последван два дни по-късно от убийството на двама полицаи от ПКК, той слага край на примирието между кюрдските сепаратисти и властите.
10 октомври 2015 г. двоен самоубийствен бомбен атентат отнема живота на 103 души, участващи в мирно шествие в района на жп гарата в Анкара. Никой не поема отговорност, но турските власти хвърлят вината върху „Ислямска държава“.
На 12 януари 2016 г. атентатор самоубиец се взривява в исторически квартал в Истанбул, като убива 12 германски туристи. Властите заявяват, че нападението е извършено от свързан с „Ислямска държава“ сириец, който е влязъл в страната като бежанец.
Само един месец след предния атентат Турция отново е на прицел – на 17 февруари кола-бомба убива 29 души. Смята се, че атаката вероятно е насочена срещу военен персонал в Анкара, а отговорност поема групировката „Ястреби за свободата на Кюрдистан” (ТАК), която се смята за свързана с Кюрдската работническа партия, определяна от Турция като терористична организация.
13 март 2016 г. кюрдска жена се взривява в автомобил на оживена автобусна спирка в Анкара, като убива 37 души при нападението, за което отново отговорност поема ТАК.
Едва шест дни по-късно (19 март) бомбено нападение разтърсва основния пешеходен булевард в Истанбул и убива петима души, включително нападателя, когото властите идентифицират като турски гражданин, свързан с „Ислямска държава“. Както и при предишни атаки, за които е обвинявана „Ислямска държава“, групировката не поема отговорност.
Атаките не спират дотук – на 7 юни е извършен кървав атентат в сърцето на Истанбул, при който загиват 12 души, а ранените са десетки. Кола-бомба се взривява в центъра на турския мегаполис, а мишена на терористите за пореден път са полицейски служители, в този случай – полицейски автобус.
28 юни 2016 г. атентатори камикадзе убиват най-малко 36 души и раняват над 140 на натовареното летище „Ататюрк“ в Истанбул. Турски официални представители заявяват, че експлозиите вероятно са дело на бойци от „Ислямска държава“.
На 17 август кола-бомба се взривява пред полицейски участък в центъра на Ван, Източен Анадол. Трима души загиват, сред които и дете, а ранените са над 70. Според турските власти атентатите са дело на сепаратистите от Кюрдската работническа партия.
Три дни по-късно при бомбена атака на сватбено тържество в Газиантеп са убити най-малко 50 души. Атентаторът е дете на възраст между 12-14 години. Подозира се, че зад атаката стои екстремистката групировка „Ислямска държава“.
На 10 декември загиват 44 души при двоен атентат на стадион в Истанбул. Най-малко 30 от загиналите по време на нападението са полицейски служители. Отговорност поемат „Кюрдските ястреби на свободата“, които са разклонение на Кюрдската работническа партия.
19 декември 2016 г. – покушение над руския посланик в Турция Андрей Карлов. Нападението става в художествена галерия на откриване на фотоизложба „Русия през турските очи“. Това се случва ден преди срещата на външните министри на Турция и Русия в Москва, за да разговарят за ситуацията в Сирия.
Посрещането на новогодишната нощ в Турция също е белязано от кървава атака. Инцидентът става в първите часове на новата година в нощен клуб в Истанбул. Нападателят открива безразборна стрелба по хората, които празнуват настъпването на 2017 г. При въоръженото нападение загиват 39 души, включително 16 чужденци, а броят на ранените е 69, сред които е и българска гражданка. Отговорност за атентата поема джихадистката групировка „Ислямска държава“.
Последният атентат в Турция е на 5 януари 2017 г., при който кола-бомба се взривява пред сградата на съда в град Измир. При атентата са убити полицай и служител на съда, а ранените са най-малко 11 човека, сред които и полицейски служители.
Убийството на руския посланик в Турция Андрей Карлов първоначално поражда опасения за влошаване на руско-турските отношения, подобно на свалянето на руски бомбардировач от турски изтребители. Реакциите обаче и на двете страни показват, че покушението над руския дипломат няма да доведе до замразяване на подобряващите се в последните месеци отношения между Анкара и Москва. Двамата президенти са категорични, че става въпрос за акт на провокация, целящ разрушаване на връзките между двете страни. Освен това президентът Ердоган заявява, че Русия и Турция ще работят по-интензивно срещу тероризма и ще се кооперират в Сирия, което може да означава, че Москва ще получи повече отстъпки от турска страна.
Покушението се случва дни след като на няколко места в Турция са организирани протести срещу руската подкрепа за сирийския президент Башар Асад. Отношенията между Ердоган и Путин се подобряват наскоро, след като турският президент се извинява официално за сваления през ноември 2015 г. руски самолет, а Москва застава зад него по време на опита за преврат през лятото на 2016 г. Преди това турската икономика загубва много от руските санкции, наложени заради инцидента с бомбардировача, които удрят земеделския и туристическия сектор на страната. Въпреки затоплянето двете страни продължават да са стратегически опоненти в Сирия. Превземането на Алепо от правителствените сили на Башар Асад се случва след договорка между Москва и Анкара за изтеглянето на част от паравоенните формации, подкрепяни от Турция. Преди това турската армия започва своята операция „Щитът на Ефрат“ срещу позиции на ИДИЛ и сирийските кюрди с негласната благословия на Москва.
Убийството на Карлов е първото покушение над руски дипломат от 90 години насам. Атентатът не само не влошава отношенията между Турция и Русия, но и дава повод Москва да поиска от Анкара допълнителни отстъпки, особено във връзка със Сирия.
По повод на атентатите в Турция през изминалата 2016 г. турският вътрешен министър Сюлейман Сойлу заявява, че властите в страната са осуетили общо 339 възможни атентата през 2016 г., планирани основно от кюрдските бойци. Осуетените атентати включват 313 планирани атаки на Кюрдската работническа партия (ПКК) и 22 на джихадистката групировка „Ислямска държава“. Турските власти са иззели 247 взривни устройства и 23 коли-бомби и са задържали 23 потенциални атентатори самоубийци през изминалата година. Над 3506 предполагаеми членове на „Ислямска държава“, от които 1531 чужденци са задържани в Турция през 2016 г.
Турските власти обявяват, че мерките за сигурност в обществения транспорт са засилени – като трамваи и автобуси, както и по летищата и железопътните и автобусни гари. Въпреки засилените мерки от страна на Турция атентатите не спират, дори стават ежедневие. На територията на югоизточната ни съседка се наслагват две терористични заплахи, които са свързани съответно с вътрешната и с външната политика на страната. Докато атентатите, приписвани на „Ислямска държава“ ерозират увереността в силата на турското държавно ръководство, тези, свързани с Кюрдската работническа партия и с други кюрдски въоръжени организации, засилват националистическата подкрепа за управляващите. Това е достатъчен повод да се очакват нови атаки на турска земя през новата година. Причините за тях могат да се търсят и във внесения в парламента законопроект за промени в конституцията, които предвиждат засилване на властта на президента Реджеп Ердоган. По данни на социологически агенции 50% от турските гласоподаватели подкрепят такава трансформация, в сравнение с 2015 г., когато подобна идея не среща симпатиите на мнозинството.
Турция не е единствената страна застрашена от ислямисткия терор, но в никоя друга държава в момента не се извършват повече терористични нападения от – „Ислямска държава“ (ДАЕШ) или от кюрдски екстремисти. Президентът Ердоган е прав, когато казва, че терористичните нападения са свързани със събитията в региона. В началото на неговото управление Турция е пощадена от терористите. След това обаче той въвлича страната в три войни – в Сирия и в Ирак, както и в пределите на самата Турция срещу кюрдите. Безспорно терорът е свързан със случващото се в Турция, той обаче е и последица от политиката на турското ръководство.
Ердоган ясно декларира плановете си да действа с военна сила срещу ПКК. Той заявява, че ръководството на Иракски Кюрдистан е готово да съдейства за изтегляне на отрядите на Кюрдската работническа партия от района Синджар в Северен Ирак.
Анкара отделя голямо внимание на района Синджар в Северен Ирак, тъй като се опасява, че той може да попадне под контрола на Кюрдската работническа партия (ПКК). Ердоган заявява, че Анкара не може да допусне ПКК да превърне Синджар в „нов Кандил“. В планината Кандил в Северен Ирак от десетилетия има бази и лагери на Кюрдската работническа партия, която е обявена за терористична организация от Турция.
Турция е част от водената от САЩ коалиция срещу ИД и участва в операция в Северна Сирия за прогонване на терористични групировки от границата. Според Турция т.н. от нея зона за сигурност в Северна Сирия трябва да бъде под контрола на протурските милиции – тоест в нея да няма сирийски войски, кюрди и хора от ИДИЛ. Турция помага и за договарянето наскоро на крехкото примирие в Сирия заедно с Русия.
 Говорители на „Ислямска държава“ призовават поддръжниците на групировката да превърнат „светското, изменническо турско правителство“ в своя мишена. ИДИЛ обявява война на Турция и разглежда страната като „най-лош враг“, „защитник на християните“ и „мюсюлманска страна, чиито лидери са обърнали гръб на исляма“.
Ислямисткия терор се развива на етапи през последните десетилетия. Първоначално джихадът в Египет се ограничава до малки авангардистки клетки. След това Ал Кайда му придава международни мащаби и за атентатите си вербува отделни джихадисти. Опасността от „Ислямска държава“ днес е несравнимо по-голяма, защото ИД може да използва разочарованите маси в ислямския свят. Може да вербува младежите, които се чувстват предадени – и най-вече младото поколение от мюсюлмани в Европа, радикализирали се по затворите. Всичко това дава на „Ислямска държава“ нови, по-добри възможности за действие.
Според анализатори терористичният атентат в истанбулския нощен клуб в новогодишната нощ е атака срещу интелектуалния и културния елит на Турция срещу светските среди в страната. Някои анализатори пък свързват атентата в нощния клуб в Истанбул с терористичното нападение в парижкия „Батаклан“ на 13 ноември 2015 г. Те смятат, че цели на двете нападения са места, на които хората се събират да празнуват непринудено, т.е. символи на начина на живот на модерните общества. Районът в Истанбул, в който е извършено нападението е център на интелектуалния живот в световния мегаполис. Там се събират много светски ориентирани и настроени среди. Според Ердоган атаката в нощния клуб цели да настрои турците един срещу друг и да задълбочи линиите на разделение. Това нападение е изключително притеснително, защото то показва, че има сблъсък между различни цивилизации. Поредната атака в Истанбул обаче подсилва властта на държавния глава Реджеп Ердоган, което ще ускори преминаването на страната към президентска форма на управление.
От близо 15 години Реджем Ердоган се стреми да разширява властта си в Турция, благодарение на което се превръща в най-могъщия лидер в страната след основателя на съвременната турска държава Мустафа Кемал Ататюрк. През 2017 г. Ердоган би могъл най-после да реализира основната си амбиция, а именно официално да прехвърли изпълнителната власт в президентската институция, което ще му даде възможност да управлява като безапелационен държавен глава и правителствен ръководител.
След кървавата 2016 г., в която Турция преживява неуспешен опит за държавен преврат и поредица от терористични атентати, обществената подкрепа за увеличаване на властта на Ердоган нараства.
Последният кървав терористичен атентат в Турция е лоша поличба за цяла Европа. Това е предупреждение, че войната в южната ни съседка може да излезе извън контрол. Съветниците на президента призовават за отмъщение, а мирното разрешение на конфликта изглежда невъзможно.
Атентатите през 2016 г. стават неизменна част от всекидневието на хората не само в Турция. Във всички точки на Европа и света загиват стотици хора от ръцете на терористи. Терористичните атентати в Европа целят да предизвикат вътрешни разногласия и напрежение в обществото с надеждата да бъдат насърчени повече млади мюсюлмански мъже (и немалко жени) да се присъединяват към джихадистката кауза в Сирия и Ирак. Другата, не по-малко важна цел е да се демонстрира и ускорява провалът на демократичната европейска алтернатива на джихадисткия халифат.

 

Публикувано на 14 Януари 2017 в 11:14 часа от
Екатерина Чивиева


Ключови думи:Турция, атентати, терористични актове, Ислямска държава, ДАЕШ, тероризъм

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас