Въоръжените сили на Нигерия



Въоръжените сили на Нигерия

Въоръжените сили заемат особено място в политическия и обществения живот на Нигерия. Понякога те са били възхвалявани като защитник на свободата, друг път порицавани като потисническа сила. В настоящия момент борбата с ислямистката терористична организация „Боко Харам“ означава, че вниманието към армията и нейните действия отново е повишено. Победата над групировката няма да дойде лесно. Тя ще изисква координирани действия на различните нива и между различните звена на управление в страната-въоръжени сили, сили за сигурност и полиция, политически лидери и пр. От ключово значение ще бъдат и бойната подготовка и материалната осигуреност на нигерийската войска.

Нигерийската армия е организационно съставена от три вида въоръжени сили (СВ, ВВС и ВМС). Общата численост на ВС е близо 160 хил. души.

Върховен главнокомандващ на въоръжените сили е президентът на Нигерия. Той назначава (с одобрението на законодателната власт) министър на отбраната, който отговаря за изпълнението на бюджета за отбрана, а също така надзирава дейността на отделните подразделения на войската. Държавният глава на страната се занимава с политическата част от въпросите на сигурността. Той формулира основните цели и носи отговорността за изпълнението им. Ежедневното ръководство на ВС обаче е задача на главнокомандващия на щаба по отбрана, както и на главнокомандващите на видовете въоръжени сили. Тези позиции се заемат от висши офицери, обикновено с дългогодишен опит. Тяхната роля е да координират действията на подчинените си и да реализират на практика вижданията и целите на правителството. Носят отговорност пред президента, който има правомощието да ги назначава и освобождава от длъжност.

Новият държавен глава Мухамаду Бухари беше избран с обещанието да се справи трайно със заплахата от „Боко Харам“. Бухари е висш офицер с близо 25 години практика. От него се очаква да прокара реформи, с които да подобри дейността на въоръжените сили.

Голям проблем при борбата срещу „Боко Харам“ остава защитата на човешките права. Понякога правителствените сили, в стремежа си да действат твърдо срещу ислямистката заплаха, превишават правомощията си. Съобщава се за извънзаконови екзекуции, нехуманно отношение към военнопленници и неправомерни разпити на представители на цивилното население, които са заподозрени във връзки с „Боко Харам“. Генерал Бухари обещава да се заеме с проблема, така че не само да прекъсне терористичните действия в страната, но и да изчисти образа на нигерийските ВС пред света. Неговият най-сериозен ход в тази посока беше премахването на главнокомандващия щаба по отбрана и неговите преки подчинени по звена.

Управляващите считат, че заменените военни лидери са били една от причините за корупцията и лошата дисциплина сред въоръжените сили. Друга промяна след встъпването в длъжност на новия държавен глава беше преместването на щаба на операцията срещу „Боко Харам“ от Абуджа в Майдугури (столица на щата Борно, в който се водят основната част от сраженията). Така на ръководните фактори трябва да се осигури по-добър поглед върху развитието на конфликта.

Към нигерийската армия действа и Национален младежки корпус. Той е съставен от току-що завършили висшето си образование граждани, като изпълнява ролята на заместител на обикновената военна повинност. Дейността на Корпуса обаче е също толкова културна, колкото и военна. Участниците в него биват разпределяни по такъв начин, че да бъдат далеч от родните си щати. Така те се запознават с нравите и обичаите на други нигерийски народности.

Нигерия има своя военна индустрия, но тя не е достатъчно развита, за да отговори на нуждите на въоръжените сили. Това налага правителството и командването на армията да разчитат предимно на внос. Нигерийската бойна техника и въоръжение имат разнообразен произход. Част от тях са доставени от страни-членки на НАТО (САЩ, Канада, Франция, Германия, Италия). Други са от Русия или Китай. През последното десетилетие правителствата в страната се стремят да заделят достатъчно бюджетни средства за отбрана (обикновено те са от порядъка на 1,5 - 2,5 милиарда долара годишно). За 2014 и 2015 обаче се наблюдава спад на разходите в сектора. Въоръжените сили разполагат с 148 танка, 98 самолета и 75 кораба. Наличната военна техника е на добро ниво в сравнение с тези в други африкански страни, но изостава от използваните в армиите на Западна Европа и Северна Америка (например още са в употреба танкове и бронетранспортьори, които са внесени от Съветския съюз).

Нигерийските въоръжени сили имат практика да провеждат съвместни учения с по-развити във военно отношение страни. Тези тренировки са съобразени със специфичните задачи, които стоят пред армията, флота и ВВС на страната. Така например през 2014 нигерийски войници участват в обучения със свои китайски и руски колеги, които трябва да ги подготвят за борба с терористични групи. Обученията са в отговор на задълбочаващите се проблеми с „Боко Харам“.

Макар да не е част от структурите на НАТО, Нигерия дълго време се счита за близък съюзник на САЩ и Великобритания в Западна Африка. Двете страни редовно оказват подкрепа на нигерийската армия под формата на учения и материална помощ. В края на 2014 обаче отношенията с американското правителство временно се влошават. Повод за това са обвиненията на предишното управление на Нигерия, че САЩ не желае да снабди нигерийските ВС с оръжия, които са им нужни в борбата с „Боко Харам“. По инициатива на президента Гудлък Джонатан е отменена общата бойна тренировка между двете страни, която е предвидена за началото на декември 2014 година. Американската страна изразява съжалението си от развитието на ситуацията, но посочва, че законодателството на САЩ забранява продаването на определена бойна техника на страни, които са обвинени в извършване на военни престъпления, какъвто е случаят с Нигерия. През юли 2015 новият държавен глава Мухамаду Бухари беше на официално посещение при своя колега Барак Обама. Тази среща на най-високо ниво дава основание на надеждата, че отношенията между двете страни отново поемат по правилен курс.

Сайтът www.globalfirepower.com дава подробна статистика, която оценява относителния военен потенциал на над 100 страни. Изследваните аспекти включват човешки ресурси, природни ресурси, бойна техника и пр. В класацията за 2015 Нигерия заема 41-во място в света, а от африканските държави е четвърта. Въпреки тази висока оценка, практиката показва, че нигерийската армия изпитва затруднения при изпълнението на задълженията си. Особено показателни са няколко случая от края на 2014 и началото на 2015, когато бойци на „Боко Харам“ успяват да обърнат цели подразделения на войската в бягство. Като причина за това са посочени лошата организация (не са изпратени достатъчно подкрепления на съответните части) и ниският морал сред военнослужещите. Нигерия е страна, която е известна с високите си нива на корупция. Корупционните практики обхващат и въоръжените сили. Съществуват твърдения, че част от средствата за отбрана се отклоняват за лично ползване от страна на висши офицери. Това води до нередовно изплащане на възнагражденията на редовите войници и до по-бавна модернизация на бойната техника. Проблемите в армията излагат на риск живота на милиони цивилни граждани на африканската страна.

Освен организационните и техническите проблеми, пред ВС стои и въпросът за имиджа на институцията. Военното съсловие е  било неизменна част от промяната в Нигерия. Страната получава независимостта си от Обединеното кралство през 60-те години на XX век. През следващите три десетилетия са извършени 8 опита за военни преврати (част от тях са неуспешни). През периода върховните лидери на страната почти винаги са били висши офицери, които са се ползвали с лоялността на армията или на части от нея. Този модел на развитие подкопава демократичните устои на Нигерия. Нормалният политически процес (формиране на партии, участие на избори, съставяне на правителства) е заменен от управление, което действа чрез заплахата от насилие. Възможността за опозиционни действия (било чрез създаване на политическа формация или чрез публикации в медиите) е силно ограничена. По-късно обаче (1999) генерал Абдулсалами Абубакар извършва успешен и доброволен преход към цивилно управление. Любопитен факт е, че двама от последните демократично избрани президенти на страната (Олусегун Обасаньо и настоящият държавен глава Мухамаду Бухари) са бивши предводители на военни режими.

Друг важен момент от съвременната история на Нигерия са честите вътрешни конфликти. През годините различни етнически и религиозни групи са пожелавали да се отделят от страната по насилствен път. Това е налагало намесата на въоръжените сили. Така например през 1967-1970 армията води успешна война срещу отцепилата се провинция Биафра. По-късно пък войската и полицейските сили потушават вълнения и въстания на малцинствени групи от делтата на река Нигер. Ролята на нигерийските въоръжени сили в разрешаването на тези конфликти е противоречива. От една страна, те успяват да победят сепаратистки формации, които застрашават суверенитета на страната и безопасността на гражданите. От друга, има данни, че армията и полицията са извършвали масови нарушения на човешките права при действията си. Особено скандален е случаят с протестите на народа Огони срещу енергийната компания „Шел“. В началото на 90-те години етническата група се обявява срещу системното замърсяване на местообитанието й в резултат на добива на горива, както и срещу цялостната петролна политика на правителството (разпределяне на бюджетните приходи между привилегирован елит). Протестните действия са предимно мирни. Те обаче водят до финансови загуби за държавата, тъй като „Шел“ временно преустановява процеса на добив. За да прекратят вълненията, армия и полиция прибягват до жестоки мерки срещу народа Огони (включително откриване на огън по невъоръжени граждани). Неясна остава позицията на „Шел“ в конфликта. Възможно е представители на компанията да са знаели за предстоящото насилие срещу цивилното население, но да са го допуснали, за да могат да започнат отново дейността си. Нарушението на човешките права от страна на армията, полицията и службите за сигурност е проблем пред отношенията на страната със западния свят. Както показва случаят със САЩ, то е и една от пречките пред модернизацията на ВС.

Въпреки сериозните вътрешни проблеми, нигерийските въоръжени сили действат активно и зад граница. През 1990 се създава военно обединение от държави от Западна Африка (ECOMOG), в което водеща роля има Нигерия. Целта на обединението е да бъде осигурена стабилност за разкъсвания от конфликти регион. Части на ECOMOG провеждат мисии по време на гражданските войни в Либерия (1989-1997; 1999-2003) и Сиера Леоне (1991-2002). Намесата на организацията има положителен ефект за овладяването на най-кървавата фаза на тези конфликти. От друга страна, не липсват и критики срещу обединената западноафриканска армия. Ръководството на ECOMOG е обвинявано, че толерира нарушаването на човешки права от страна на някои от враждуващите фракции (например Обединеното освободително движение на Либерия за демокрация). Съществуват данни, че част от участващите в операциите войници демонстрират изключително лоша дисциплина (стига се включително до грабежи над цивилното население).

В по-ново време нигерийската армия участва в международната коалиция в Мали (от 2013 насам), както и в продължаващата мироопазваща мисия на ООН в Либерия. Страната изпраща и свои контингенти като част от военни операции в по-далечни държави (например при конфликтите в Сомалия и Югославия).

От 2009 насам основен противник на нигерийските въоръжени сили (в частност на армията, ВВС и мобилната полиция) е терористичната организация „Боко Харам“. Групата представлява въоръжена ислямистка секта. Към началното на 2015 нейните бойци контролират значителни области от североизточната част на страната. Преди изборите през март правителството на Гудлък Джонатан предприе мащабна контраофанзива, която успя да върне повечето територии обратно под контрола на централната власт. Акцията продължава и след встъпването в длъжност на новия държавен глава Мухамаду Бухари. Ситуацията обаче остава критична.

Действията на „Боко Харам“ имат жестоки последствия за нигерийското общество. Ударите на организацията създават паника и хаос сред населението и са причина за много лични трагедии. Само през последните два месеца при нападения на нейни бойци са загинали стотици души. Атаките обхващат не само Нигерия, а и съседните Нигер, Камерун и Чад, което превръща проблема в международен. Офанзивата на правителствените войски принуждава „Боко Харам“ да промени тактиката си и (поне временно) да се откаже от воденето на мащабни бойни действия. Терористите обаче бързо се адаптират към новата обстановка. Те започват да залагат много повече на атаки срещу цивилното население, използвайки за целта най-вече атентатори самоубийци. 

Бойните действия в Североизточна Нигерия са причина за хуманитарна криза, която засяга милиони граждани. Част от тях са принудени да се изселят в други части на страната, докато други търсят убежище в съседните държави. Цели населени места са обезлюдени. Това развитие на ситуацията е пагубно и за икономиката в региона.

Голямата заслуга на Бухари до момента обаче е свързана с външната политика. От началото на мандата си той беше на няколко важни срещи. Част от тях бяха с политическите лидери на страните, които също са засегнати от действията на „Боко Харам“ (Чад, Нигер, Камерун, Бенин). Беше постигнато споразумение за създаването на обща въоръжена част, която да има правомощието да преследва бунтовниците и през държавните граници. Обединената армия започна дейността си в началото на август 2015.

Други важни посещения на Бухари бяха на срещата на Г 7 в Германия през юни и визитата в САЩ пред юли. И в двата случая основна тема бяха ислямистката заплаха в страната и контрамерките, които предприема правителството. Президентът получи подкрепа и одобрение на действията си от своите западни колеги.

Дипломацията е и ще бъде ключово средство за справяне с вътрешните конфликти в Нигерия. Опасността от „Боко Харам“ трябва да бъде разгледана и в по-общ план, в контекста на надигането на други групировки, които изповядват радикалния ислям. Известно е например, че нигерийската терористична организация поддържа връзка с „Ислямска държава“ (дори контролираните от нея територии в Нигерия се считат за провинция „Западна Африка“ на ИДИЛ). Възможно е бойците на „Боко Харам“ да получават част от въоръжението и екипировката си по силата на този съюз. Това означава, че конфликтът вече придобива значение и в глобален план. Западният свят има не само морално задължение, а и пряк интерес да се намеси под някаква форма. Засега обаче военна интервенция (например мисия с резолюция на Съвета за сигурност на ООН) изглежда малко вероятна. По-възможно е да се постигне компромис със страните-членки на НАТО и нигерийските въоръжени сили да получат подкрепа под формата на въоръжение.

След встъпването в длъжност на Мухамаду Бухари армията продължава настъплението си срещу „Боко Харам“. На няколко пъти тя успява да освободи от бунтовниците голям брой цивилни пленници (на 3 август бяха освободени 178 жени и деца). Продължаващите терористични атаки обаче означават, че животът в североизточната част на страната остава далеч от своя нормален ход. За да се справи с предизвикателството, нигерийската армия трябва да действа в тясно сътрудничество с полицейските сили при откриване на цивилните сподвижници на бунтовниците (независимо дали става дума за обикновени граждани или за хора на високи политически позиции). Не бива обаче отново да се допуска злоупотреба с власт и излишна употреба на сила. Трайното решение на проблема е свързано не само с физическото унищожение или задържане на членовете на „Боко Харам“. Трябва да бъде обърнато внимание и на социалните проблеми на населението в региона. По този начин ще бъде намален рискът от започването на нови сходни конфликти. Президентът Бухари вече договори заем от Световната банка в размер на 2.1 милиарда. Средствата ще бъдат използвани за възстановяването на Североизточна Нигерия.

Дори армията да се справи с „Боко Харам“, пред нигерийските въоръжени сили ще продължават да стоят и други предизвикателства (например пиратските нападения по крайбрежието и обстановката по делтата на река Нигер). Друга трудност ще остане провеждането на модернизация-както в техниката, така и в поведението и мисленето на военните. Изброените проблеми обаче са породени от цялостното развитие на Нигерия до момента. Ако президентът Бухари и неговото правителство се окажат успешни, може да се очаква, че и положението при въоръжените сили ще се подобри.

Публикувано на 27 Септември 2015 в 12:41 часа от
Калоян Иванов


Ключови думи:Въоржени сили, Армия, Нигерия, Боко Харам, МО, ВС

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас