Асирийците в Сирия: История и перспективи

Произход на асирийците в Сирия

Още от древността съществува силно присъствие на асирийци по цялата територия на днешна Сирия. Днес най-значимите църкви, към които асирийците принадлежат са Сирийска православна църква (Siriac Orthodox Church /Сиро-яковитска/) и Асирийска източна църква (Assyrian Church of the East), а по-късно и Халдейската католическа църква (Chaldean Catholic Church). Те са присъствали по тези земи под управлението на различни империи. Асирийската източна църква използва асирийски език за богослужение, което отразява нейния независим и автокефален характер. Сирийската православна (Сиро-яковитската) църква проповядва на класически сирийски език, показвайки пренебрежение и дори враждебност към говоримия асирийски. Трябва да се подчертае, че днес християните в Сирия не представляват отделно обособена етническа общност, за разлика от асирийците, но сред тях има и далечни пред-арабски елементи, включително асирийски.

Днешното асирийско малцинство се определя от набор от културни и лингвистични черти. Те говорят съвременен асирийски език, който има два основни диалекта, като същевременно се запазва и употребата на класически сирийски (сирски) език - черковна „лингва франка” (универсален език) на сирийските монофизитни и несториански (нехалкедонски) църкви. Той има частични връзки с акадския и арамейския езици, но голяма част от морфологията и лексикалните му характеристики са се развили самостоятелно през вековете. В него, асирийците се използват за себе си емическото понятие Сурая/Сур(й)ойо (Suarya/Sur(y)oyo), вариант на древно асирийското Ашурая/Асорая (Ashuraya/Asoraya). Терминът Аторойо/Аторайа (Athoroyo/Atoraya) също се използва.

Съвременното асирийско присъствие в Сирия е пряк резултат от т.нар. Асирийски геноцид (1914-23 г.). Той се различава от този на арменците, въпреки че и двата се извършват с една и съща цел: да се отстрани от територията на нововъзникващата Република Турция християнското население. Поради това, част от бягащите от насилието арменци също се заселват в Сирия.

За да се спасят от кланетата, западните асирийци напускат своите поселения в Мардин, Диарбекир, Мидят, Тур Абдин и др. и намират убежище в областта Джазире (дн. провинция Хасаке) Сирия, където основават гр. Камишли (по това време известен като Бет Залин) както и някои селища като тези около Кабре Хеуоре (сир. Qabre Кhworeh, /арб. al-Qahtaniya/). Източните асирийци поемат по по-заобиколен маршрут към Сирия. След като напускат селищата на своите предци в югоизточна Турция (основно в района на Хакари) те се разпръскват из региона. След десетилетие на лутане, тяхната съдба се решава в „Клането в Симеле” (Simele), Ирак през 1933 г. - едно от важните събития в новообразуваното Кралство Ирак. След него, хиляди от оцелелите асирийци се изселват в Джезире и основават населените пунктове по течението на р. Хабур (Khabur). Те остават и досега като своебразен жив музей на живота в Хакари. Селищата са създадени от отделните асирийски племена и поради това са наречени на имената им, които продължават да се използват в разговорния език заедно с официалните им арабски такива. Асирийците продължават да наричат тези селища „лагери”, въпреки че те вече са се развили в урбанистично отношение. Скорошното изселване на население от Хабур по трагичен начин показа, че те са имали основание да ги считат за преходни.

Както източните, така и западните асирийци са запазили свои отличителни културни черти - включително фестивали, танци и др. фолклорни феномени. Със създаването на съвременната сирийска държава, някои асирийци се преместват в гр. Халеб (където е имало вече заселници след Геноцида) и Дамаск.

Асирийците при управлението на Асад

Асирийците в Сирия в мирновременна обстановка, дори при тираничен режим, в голяма степен не са мотивират в ежедневната си дейност от  политическа идеология, а от своите икономически, фамилни и родови връзки и нужди. Това трябва да се почертае, когато те често биват определяни като поддръжници на режима.

Много асирийци не успяват да възприемат докрай партията БААС и семейство Асад като синоним на сирийската държава, въпреки силният натиск, който същите оказват върху политическите процеси в страната. В това се отразява фундаменталната им подкрепа за една унитарна Сирия и нейните институции, което надхвърля това, че в конкретния исторически момент те са окупирани от клана Асад и БААС (Въпреки това последните се възприемат, като гаранция срещу двете основни заплахи за асирийците: ислямизма и кюрдския национализъм). Този възглед на асирийците може да се счита за характерен, без значение на това на коя съвременна държава те са граждани. Участието на арабските християни в политиката  (чрез БААС, Организацията за освобождение на Палестина или Сирийската социална националистическа партия или др.) е насочено към следването на по-широка и обединяваща тенденция, докато асирийският национализъм е в основата си автономистки или сепаратистки в своята ориентация. Въпреки това, въоръжената асирийска съпротива на практика завършва с Геноцида и „Клането от Симеле” и продължава в съвсем слаба форма на съпротива срещу Саддам Хюсейн, като затихва почти в началото на 90-те. В отсъствието на реалистичен план за асирийски сепаратизъм, асирийските политически и социални организации са фокусират основно върху поддържане на свои представители в държавните институции и чрез това да променят иракската и сирийската политика от гледна точка на асирийския етнос и неговото място в тези държави.

В Сирия тези усилия се водят от Асирийската демократична организация (АДО). Тя е основана през 1957 г., основно от западни асирийци и се стреми към демократични реформи в сирийската държава, както и признаване на асирийската идентичност и място в страната. Членовете на АДО, които се изказват срещу режима са преследвани, арестувани и измъчвани. Габриел Муше (Gabriel Moushe), лидер на политическото крило на АДО, е бил задържан на 19.12.2013 г. и остава в  ареста.

Асирийската демократична партия (АДП), малка група отцепила се от АДО, е основана през 1978 г. от Адам Хоме (Adam Homeh). През 1990 г. АДП прави опит да се представи пред режима като алтернатива на АДО, като излъчва конкурентни асирийски кандидати за депутати, който поддържат правителството в по-голяма степен от тези на АДО. Освен това те са открито секуларистки настроени, издигат предимно източни асирийци и изразяват съмнения в доминирането на АДО от западни асирийци.

Асирийската идентичност и сирийската държава

Асирийската идентичност не се признава от сирийското правителство. Въпреки това, празнуването на Акиту (Кха б’Нисан, 1 април) - древната асирийска Нова година - е преминавало необезпокоявано от правителствена намеса, с изключение на присъствието на неизбежната иконография на фамилията Асад. По правило се отпразнува в тесен семеен кръг, докато АДО не повежда кампания за публично отбелязване на празника. Този процес се ускорява от окуражаващото въздействие, което има върху партията освобождаването на лидерите й от затвора в средата на 80-те. Събитието придобива все по-голяма публичност и често се съпровожда от масови сватбени церемонии.

Културни и лингвистични проблеми в Сирия на асирийската общност

Режимът на Асад е разрешавал по един час седмично обучение на асирийски език и то единствено в църквите. Позволено е било разпространението на църковна периодична литература в малък тираж, която да отразява църковните дела. 

През всичките години сирийското правителство избягва старателно да използва наименованието „асирийски”. В малкото случаи когато това става, то е и със пейоративно значение - че асирийския сепаратизъм е причинител на проблеми и е предателско поведение което застрашава единството на Сирийската арабска република. В учебните програми е било заложено прибавянето на думата „арабски” към имената на древните империи в Близкия Изток („Арабска Асирия”, Арабски Вавилон”), с което се е изтъквало, че населението на тези цивилизации е произхождало от района на Залива и след ислямската инвазия, той е станал хомогенно арабски. Оспорването на тази догма се е считало за акт на интелектуална (и в по-широк план политическа) революция. Единственото споменаване на асирийците (което е премахнато по времето на Башар Асад)  в учебната програма е било при описанието на „Клането в Симеле” , но изцяло в негативен смисъл - че асирийците са били „пета колона” и предатели на арабската държава Ирак и поради това избиването им е оправдано и необходимо.

Малотиражно списание на асирийски език (и с такава идентичност) е било разпространявано за кратко в края на 80-те и началото на 90-те. Това се е толерирало, защото е било издавано от асирийските партии в северен Ирак, които са били опозиция на Садам Хюсеин. Във всички други случаи, асирийски издания са били разпространявани тайно: написани на ръка или копирани в малки бройки.

Може да се обобщи, че асирийците са част от традиционното население на земите на днешна Турция, Ирак и Сирия. Те принадлежат на християнската общност на Сирия, но за разлика от нея съставляват отделен етнос. Имат собствени език, фолклор и обреди. Правото им на самоопределение е отричано от сирийският режим, като не е допускано изучаване на асирийски и сирийски (сирски) език в държавните училища. Активна съпротива срещу режима от страна на асирийците не е провеждана. Преобладаващата част от общността подкрепя идеята за унитарна Сирия. Асирийците търсят възможност да станат част от държавните институции в Сирия. Най-големи заплахи за общността са настъпващия ислямизъм и кюрдския национализъм.

Публикувано на 25 Февруари 2016 в 11:43 часа от
Боян Иванов


Ключови думи:асирийци, етнос, права, отношение

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас